Мануел I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Мануел I. 1509 год.
Мануел I
14-ти крал на Португалия
ManuelI-P.jpg
Лични данни
Роден 31 май 1469
Алушете, Португалия
Починал 13 декември 1521
Лисабон, Португалия
Предшественик Жуау II
Наследник Жуау III (1502-1554)
Семейство
Баща Фернанду Португалски
Бракове Исабела Арагонска
Мария Арагонска
Елеонор Австрийска
Потомци Жуау III
Герб Armoires portugal 1481.svg
Мануел I в Общомедия

Мануел I (на португалски: Manuel I) наричан още Мануел Щастливи (на португалски: Dom Manuel, o Venturoso) е 14-ти крал на Португалия. Той роден на 31 май 1469 в Алушете, близо до Лисабон. Син е на принц Фернанду Португалски, херцог на Визеу, и внук на крал Дуарте. Мануел I наследява своя първи братовчед и зет Жуау II през 1495.

Географски открития[редактиране | edit source]

Мануел израства сред заговорите сред висшата аристокрация срещу крал Жуау II. Той е свидетел на убийствата и прогонването на много хора, сред тях и по-големия му брат Диего, херцог на Визеу, убит лично от краля. Когато през 1493 получава заповед да се представи пред Жуау II, той има основание да се притеснява, но кралят го обявява за свой наследник след смъртта на сина си Афонсу Португалски и провала на опитите да признае незаконния си син Жорже.

Мануел продължава политиката на морски експедиции и развитие на океанската търговия, водена от неговия предшественик. По време на неговото управление Вашку да Гама успява да достигне Индия по море (1498). През 1500 Педру Алвареш Кабрал открива Бразилия. През 1505 Франсишку де Алмейда е назначен за първия португалски вицекрал на Индия, а експедицията на адмирал Афонсу де Албукерке установява военен контрол върху ключови точки в Източна Африка, Арабско море и Югоизточна Азия, с което за близо век е установен португалският монопол върху търговията на Западна Европа с Азия.

В резултат на тези събития короната се сдобива със значителни средства, получени от океанската търговия. В двора на крал Мануел са привлечени учени и хора на изкуството от цяла Западна Европа и в страната процъфтява пищният архитектурен стил мануелин. Сключени са търговски договори и дипломатически съюзи с Китай и Иран. Кралят изпраща при папата огромна делегация, която трябва да демонстрира новопридобитите богатства пред цяла Европа.

Въпреки външния блясък на португалската монархия, още при управлението на Мануел I се появяват първите затруднения, които десетилетия по-късно довеждат до упадъка на Португалия. Поддържането на хегемония от Бразилия до Малака струва на страната огромни военни и финансови средства. През 1515 португалците се опитват да основат крепост в Мамора, близо до днешния град Казабланка, и претърпяват най-тежкото поражение в опитите си да колонизират Мароко. Крал Мануел прави опити да изпрати втора експедиция, но не успява да я организира, поради липса на пари и хора.

Вътрешна политика[редактиране | edit source]

Вътрешната политика на крал Мануел I е насочена към установяването на абсолютна власт на монарха. Парламентът е свикан само три пъти за цялото му управление. Кралят провежда реформа на съдилищата и статута на градовете, модернизирана е данъчната система.

Мануел изразходва значителна част от доходите си, за да изпраща мисионери, като Франсиску Алвареш, в новите колонии и за да изгражда внушителни религиозни сгради. Той прави опити да организира нов кръстоносен поход срещу Османската империя.

Крал Мануел I преследва евреите в Португалия, местни и имигрирали от Испания след 1492. Те са прогонени от страната или насилствено християнизирани, най-вече през 1496-1498. Тези действия са извършени по желание на испанските крале Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски, като условие за брака му с тяхната дъщеря, принцеса Исабела Арагонска. Тя е вдовица на неговия племенник Афонсу Португалски и по това време е наследница на обединената корона на Испания. В същото време Мануел I премахва юридическите различия между католици и покръстени евреи и тези, които приемат християнството, са защитени от преследванията. Въпреки това през 1506 в Лисабон е извършено голямо клане на евреи.

Женитби и потомство[редактиране | edit source]

Исабела Арагонска умира при раждане през 1498, слагайки край на португалските амбиции да управляват в Испания, появили се още по времето на Жуау II. Мигел, малкият син на Мануел и Исабела, за известно време е наследник на Кастилия и Арагон, но той умира през 1500. Втората съпруга на Мануел, Мария Арагонска, също е испанска принцеса, но наследството преминава в по-голямата ѝ сестра Хуана Кастилска.

Източници[редактиране | edit source]

  • Сарайва, Жузе Ирману. История на Португалия. Светулка 44, 2002. ISBN 978-954-8061-95-7.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Manuel I of Portugal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Жуау II крал на Португалия (25 октомври 1495 – 13 декември 1521) Жуау III