Мануил II Палеолог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мануил II Палеолог
византийски император
Manuel II Paleologus.jpg
Мануил II
Лични данни
Управление 13911425
Роден 27 юни 1350
Починал 21 юли 1425
Константинопол
Предшественик Йоан V Палеолог
Наследник Йоан VIII Палеолог
Семейство
Династия Палеолози
Баща Йоан V Палеолог
Майка Елена Кантакузина
Брак Елена Драгаш

Мануил II Палеолог (на гръцки: Μανουήλ Β' Παλαιολόγος) (27 юни 1350 г. - 21 юли 1425 г.) е византийски император от династията на Палеолозите. Управлява от 1391 до 1425 г.. Баща на последните двама византийски императори - Йоан VIII Палеолог и Константин XI Палеолог.

Живот[редактиране | edit source]

Мануил II Палеолог е вторият син на император Йоан V Палеолог и неговата съпруга Елена Кантакузина. Негови дядо и баба по майчина линия са император Йоан VI Кантакузин и Ирина Асенина, потомка на българския цар Иван Асен III. За разлика от по-големия си брат Андроник IV Палеолог, който се опитва да узурпира трона, Мануил остава верен на баща си Йоан V и е определен от него за наследник.

Понеже баща му Йоан V е васал на турците, преди възкачването си Мануил е заложник в османският двор на султан Баязид I и заедно с него участва в превземането на Филаделфия, последният независим византийски анклав в Мала Азия.

Управление[редактиране | edit source]

Научавайки за смъртта на баща си през 1391 г., Мануил Палеолог напуска османския двор в Бурса и пристига в Константинопол, където е официално коронясан за византийски император. Това предизвиква гнева на султан Баязид, който в продължение на осем години (1394-1402) подлага града на обсада.

В резултат на водените преговори между Византия и католическите държави, през 1396 г. съюзна християнска войска оглавявана от унгарския крал Сигизмунд предприема поход на Балканите срещу Османската империя, но въпреки първоначалния напредък, европейците са победени в битката при Никопол на Дунав.

В 1399 г. Мануил II Палеолог тайно напуска обсадената столица на кораб, заедно с малка свита, за да търси помощ от западните владетели за спасяването на Византия и в частност - Константинопол, от османците. Той посещава Италия, Англия, Франция, където е приет с почести, но не получава необходимото военно съдействие.

След 1402 г., когато Баязид е разгромен и пленен от монголите на Тамерлан в битката при Анкара, обсадата на Константинопол е свалена, а натиска на турците върху Византия е временно отслабен. Между синовете на султана започва борба за наследстото. Мануил II сключва мир и съюз със султан Мехмед I, когото подкрепя срещу братята му във войната за властта в османската държава. В замяна султанът му предоставя управлението на Солун, Варна и Несебър през 1411 година. В този период е построен т.нар. Хексамилион, стена дълга шест мили, издигната за защитата на византийските владения в Пелопонес, Деспотство Морея.

Монета, сечена при Мануил II Палеолог

Отношенията между Византия и турците отново стават враждебни, когато през 1422 г. новият османски султан Мурад II изисква да получи васален данък от императора, и обявява война на Византия. Константинопол е подложен на поредната турска обсада. Мануил II поверява императорските правомощия на своя син Йоан VIII Палеолог и отпътува за Унгария, където да поиска военна помощ от император Сигизмунд. Мисията не постига успех и след завръщането си в 1424 г., василевса е принуден да приеме неизгодните условия на мир – признава се за васал на султана и приема да плаща данък.

След смъртта си на 21 юли 1425 г. Мануил II е наследен на престола от сина си Йоан VIII Палеолог.

Император Мануил II Палеолог е автор на литературни произведения с реторично и теологично съдържание.

Семейство и наследници[редактиране | edit source]

Византийската империя през 1403 г.

От брака си с Елена Драгаш, дъщеря на велбъждския деспот Константин Драгаш, Мануил II имал седем деца:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Йоан V Палеолог Византийски император (1391 – 1425) Йоан VIII Палеолог