Маниока

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маниока
Manihot esculenta - Köhler–s Medizinal-Pflanzen-090.jpg
Manihot esculenta 001.jpg
Класификация
империя: Eukaryota Еукариоти
царство: Plantae Растения
подцарство: Tracheobionta Васкуларни растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsida Двусемеделни
разред: Malpighiales
семейство: Euphorbiaceae Млечкови
подсемейство: Crotonoideae
триб: Manihoteae
род: Manihot
вид: M. esculenta Маниока
Научно наименование
Уикивидове Manihot esculenta
Crantz, 1766
Manihot esculenta – плод и семена

Маниоката (Manihot esculenta) е тропически храст от семейство Млечкови, важно корнеплодно растение. Има важно стопанско значение. Отглеждат се много сортове, главно в Африка и Южна Америка, а също и в почти всички тропически райони на Земята. От нея се приготвя хранителният продукт тапиока. Растението е третият по големина източник на хранителни въглехидрати в тропиците[1][2]. Маниоката е основен хранителен продукт в развиващите се страни, като осигурява прехрана за около 500 млн. човека.[3]

Описание[редактиране | edit source]

Маниоката е бързорастящо многогодишно вечнозелено храстовидно растение. На височина достига до 3 m. Листата са поредни, дълбоко насечени. Цветовете са дребни, в дълги метловидни съцветия. Плодът e кутийка. От корените им се получава брашно, а също хранителния продукт тапиока.

Клубеновидно издутите корени на маниоката са дълъги и заострени, с твърда, хомогенна вътрешност, обвита в кора, дебела около 1 mm. Предназначените за търговия сортове са от 5 до 10 cm в диаметър в горната си част и от около 15 до 30 cm дълги (понякога могат да достигнат до 1 m и тегло до 15 kg). Плодовата вътрешност може да е бяла или жълтеникава на цвят. Корените на маниоката са много богати на скорбяла (20—40%) и съдържат значителни количества калций (50 mg/100 g), фосфор (40 mg/100 g) и витамин C (25 mg/100 g). Въпреки това корените са бедни на протеини и други хранителни вещества. Съдържащият се в тях отровен гликозид се отстранява при тяхното изсушивание, промивание и варене. За разлика от корените, листата на растението са богати на протеини (в частност лизин), но пък са бедни на аминокиселината метионин и на триптофан.[4]

История[редактиране | edit source]

Полен от маниока, датиран от 4600 пр.н.е., е намерен в низините на Мексикански залив в археологическите разкопки Сан Андрес в щата Табаско.[5] Най-старите преки доказателства са намерени на археологическите разкопки Хоя де Серен в Салвадор, и показват, че маите отглеждат култивирана маниока още от преди 1400 години.[6] Маниоката е основен хранителен продукт за населението на Америка в периода преди Колумб и често е изобразявана в местното изкуство.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Cassava. // Food and Agriculture Organization of the United Nations.
  2. Claude Fauquet and Denis Fargette, (1990) "African Cassava Mosaic Virus: Etiology, Epidemiology, and Control" Plant Disease Vol. 74(6): 404–11.
  3. Dimensions of Need: An atlas of food and agriculture. // Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1995.
  4. Ravindran, Velmerugu. Preparation of cassava leaf products and their use as animal feeds.. // FAO animal production and health paper (95). Rome, Italy, Food and Agriculture Organization of the United Nations, 1992. с. 111–125.
  5. Pope, Kevin; Pohl, Mary E. D.; Jones, John G.; Lentz, David L.; von Nagy, Christopher; Vega, Francisco J.; Quitmyer Irvy R.; "Origin and Environmental Setting of Ancient Agriculture in the Lowlands of Mesoamerica", Science journal, 18 May 2001:Vol. 292. no. 5520, стр. 1370 - 1373.
  6. University of Colorado at Boulder, (2007) "CU-Boulder Archaeology Team Discovers First Ancient Manioc Fields In Americas", press release August 20, 2007, посетен: 29 август, 2007.
  7. Berrin, Katherine & Larco Museum. The Spirit of Ancient Peru:Treasures from the Museo Arqueológico Rafael Larco Herrera. New York: Thames & Hudson, 1997.

Външни препратки[редактиране | edit source]