Манакини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Манакини
Manacus candei1.jpg
Manacus candei
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Animalia Животни
подцарство: Eumetazoa Еуметазоа
надтип: Deuterostomia Вторичноустни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
подклас: Carinatae
инфраклас: Neornithes
разред: Passeriformes Врабчоподобни
подразред: Tyranni
инфраразред: Tyrannides
семейство: Pipridae Манакини
Научно наименование
Уикивидове Pipridae
(Rafinesque, 1815 г.)
Разпространение
Manakin (Pipridae) Area.svg
Ареал на разпространение

Манакините (Pipridae) са семейство малки птички с ярка окраска от разред Врабчоподобни (Passeriformes). В него се съдържат около шестдесет малки врабчови видове птици от Американските тропици.

Описание[редактиране | edit source]

Манакините достигат размери от 7 до 15 cm и тегло от 8 до 30 г. Живеят около 14 години. Родът Tyranneutes включва най-малкия вид манакин, а за рода Antilophia се смята, че включва най-големия вид. Те са дребни птици с къси опашки, широки и закръглени крила, и големи глави. Женските и в първите си години мъжките са покрити със зелена перушина. Повечето видове които са сексуално предразположени са в два цвята на перушината.[1] Мъжките са предимно в тъмни цветове с удивителни петна, при някои видове си срещат дълги, декоративни опашки или пера образуващи корона.[2]

Повечето видове живеят във влажни тропически низини, а по-малко в по-сухи гори.[1][3] Манакините се хранят основно с плодове и по-рядко с насекоми.[3] Тъй като те вземат различен вид храна по време на полет доста приличат на „ястреби“. Женските имат големи територии, от които не е задължително да се изключат други птици от вида им. Мъжките прекарват голяма част от времето си в охажване.[1]

Размножаване[редактиране | edit source]

Членовете на родовете Machaeropterus и Manacus имат силно модифицирани пера на крилата, които те използват за да издават бръмчащи звуци. За гнездо избират по-ниска растителност. Мътенето на яйцата е от 18 до 21 дни, а грижите за малките до 13 - 15 ден се поемат от женските. Мъжкият манакин се занимават със защита на територията и не взема никакво участие в отглеждането на потомството.[1][4]

Ухажване[редактиране | edit source]

По време на ухажването манакините изпълняват свръхбърз и свръхсложен брачен танц. Женските, оценяващи претендентите за тяхното сърце, успяват да забележат милисекундни разлики в скоростта на танцуващите мъжки.

Екип орнитолози от Университета на Калифорния в Лос Анджелис прекарал три месеца в тропическите гори на Централна Америка, снимайки брачните танци на Manacus vitellinus. За да зафиксират всички подробности на танца, се наложило да използват видеокамера с честота 125 кадъра в секунда. В „кастинга“ участвали 18 мъжки манакини.

В брачния период няколко мъжки се събират заедно на „дансинга“ и започват да изпълняват акробатични номера с необичайна сложност, скачайки с чудовищна скорост от клон на клон, след което се връщат в положението, от което са започнали танца. Едновременно с това крилата им непрекъснато трептят, издавайки сух, тракащ звук. Ако обичайната честота на биене на сърцето на птичките е 600 удара в минута, то по време на изпълнението на брачния танц тя се вдига до 1 300 удара. Сред птиците само колибрито, с неговите свръхбързи крила, може да се похвали с подобна издръжливост на сърцето.

От танцуващите манакини се изисква не само свръхскорост, свръхсложност и свръхточност, но и фантазия. По-ранни изследвания показали, че рисунъкът на танца при всеки самец е индивидуален. За разлика от мъжките, женските птички имат много по-развити зрителни анализатори в мозъка, което им позволява да оценяват и най-нищожните различия в „художествената гимнастика“ на кавалерите. Резултатите от изследването сочат, че ако един самец е изпълнил фигура от танца за 50 ms, а друг – за 80, то самката избира първия.

Придирчивостта на женските е напълно оправдана, тъй като най-бързият танцьор, очевидно, притежава най-здрава сърдечно-съдова система и мускулатура.[4]

Списък на видовете[редактиране | edit source]

Син манакин (Chiroxiphia caudata)

Членовете на рода Schiffornis са били поставени в това семейство, но сега са поставени в Tityridae.[5]

Семейство Pipridae

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б в г ((en)) Prum, Richard O. и др. Manakins. // The Firefly Encyclopedia of Birds. Firefly Books, 2003. ISBN 1-55297-777-3. с. 434–437.
  2. ((en)) Lanyon, Scott N.. Encyclopaedia of Animals: Birds. London, Merehurst Press, 1991. ISBN 1-85391-186-0. с. 167–168.
  3. а б Snow, D. W. (2004). Family Pipridae (Manakins). Pp. 110-169 in: del Hoyo, J., Elliott, A., & Christie, D. A. eds (2004). Handbook of the Birds of the World. Vol. 9. Cotingas to Pipits and Wagtails. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-69-5
  4. а б ((en)) Stuart Wolpert. Again, but faster! The spectacular courtship dance of a tiny bird. // UCLA Newsroom, 12 May 2012.
  5. а б Remsen, J. V., Jr., C. D. Cadena, A. Jaramillo, M. Nores, J. F. Pacheco, M. B. Robbins, T. S. Schulenberg, F. G. Stiles, D. F. Stotz, & K. J. Zimmer. 2007. A classification of the bird species of South America. American Ornithologists' Union. Accessed 12 December 2007.

Външни препратки[редактиране | edit source]