Маргарита Дупаринова
| Маргарита Дупаринова | |
| българска актриса | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Националност |  България |
| Актьорска кариера | |
| Театрални награди | Димитровска награда Аскеер (1998) |
| Политика | |
| Партия | БЗНС |
| Депутат | |
| Народен представител в: II НС III НС IV НС V НС VII НС VIII НС IX НС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Стефан Кънев |
| Съпруг | Апостол Карамитев |
| Деца | Момчил Карамитев Маргарита Карамитева |
| Уебсайт | |
Маргарита Спасова Дупаринова е българска театрална актриса, народен артист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 1 юли 1921 г. Тя е дъщеря на Спас Дупаринов, деец на БЗНС, убит през 1923 г. Още като студентка участва в нелегални комунистически и земеделски групи.
През 1944 г. завършва Държавната театрална школа при Народния театър „Иван Вазов“.
През същата година изиграва ролята на Милкана от пиесата на Рачо Стоянов „Майстори“. В състава на Народния театър е неизменно от 1946 до 1990 г.
Била е народен съветник в Софийския градски народен съвет, както и член на Комитета за изкуство и култура. Два пъти получава Димитровска награда[1]. Освен това е член на УС на БЗНС.[2]
Трайни впечатления остават и ролите ѝ в Телевизионния театър на Българската телевизия, сред които се откроява постановката „Харолд и Мод“.
Маргарита Дупаринова е съпруга на големия български актьор Апостол Карамитев. От брака си имат син и дъщеря, които са също актьори – Момчил Карамитев и Маргарита Карамитева.
В последните години от живота си участва в документален филм за поредицата на БНТ „Умно село“.
През 2001 г. е удостоена с орден „Стара планина“.[3]
Умира на 3 ноември 2005 г. в София.
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
Създава забележителни сценични образи, сред които са:
- „Майстори“ (Рачо Стоянов) – Милкана
- „Ромео и Жулиета“ (Уилям Шекспир) – Жулиета
- „Мария Стюарт“ (Фридрих Шилер) – кралица Елизабет
- „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов) – София
- Призраци (Хенрик Ибсен) – Фру Алвинг
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Племенникът“ (1988) (Панчо Панчев)
- „Ретро“ (1988) (Александър Галин), 2 части
- „Недоразумението“ (1986) (Албер Камю)
- „Змейова сватба“ (1984) (от П. Ю. Тодоров, реж. Вили Цанков)
- „Хоро“ (1982) (Антон Страшимиров)
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Нон стоп“ (Мачей Бородов) (1978)
- „Дона Росита“ (Федерико Гарсия Лорка) – старата мома
- „Приказки от един живот“ (1977) (Олга Кръстева)
- „Харолд и Мод“ (1977) (по пиесата на Колин Хигинс, реж. Хачо Бояджиев) – г-жа Шазен, майката на Харолд
- „Забравете Херострат“ (1975) (Григорий Горин)
- „Змейова кватба“ (1973) (Петко Тодоров)
- „Изповедта на един клоун“ (1973) (Хайнрих Бьол)
- „Виждали ли сте някога река?“ (1972) (Ангел Вълчанов)
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Димитровска награда
- Заслужил артист (1963)
- Народен артист (1967)
- Аскеер (1998)
- Орден „Стара планина“ (2001)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми | Серии | Роля |
|---|---|---|---|
| 2002 | Каре | (гласът на Катя) | |
| 1989 | 1952: Иван и Александра | ||
| 1991 – 1992 | Любовниците | 8 | мама Кети (в 4-та серия) |
| 1975 | Авантюрите на Виктор | 5 | Габриела Щилянова, флейтофилка |
| 1969 | Буна | ||
| 1969 | Снаха | Гина |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Валерия Кардашевска. Маргарита Дупаринова – обречена да служи на театъра. София, Българска книжница, 2011, 208 с.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Отиде си актрисата Маргарита Дупаринова, Vesti.bg, 3 ноември 2005
- Маргарита Дупаринова в
Internet Movie Database - Маргарита Дупаринова в КиноПоиск
|
