Мануш Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мануш Георгиев
български революционер
Мануш Георгиев 
Роден: 10 август 1881
Турново, Османска империя
Починал: 7 февруари 1908
Долна Рибница, Османска империя

Мануш Георгиев, наричан Турновски, Струмишки или Мануш войвода, е деец на българското национално-освободително движение в Македония и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2][3]

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Турново, Струмишко в будно семейство, но от ранна детска възраст живее в близкото Ново село. Учи в българската прогимназия в град Струмица и в българското педагогическо училище в град Сяр, където завършва втори педагогически курс. Още като ученик е посветен в делото на ВМОРО и ръководи ученически революционен кръжок. Участва в бунт срещу директора на училището, поради което е изключен. По-късно учителства в струмишките села Барбарево, Робово, Бориево и Стиник.

Манушов гроб над село Долна Рибница.

Подгонен от турските власти като революционер, през 1903 година Мануш Георгиев става нелегален и се присъединява към четата на Христо Чернопеев, а след това е секретар на войводата Димитър Попстаматов. От 1904 година е назначен за титулярен околийски войвода на Петричка революционна околия. Допринася за заздравяване на местните революционни комитети, закриля българското население. Участва като делегат от Струмишкия революционен окръг на Рилския конгрес на ВМОРО през 1905 година. От 1907 година е избран за помощник на струмишкия окръжен войвода Христо Чернопеев.

На 6 февруари 1908 година в село Долна Рибница, Петричко е насрочена нелегална конференция, за която се събират Мануш Георгиев с четата си, четирима представители на околийския революционен комитет в Петрич - Александър Унев, Тома Митов, Михаил Вардев и Стоян Търнаджиев и местни дейци на ВМОРО от селото. След предателство селото е обкръжено от многоброен турски аскер и башибозук. Войводата извежда нелегалната чета и петричани извън селото и мобилизира местната селска чета. След драматично десетчасово сражение в местността Трънката, край село Долна Рибница в Огражден планина загиват Мануш Георгиев, Васе Скендерски и още 22 дейци на ВМОРО.

Събитието остава в историята като Петричката епопея. През март 1929 година на мястото на битката на един километър северно от Долна Рибница е открит паметник-костница, в която са положени част от костите на героите. Днес местността се нарича от местните жители Манушов гроб. През 1923 година в Петрич съществува футболен отбор на име „Мануш войвода“[4].

Бюст-паметници на Мануш Георгиев са изградени в Петрич (България) и в Ново село (Република Македония). Във връзка със 100 годишнината от гибелта на войводата на 8 февруари 2008 година в центъра на село Долна Рибница е открита паметна плоча.[5]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 546.
  2. „Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, стр. 101-103.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 31.
  4. Кратка история на Беласица (Петрич), взето от сайта http://bgclubs.eu на 25.04.10 г.
  5. Динов, Коста. „ВМРО откри нов паметник на Мануш войвода в Петричко“, вестник Вяра, 11.02.2008.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.