Мануш Георгиев
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Мануш Георгиев, наричан Турновски или Мануш войвода е деец на българското национално-освободително движение в Македония и войвода на ВМОРО.
[редактиране] Биография
Роден е в Ново село, днес Република Македония (според някои източници в село Турново, днес Република Македония) в будно семейство. Учи в класното училище в град Струмица и българското педагогическо училище в град Сяр. Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. През 1903 година участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен. През 1903-1904 учителства в струмишките села Барбарево и Стиник.
От 1904 година е нелегален войвода в Петричко и Струмишко. Допринася за заздравяване на местните революционни комитети, закриля българското население. Участва като делегат на Струмишкия революционеен огръг в Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година. От 1907 година е избран за помощник на струмишкия окръжен войвода Христо Чернопеев.
На 7 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко е насрочена нелегална сбирка, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многоброен турски аскер и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета и петричани извън селото и мобилизира местната селска чета. След драматично сражение, продължило през целия ден на 7 февруари в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина загива Мануш Георгиев. В сражението загиват още 23 млади българи.
Събитието остава в историята като Петричката епопея. През март 1929 година на мястото на битката на един километър северно от Долна Рибница е открит паметник-костница, в която са положени част от костите на героите. Днес местността се нарича от местните жители Манушов гроб.
Във връзка със 100 годишнината от гибелта на войводата на 8 февруари 2008 година в центъра на село Долна Рибница е открита паметна плоча.[1]
[редактиране] Източници
- Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр.546.
