Маргарита Попова
| Маргарита Попова | |
 | |
| 4-ти вицепрезидент на България | |
| Мандат | 22 януари 2012 – 22 януари 2017 |
|---|---|
| Президент | |
| 2012 – 2017 | Росен Плевнелиев |
| Министър-председател | |
| 2013 – 2014 | Пламен Орешарски |
| 2014 – 2017 | Бойко Борисов |
| Предшественик | Ангел Марин |
| Наследник | Илияна Йотова |
| Лична информация | |
| Родена | |
| Националност |  България |
| Религия | православие |
| Съпруг | Йордан Попов |
| Полит. партия | |
| Образование | Софийски университет |
| Професия | |
| Народен представител в: XLI НС | |
| Маргарита Попова в Общомедия | |
Маргарита Стефанова Попова е български филолог, юрист, министър и 4-ти вицепрезидент на България, от 22 януари 2012 до 22 януари 2017 г.
Тя е български и немски филолог, юрист, дългогодишен преподавател и висш прокурор, министър на правосъдието от 27 юли 2009 г. в първото правителство на Бойко Борисов. Четвърти вицепрезидент на Република България от 22 януари 2012.[1] На 19 януари 2012 г. Попова и Росен Плевнелиев полагат клетва като вицепрезидент и президент на Република България пред Народното събрание.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Маргарита Попова е родена във Велинград на 15 май 1956 г. Завършва немската езикова гимназия „Бертолт Брехт“ в Пазарджик през 1975 г. В СУ „Св. Климент Охридски“ през 1980 г. завършва първа специалност „Българска филология“ и втора специалност „Немска филология“, а през 1989 г. – „Право“ отново в СУ.[3] Специализира в областта на правото във Вашингон (САЩ), Германия, Унгария, Нидерландия, Австрия и др.[3]
Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]
Трудовата си кариера започва през 1981 г. като коректор във „Военно издателство“. Кариерата ѝ на прокурор започва през 1990 г. като младши прокурор на Пирдоп. През 1991 г. става районен прокурор на Своге.
От 1996 до 2006 г. е административен ръководител и окръжен прокурор на Софийската окръжна прокуратура. Тогавашният главен прокурор Никола Филчев я отстранява от поста окръжен прокурор, тъй като е сред основните му критици в продължение на години.[4]
От 2001 до 2004 г. е хоноруван преподавател в Академията на МВР, където обучава дознатели по „Наказателен процес“. През 2005 г. става постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието, където обучава младши прокурори, постъпили в държавното обвинение.
В съобщение на прокуратурата от 21 септември 2006 г. се казва, че със заповед на главния прокурор Борис Велчев тя е определена да изпълнява функциите на говорител на главния прокурор, като се допълва, че към онзи момент тя е прокурор в Окръжната прокуратура, София, командирован във Върховната касационна прокуратура.
От 21 февруари 2007 до 27 юли 2009 г. оглавява отдел „Противодействие на престъпленията против финансовата система на ЕС“ във Върховната касационна прокуратура, който разследва финансови измами със средства от еврофондовете.[3]
От 23 януари 2017 г. е заместник-председател и главен секретар на Българската стопанска камара. [5]
Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
Министър на правосъдието е от 27 юли 2009 г. в правителството на Бойко Борисов. На 4 септември 2011 г. е представена като кандидат за вицепрезидент на ГЕРБ. На първия тур на изборите за двойката Росен Плевнелиев – Маргарита Попова гласуват 40,11% от гласувалите избиратели.[6]
На втория тур на изборите, на 30 октомври 2011 г., за Плевнелиев и Попова гласуват 52,58% от гласувалите избиратели.[7] Встъпва в длъжност на 22 януари 2012 г.
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Маргарита Попова, Ще бъдат помилвани толкова хора, колкото отговарят на правилата, изд. 24 часа, 18 ноември 2012 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Централна избирателна комисия
- ↑ Плевнелиев и Попова полагат клетва // dnes.dir.bg. Посетен на 2012-1-19.
- ↑ а б в Биографии: Маргарита Стефанова Попова // Официална уеб страница на Правителството на Република България, 29 юли 2009. Архивиран от оригинала. Посетен на 10 август 2009.
- ↑ Коя е Маргарита Попова // dnevnik.bg. 20 юли 2009. Посетен на 10 август 2009.
- ↑ www.bia-bg.com
- ↑ Гласове за избиране на президент и вицепрезидент (I тур), архив на оригинала от 31 март 2014, https://web.archive.org/web/20140331231124/http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html, посетен на 1 ноември 2011
- ↑ Гласове за избиране на президент и вицепрезидент (II тур), архив на оригинала от 11 ноември 2016, https://web.archive.org/web/20161111032624/http://results.cik.bg/tur2/prezidentski/index.html, посетен на 1 ноември 2011
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Биографични данни относно Маргарита Попова
| |||||||||||||||
| |||||||||||
|
