Манул
| Манул | ||||||||||||||||||||||
 Felis manul |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Felis manulPallas, 1776 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Ареал на обитание |
||||||||||||||||||||||
Ману̀лът (Felis manul) е средно голям хищник от семейство Котки, отделян доскоро в самостоятелен род Otocolobus (от гръцки: отос - ухо, и колобос - уродлив; се превежда като Уродливоух). Наричан е още Пала̀сова котка в чест на описалия го естественик Петер Палас.
Съдържание |
[редактиране] Физическа характеристика
Манулът е средно голяма котка, достигаща на дължина 52-67 см. без опашката (22-29 см). Теглото му е от 2 до 5 кг. Има едро, набито тяло с къси крайници. Главата му е сравнително малка и широка, с къси, заоблени уши, разположени странично. Очите са големи, обли и жълти. Козината му е гъста и плътна, с дължина на косъма около 6 см. Окраската му е сиво-жълтеникава до сребриста с ръждив оттенък, и е изпъстрен с тъмни петна и ивици. Бузите и пухкавата опашка са раирани в черно.
[редактиране] Разпространение
Манулът се среща в степни райони до 4000 м. надм. вис. от източните брегове на Каспийско море до Монголия, Китай и Тибет, както и по крайбрежието на езерото Байкал. Обитава високи плата, равнини, поречията на реки и планински степи.
[редактиране] Подвидове
- Felis manul manul, Монголия и Западен Китай
- Felis manul ferruginea, от Армения и Иран до Пакистан и Казахстан на север
- Felis manul nigripecta, Кашмир, Непал, Тибет
[редактиране] Начин на живот и хранене
Активен е предимно нощем, като през деня си почива в малки пещери. Храни се с дребни бозайници (тушканчици, пискуни и др.) и птици.
[редактиране] Размножаване
Размножителният период на манула е през март-април. След около 2 месеца бременност женската ражда 3-5 малки.
[редактиране] Допълнителни сведения
Според някои учени, манулът е взел участие във формирането на дългокосместите породи домашни котки.
[редактиране] Природозащитен статус
Манулът е вписан в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид[2].
[редактиране] Външни препратки
- ↑ Ross, S., Murdoch, J., Mallon, D., Sanderson, J. & Barashkova, A. (2008). Otocolobus manul. 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN 2008. Посетен на 19 юни 2010.
- ↑ Otocolobus manul (IUCN Red List of Threatened Species, 2007)
