Мангал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виенски меден мангал в Къщата-музей "Александър II" в Плевен
Обикновен мангал

Мангалът е метален или керамичен съд, използван за пренасяне и разгаряне в него на дървени въглища, или друго твърдо гориво, с различни цели. [1]

Думата е с арамейско-юдео-арабски произход и навлиза в българския език през турски.

Библейска употреба[редактиране | edit source]

В стария завет е указано, че в долината на Еномовия син се намирал тофетът. До времето на цар Йосия, Израиля подобно на съседните ханаански племена извършвал човешки жертвоприношения чрез хвърляне в паста на бронзовия колос на Молох на жертвите. Вътрешността на пещта (наричана мангал) до такава степен се нагорещявала, че след кремацията по стените ѝ оставали само черни останки от жертвите.

Мангалите са известни от различни археологически обекти, например Нимрудския мангал от 824 пр.н.е. В Библията мангали се споменават във връзка с Йоаким, цар в края на 7 век пр.н.е. (Еремия 36:22).

Съвременна форма[редактиране | edit source]

Обикновено мангалът е във формата на стояща или висяща купа или кутия и служат за изгаряне на разни отпадъци.

Употреба в разговорната реч и жаргона[редактиране | edit source]

Думата съществува и в някои диалекти като манга, в женски род. Същата дума в мъжки род в разговорната реч е жаргонно обозначение за циганин, а съществува и вече остаряло значение, което носи смисъла „непрокопсаник“, „хаймана“. Пример за употребата ѝ е стих на Орлин Орлинов:


Там, в скалите, под дървото кичесто
вашите изчадия плених,
Непрокопсаници! Манги! Хаймани!
Врагове на негово величество! [2]

В българския жаргон думата „мангал“ и производното „мангасар“ представляват обидно или пренебрежително обръщение към хора с по-тъмен (по-скоро кафяв) цвят на кожата, и в частност такива с дравидски произход. Обидното сборно нарицателно название "мангали" в разговорната реч означава семити или цигани.

Интерпретации[редактиране | edit source]

Основанието за етимологията вероятно е в това, че при ползването на мангала се отделя черен дим и той почернява от саждите. Производната дума „манго“ е с по-неутрално, макар и пак иронично звучене (като има и дърво с име Манго). Може да се срещне в творбата на Любен Каравелов, „Българи от старо време“: "Хайде, Манго, да пасеме овцете!" "Студено е, овчарко!" "Хайде, Манго, да ядеме." "Да ядеме зер, нали сме дружина, да се слушаме!" [3]

Мангал не винаги е имала силно пейоративната натовареност, която има днес. Българският журналист Петър Карчев, например я използва като неутрален синоним на циганин за обяснение на термина гюпти.[4]

Скандал с българската армия в Ирак[редактиране | edit source]

Думата „мангал“ е в основата на видео скандал с българската армия в Ирак. Докато раздава минерална вода за пиене на струпалите се наоколо иракски деца, войник използва думите „мангали“ и „циганин“. Сцената е видео заснета[5] и отразена в българския електронен печат.[6][7] Ивайло Калфин първо изказва възмущението си. Следва защита на българските войници от Петър Волгин по телевизионен канал 7 дни, който заявява, че в това нямало нищо скандално, думата „мангал“ се използвала. Ивайло Калфин значително смекчава тона си в следващи изказвания по повод инцидента.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Тълковен речник на българския език, изд. Елпис, София, 1995, ISBN 954-557-03-X
  2. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, Издателство на БАН, София, 1974
  3. Любен Каравелов, „Българи от старо време“, Част 4 „Копривщенските свахи“
  4. Петър Карчев. „През прозореца на едно полустолетие (1900-1950)“, София, 2004, стр.23.
  5. Скандалният видеоклип, VBOX7
  6. „Наши рейнджъри ругаят иракчани. Викат им „мангал“ и „рошав циганин“, докато раздават вода“ в-к „Стандарт“, 18 март 2007
  7. „МО изобличава хулиганите от иракския видеозапис днес“ в-к „Сега“, 18 март 2007