Маргарита Валоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргарита Валоа
кралица на Франция и Навара
Margot.JPG
.
Лични данни
Родена 14 май 1553
Сен Жермен ан Ле, Франция
Починала 27 май 1615
Париж, Франция
Семейство
Брак Анри IV
Династия Валоа
Баща Анри II
Майка Катерина Медичи


Маргарита Валоа (на френски: Marguerite de Valois , Маргьорит дьо Валоа), позната повече като Кралица Марго (на френски: la Reine Margot), е кралица на Франция и Навара, първа съпруга на крал Анри IV.

Маргарита, наричана от братята си на галено Марго, е родена на 14 май 1553 в Шато дьо Сен Жармен ан Ле. Тя е дъщеря на крал Анри II и Катерина Медичи. Трима от братята ѝ, Франсоа II, Шарл IX и Анри III стават крале на Франция, сестра ѝ Елизабет е омъжена за краля на Испания.

Ранни години[редактиране | edit source]

Още като дете Маргарита става известна с рядката си красота, независимия си характер и острия си ум. Принцесата получава изключително високо образование: владее старогръцки и латински език, увлича се по философията и литературата.

През 1570 г. Маргарита започва авантюра с херцог Анри дьо Гиз - водач на католическата лига във Франция и претендент за короната. Катерина Медичи обаче не дава и дума да се спомене за евентуален брак между Маргарита и херцог дьо Гиз, което би отворило пътя на последния към френския престол. Въпреки това Маргарита и Анри дьо Гиз запазват докрай чувствата си един към друг.

Катерина Медичи предлага на испанския крал Филип II Маргарита да се омъжи за сина му Карлос, но тези планове пропадат. След това кралицата планира да омъжи Марго за португалския крал Себастиан, но и този път преговорите за брак са неуспешни.

В крайна сметка Маргарита е принудена да се омъжи за Анри дьо Бурбон, син на Жана д'Албре, протестантската кралица на Навара. Планираният брак трябвало да въдвори мир между католиците и хугенотите във Франция. Срещу брака се обявява майката на Анри, но тъй като тя умира преди сватбата, а по-голямата част от благородниците подкрепят този брак, сватбата се състои.

Кралица на Навара[редактиране | edit source]

На 18 август 1572 г. 19-годишната Маргарита е омъжена за Анри дьо Бурбон, вече крал на Навара. Тъй като младоженецът е хугенот, той не е допуснат в църквата по време на бракосъчетанието. На церемонията в Нотр Дам дьо Пари, когато Маргарита е попитана дали взема за съпруг Анри дьо Навар, тя не отговаря нищо, поради което брат ѝ, Шарл IX, я ударя по тила и неволно изтръгнатият от нея стон e изтълкуван като съгласие.

Само няколко дни след сватбата на 24 август 1572 в Париж католиците извършват масово клане над хугенотите, известно като Вартоломеева нощ. Катерина Медичи до последно държи дъщеря си в пълно неведение за подготвения погром и дори допуска възможността ако Маргарита бъде убита заради брака си с хугенота Анри, това да послужи за дипломатическо оправдание за по-масова саморазправа с хугенотите. На 24 август обаче Маргарита запазва самообладание и успява да оцелее като по чудо, спасявайки живота на няколко хугеноти, в това число и този на съпруга си, който е принуден да приеме католицизма, за да спаси живота си.

След близо четири години затворничество във френския двор Анри дьо Навар успява да избяга от Париж, изоставяйки Маргарита, която е задържана като заложница, тъй като брат ѝ я подозира в съпричастие към бягството на съпруга ѝ. Поведението на Маргарита в Париж скоро започва да скандализира двора и влошава отношенията на наварската кралица с майка ѝ и брат ѝ. През 1575 г. между Катерина Медичи и Маргарита избухва скандал и придворните слушат как Катерина крещи на дъщеря си, обвинявайки я за слуховете, че си е намерила нов любовник. Катерина дори изпраща наемни убийци да убият любовника на дъщеря ѝ, Бюси дьо Клермон, но той успява да избяга. През 1576 г. Анри III обвинява сестра си, че поддържа прекалено интимни отношения с една придворна дама. По-късно в мемоарите си кралица Марго заявява, че ако не била навременната намеса на майка ѝ, Анри щял да я убие.

През 1577 г. Маргарита е пратена на дипломатическа мисия в испанска Фландрия, която по това време е обхваната от освободително движение. Там тя трябва да подготви почвата за възкачването на по-малкия ѝ брат, Франсоа д'Алансон, претендент за короната на Фландрия. Във Фландрия наварската кралица провежда успешни преговори с профренски ориентираните благородници, но едва успява да се спаси от отрядите на Дон Хуан Австрийски, който според слуховете бил влюбен в нея.

