Манул
| Манул | ||||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||
 Otocolobus manulBrandt, 1841 |
||||||||||||||||||||||||||
| Otocolobus manul Pallas, 1776 |
||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||
 Ареал на обитание |
||||||||||||||||||||||||||
Ману̀лът (Otocolobus manul) е средно голям вид хищник от семейство Котки, отделян доскоро в самостоятелен род Otocolobus (от гръцки: отос - ухо, и колобос - уродлив; се превежда като Уродливоух). Наричан е още Пала̀сова котка в чест на описалия го естественик Петер Симон Палас.
Съдържание |
Физическа характеристика [редактиране]
Манулът е средно голяма котка, достигаща на дължина 52-67 см. без опашката (22-29 см). Теглото му е от 2 до 5 кг. Има едро, набито тяло с къси крайници. Главата му е сравнително малка и широка, с къси, заоблени уши, разположени странично. Очите са големи, обли и жълти. Козината му е гъста и плътна, с дължина на косъма около 6 см. Окраската му е сиво-жълтеникава до сребриста с ръждив оттенък, и е изпъстрен с тъмни петна и ивици. Бузите и пухкавата опашка са раирани в черно.
Разпространение [редактиране]
Манулът се среща в степни райони до 4000 м. надм. вис. от източните брегове на Каспийско море до Монголия, Китай и Тибет, както и по крайбрежието на езерото Байкал. [2] Обитава високи плата, равнини, поречията на реки и планински степи.
Подвидове [редактиране]
- Felis manul manul, Монголия и Западен Китай
- Felis manul ferruginea, от Армения и Иран до Пакистан и Казахстан на север
- Felis manul nigripecta, Кашмир, Непал, Тибет
Начин на живот и хранене [редактиране]
Активен е предимно нощем, като през деня си почива в малки пещери. Храни се с дребни бозайници (тушканчици, пискуни и др.) и птици.
Размножаване [редактиране]
Размножителният период на манула е през март-април. След около 2 месеца бременност женската ражда 3-5 малки.
Допълнителни сведения [редактиране]
Според някои учени, манулът е взел участие във формирането на дългокосместите породи домашни котки.
Природозащитен статус [редактиране]
Манулът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид[3].
Външни препратки [редактиране]
- ↑ ((en)) Ross, S., Murdoch, J., Mallon, D., Sanderson, J. & Barashkova, A.. Otocolobus manul. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 19 юни 2010.
- ↑ Уникални диви котки, смятани за изчезнали, бяха заснети в Русия profit.bg (05 април 2012)
- ↑ Otocolobus manul (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
