Маниеризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
При картината на Пармиджанино Мадона с дългия врат (1534-40), маниеризма я представя с издължени пропорции, престорени пози и неопределена перспектива

Маниеризмът е период в историята на изобразителното изкуство. Развива се като продължение на Късния ренесанс и по-конкретно под влияние на Микеланджело. Характеризира се с издължени фигури, неестествени пози, студенина и липса на психологизъм при портретирането. Основни представители:Тициан Пармиджанино, Бронзино, Ел Греко. През 15 век изкуството се цензурира. В Италия учениците и наследниците на големите майстори от Възраждането, виждали главната си задача в това да усвоят техния "маниер". Така се появява името "Маниеризъм".