Маноза
| Маноза [1] | |
|---|---|
 |
|
| Обща информация | |
| Наименование по IUPAC | (2S,3S,4R,5R)- Pentahydroxyhexanal |
| Други имена | Маноза |
| Молекулна формула | C6H12O6 |
| SMILES | ? |
| Моларна маса | 180,16 g/mol |
| Външен вид | кристали, прахообразно |
| CAS номер | D: 3458-28-4 L: 10030-80-5 |
| Свойства | |
| Плътност и фаза | 1,54 |
| Разтворимост във вода | добре разтворим (713 g/l при 17 °C) |
| Точка на топене | 133 °C |
| Точка на кипене | |
| Освен където е обявено друго, данните са дадени за материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa) Права и справки |
|
Манозата е монозахарид с шест въглеродни атома и има алдехидна функционална група. Манозата е C-2 епимер на глюкозата.
Съдържание |
Структура [редактиране]
Два от цикличните изомера притежават пиранозен (шест-членен) пръстен, а две фуранозен (пет-членен). Във воден разтвор преобладават α-D-Манопиранозата (67 %) и β-D-Манопираноза (33 %).
| D-Манозни изомери | ||
|---|---|---|
| Линейна форма | Пристен|- | |
 |
 α-D-Манофураноза <1 % |
 β-D-Манофураноза <1 % |
 α-D-Манопираноза 67 % |
 β-D-Манопираноза 33 % |
|
Метаболизъм [редактиране]
Хората не могат да метаболизират маноза.[2] Поради това не се отразява значително на въглехидратния метаболизъм при орална употреба , 90% от поетата маноза се изхвърля от организма през първите 30 – 60 минути, а 99% от остатъка в рамките на следващите 8 часа. През този период не се наблюдава повишаване на нивата на кръвната захар.
Манозата участва в състава на въглехидратния компонент при N-свързано гликозилиране на белтъците. C-манозилирането е също добре застъпено и се среща при калогеноподобни области.
Рекомбинантните белтъци продуцирани от дрожди може да се различават по манозния си профил от тези продукт на клетки от бозайници.[3] Тези разлики при рекомбинантните белтъци може да спомагат за засилването на имунния отговор след ваксинация.
Синтез [редактиране]
Маноза се получава при окислението на манитол.
Може да се получи и от глюкоза при трансформация по Lobry-de Bruyn-van Ekenstein
D-Манозата се ползва и като лек при инфекция на пикочните пътища, като пречи на "закачането" на бактериите.
|
Етимология [редактиране]
Корена на "маноза" и "манитол" е манна - в Библията, храната, която Господ давал на евреите по време на тяхния поход в Синайската пустиня. Манна се нарича още и сладкия секрет от някои дървета и храсти като Fraxinus ornus.
Конфигурация [редактиране]
Манозата се различава от глюкозата по инверсията на C-2, който е хирален център. Тази на вид малка промяна води до драстична разлика в химизма на двете хексози.
Виж също [редактиране]
Източници [редактиране]
- ↑ Datenblatt Mannose bei Acros, abgerufen am 23. März 2007.
- ↑ Direct utilization of mannose for mammalian glycoprotein biosynthesis. Oxford Journals, Life Sciences, Glycobiology, Volume 8, Number 3 Pp. 285-295
- ↑ Vlahopoulos S, Gritzapis AD, Perez SA, Cacoullos N, Papamichail M, Baxevanis CN. Mannose addition by yeast Pichia Pastoris on recombinant HER-2 protein inhibits recognition by the monoclonal antibody herceptin. Vaccine. 2009 Jul 23;27(34):4704-8. Epub 2009 Jun 9.PMID: 19520203
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