През 1578 г. френският крал сключва временно примирие с хугенотите и разрешава на Маргарита да се присъедини към съпруга си и през следващите три години и половина Маргарита и Анри дьо Навар водят скандален живот в град По, заобиколени от множество любовници.

След едно боледуване през 1582 г. по настояване на майка си Маргарита се завръща във френския двор. Скоро обаче поведението ѝ скандализира брат ѝ Анри III, който я обвинява, че вместо да работи за интересите на семейството като политически посредник с Наварския двор, тя продължава да поддържа безразборни любовни връзки със собствените му придворни. Така кралят принуждава сестра си да напусне двореца. След дълги преговори кралица Марго получава позволение да се завърне в Навара, но там ѝ е оказан хладен прием. През 1584 умира Франсоа д'Алансон, наследник на френската корона, а следващият в линията на онаследяване се оказва Анри дьо Навар, което му позволява да се отърве от посредничеството на Маргарита при преговорите с френския двор и самостоятелно да диктува условията си на крал Анри III. Твърдо решена да преодолее трудностите, Маргарита организира преврат и узурпира властта над Ажен, който е част от зестрата ѝ в Южна Франция. Там тя се обявява за член на Католическата лига и възобновява връзката си с Анри дьо Гиз. Така кралицата на Навара става противник едновременно на съпруга си и на брат си. Скоро обаче жителите на града въстават срещу Маргарита, която е принудена да търси спасение в замъка Карлат. През 1586 г. след неуспеха на аженската авантюра Маргарита е затворена в замъка Усон в Оверн по заповед на крал Анри III. Там кралицата на Навара прекарва единадесет години. В действителност положението ѝ на затворник трае едва два месеца. Херцог дьо Гиз подкупва коменданта на замъка и посещава свободно Маргарита, а швейцарската гвардия ѝ се заклева във вярност. Така Маргарита успява да превърне затвора си в малък кралски двор. Анри дьо Гиз обаче е убит през 1588 г., а през 1589 г. умира и брат ѝ, Анри III.

Кралица на Франция[редактиране | edit source]

Маргарита Валоа. Литография по неин портрет.

През 1589г. Анри дьо Навар се възкачва на френския престол, а като негова съпруга Маргарита официално става кралица на Франция. Въпреки това на Маргарита не ѝ е позволено да напусне Усон и остава там до 1605 г. През 1592 г. между Анри IV и Маргарита започват преговори за разтрогване на брака им, които приключват успешно с подписване на споразумение, което позволява на Маргарита да запази титлата си на френска кралица дори и след развода. На 30 октомври 1599 папа Климент VIII официално разтрогва бездетния брак на Маргарита и Анри IV. По това време Маргарита започва да пише мемоарите си, в които разказва много подробности за отношенията между братята ѝ и бившия ѝ съпруг. Спомените ѝ са публикувани през 1645 г. и скандализират парижкото общество.

През целия си живот енергичната Маргарита поддържа безразборни любовни връзки с много мъже, най-известните от които са Жозеф Бонифас дьо Ла Мол и Луи д`Амбоаз.

Към края на живота си кралицата обеднява значително. Притискана от кредитори, тя e принудена да продаде бижутата си.

След като се помирява с бившия си съпруг и втората му жена, друг представител на фамилията Медичи - Мария Медичи, Маргарита се връща в Париж. Обкръжена от множество любовници, някои от които много по-млади от нея, Маргарита продължава да се носи из вихрите на политическия живот във френската столица, като взема участие във важни политически събития. Официално тя продължава да бъде член на кралското семейство и носи титлата кралица на Франция, а като последен представител на рода Валоа е почитана и като легитимен наследник на кралския дом. Анри IV поддържа тесни отношения с бившата си съпруга и често ѝ възлага организацията на големи дворцови мероприятия в духа на двора от времето на династията Валоа. Втората съпруга на Анри IV, Мария Медичи, често се ползва от съветите на Маргарита. Кралица Марго дори полага грижи за децата на Анри IV, с които изгражда близки отношения.

След убийството на Анри IV през 1610 г. Маргарита полага неимоверни усилия за предотвратяването на нова кръвопролитна гражданска война.

Маргарита умира в Париж на 27 май 1615 г. и е погребана в криптата на Валоа. Завещава имуществото си на крал Луи XIII, сина на Анри от втората му жена - Мария Медичи, когото обича като собствено дете.

Образът на кралица Марго е увековечен в романа на Александър ДюмаКралица Марго“. Романът е екранизиран през 1994 г., а ролята на Маргарита в него е изиграна от Изабела Аджани.

Произход[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Маргарита де Валуа“ и страницата „Marguerite de Valois“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.