Марбургска хеморагична треска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Определение[редактиране | edit source]

Остро инфекциозно заболяване от групата на вирусните хеморагични трески, протичащо с токсикоинфекциозен, гастроентеритен и хеморагичен синдром.

История[редактиране | edit source]

Описана е за първи път през 1967 г. сред работещи в научни лаборатории и научни институти в Марбург, Франкфурт, Белград и Русия, при работата им с клетъчни култури от зелени африкански маймуни, внесени в тези лаборатории за научни цели от Уганда. Развивали се малки епидемии. По-късно са наблюдавани и епидемии в Африка - Зимбабве и ЮАР. Причинителят е открит през 1968 г. от Г. Мартин и Р. Сигерт.

Етиология[редактиране | edit source]

Marburg Fever virus от сем. Flaviviridae, съдържащ РНК молекула, развиващ се добре на клетъчни Vero-култури и при инокулация на морски свинчета. Не е устойчив на външни условия.

Епидемиология[редактиране | edit source]

Резервоар и източник са зелените африкански маймуни Cercopithecus ethyops. Болният човек е също много контагиозен, като вирусът се намира в кръвта, урината, храчките, половите и други секрети.

  • Механизми на заразяване. Пътищата на заразяване на човека са :
  1. при пряк контакт със секретите на болни хора или маймуни;
  2. аерозолен (въздушно-капков);
  3. полов - досега са регистрирани 83 случая на заразяване на половите партньори от болни, главно в семействата им;
  4. чрез кръвни манипулации - няколко вътреболнични инфекции;
  5. вертикален механизъм - в единични случаи;

Възприемчивостта е голяма, контагиозният индекс - много висок.

Патогенеза[редактиране | edit source]

Подобна като тази на Кримската хеморагична треска. Изразен вазо- и пантропизъм със засягане на хемостазата, бъбреците и другите вътрешни органи.

Клинична картина[редактиране | edit source]

Инкубационен период от 3 до 9 дни. Остро начало с токсикоинфекциозен и краниофарингиален синдром. Към тях се прибавя и гастроентерален синдром с болки в корема, гадене, повръщане, многократни диарийни изхождания с примеси на слуз и кръв, бързо се развива и тежка дехидратация. По кожата, главата на трупа, се появява дребен макуло-папулозен обрив. Към 4-5 ден се включва хеморагичен синдром, изразен предимно с епистаксис, кървене от половите ортани и по кожата. Едновременно с това налице са и хепатомегалия с манифестен иктер, както и остра белодробна недостатъчност, азотемия, мозъчен и белодробен оток. При някои болни налице е енцефалитен синдром с гърчове и кома. Еволюцията при повечето болни е лоша - развиват се или токсикоинфекциозен, респ. хеморагичен шок, или остра белодробна недостатъчност, като леталитета е 70 %.

Диагноза[редактиране | edit source]

Клиникоепидемиологична. В лабораторните изследвания има: протеинурия, богат седимент, анемия, левкопения, лимфоцитоза, тромбопения, силно ускорено СУЕ. Характерно е и силното повишение на серумните трансаминази, като израз на тежко чернодробно засягане - хепатоцитолиза.

  • Вирусологични изследвания
  1. изолиране на вируса върху клетъчни култури или със заразяване на лабораторни животни, от кръвта, урината или храчките на болния, също и от трупен материал при починалите;
  2. серодиагностика с реакция за свързване на комплемента

Диферинциална диагноза[редактиране | edit source]

В диферинциалната диагноза влизат останалите вирусни хемолитични трески, особено треска Ебола, сепсисът, острата левкоза, жълта треска и др.

Лечение[редактиране | edit source]

Хоспитализация и осигоряване на режим на гледане както при особено опасни инфекции. Интензивни наблюдения и грижи.

  • Етиологично лечение. Провежда се с рибавирин или интерферон - по 6 МЕ дневно, за срок от 14 дни, в съчетание и с рековалесцентна плазма. Прилагане на хепарин, но преди манифестирането на хеморагичният синдром. В ЮАР с тази терапия трима пациенти са се излекували напълно.

Прогноза[редактиране | edit source]

Много сериозна предвид високия леталитет.

Източници[редактиране | edit source]

Инфекциозни болести. Второ преработено издание, изд. Знание ЕООД 1998 г. Автор проф. д-р Иван Н.Диков, дмн