Мамерк Емилий Лепид Ливиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Мамерк Емилий Лепид Ливиан (на латински: Mamercus Aemilius Lepidus Livianus; * 120 пр.н.е.; † 63 - 60 пр.н.е.) e политик на късната Римска република.

Той е син на Марк Ливий Друз (консул 112 пр.н.е.) и брат на Марк Ливий Друз Млади (военен трибун 105 пр.н.е.) и е осиновен от фамилията Емилии Лепиди. Той се жени за Корнелия Сула, дъщеря на Луций Корнелий Сула и Юлила или Юлия Корнелия, дъщеря на Луций Юлий Цезар II.

Баща е на Емилия Лепида, която се омъжва за Сципион и има дъщеря Корнелия Метела, последната, петата съпруга на Помпей Велики.

През Съюзническата война той e легат и през 88 пр.н.е. побеждава Квинт Попедий Силон.[1] Вероятно участва и на страната на Сула в гражданската война 82/81 пр.н.е.[2]

През 77 пр.н.е. е избран за консул заедно с Децим Юний Брут.[3] Той командва голяма войска;[4] и не поема провинция. През 70 пр.н.е. вероятно е princeps senatus.[5]

Мамерк e понтифекс, вероятно след брат си Друз. Умира между 63 и 60 пр.н.е.[6]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ливий, Perioche 76.
  2. Апиан, Bürgerkriege 1, 94.
  3. Цицерон, de officiis 2, 58.
  4. Цицерон, Pro Cluentio 36 (99).
  5. Валерий Максим, 7, 7, 6.
  6. T. R. S. Broughton, The magistrates of the Roman republic, Bd. 2 (1952), Sp. 185.

Външни препратки[редактиране | edit source]