Маргьорит Юрсенар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маргьорит Юрсенар
френска писателка
Родена: 8 юни 1903 г.
Брюксел, Белгия
Починала: 17 декември 1987 г.
(на 84 г.)
Бар Харбър, Съединени американски щати

Маргьорит Юрсенар (на френски Marguerite Yourcenar) е литературния псевдоним на Marguerite Cleenewerck de Crayencour (1903–1987) – френска писателка. Тя е първата жена–член на Френската академия, където е приета през 1980 г.

Биографични бележки[редактиране | edit source]

Маргьорит дьо Крайенкур е родена на 8 юни 1903 г. в Брюксел, в семейството на французин и белгийка. Майка ѝ умира в резултат на усложнения при раждането. Баща ѝ се премества с дъщеря си в северна Франция, където сам се заема с обучението ѝ, включващо класическа литература, старогръцки и латински език. По-късно тя взема първата част на зрелостния си изпит без формално да е посещавала училище.

В годните преди Втората световна война Юрсенар пътува почти непрестанно - обикаля Европа, Азия и Африка, трупайки опит и впечатления, които по-късно ще намерят отражение в творчеството ѝ. В навечерието на войната (1939 г.) Юрсенар заминава за САЩ при приятелката си Грейс Фрик – преводач на произведенията на Юрсенар на английски. Двете се запознават през 1937 и живеят заедно до смъртта на Фрик през 1979 г. [1]. До края на живота си Юрсенар ще живее в САЩ, а през 1947 година придобива американско гражданство.

Творческа биография[редактиране | edit source]

Дьо Крайенур публикува първата си диалогична поема „Le Jardin des chimères“ („Градината на химерите“) през 1921 г. под псевдонима Юрсенар – анаграма на фамилното ѝ име.

През 1951 тя публикува на френски език своя magnum opus „Мемоарите на Адриан“. Романът пожънва както комерсиален, така и критически успех до такава степен, че днес се счита за съвременна класика. Сюжетът му пресъздава живота и смъртта на един от „петимата добри“ римски императори, Адриан. В дълго писмо, което императорът пише до своя наследник и осиновен син Марк Аврелий, Адриан разказва своето минало – описвайки своите успехи, любовта си към Антиной и философията си.

През 1968 публикува Творение в черно, роман, чието действие вече е пренесено в края на Средновековието и още смътното зараждане на Ренесанса. Негов герой е ученият, лекар и алхимик Зенон, въплътил в сложния си образ много от будните свободни духове на тази епоха - Леонардо, Джордано Бруно, Томазо Кампанела, Парацелз. Романът проследява неспирното търсене на принципите на естеството, които исторически ще доведат до зараждането на съвременната наука; вечната борба с предразсъдъците, които в онаци епоха често са на живот и смърт. Скитанията на героя от един в друг град или държава онагледяват този път, като често в тях се вплитат реални исторически факти и се обрисува трескавото състояние на духа на цяла цивилизована Европа по това време.

Маргьорит Юрсенар пише множество новели, есета, като навсякъде успява да използва в максимална степен задълбоченото си познаване на историята, литературата, и почти научното си внимание към най-малките детайли на човешкото битие, като същевременно в най-голяма степен успява да им придаде художественост, емоция и разбиране. Това може да се каже дори за мемоарите ѝ, призпълнени с факти, където всеки разказ е придружен с вживяване или повторното си изживяване, заедно с цялата емоционалност, минало и предстоящо в този момент.

Книгопис[редактиране | edit source]

  • „Le Jardin des chimères“ (1921, поема)
  • „Alexis ou le Traité du vain combat“ (1929, роман, бълг.превод "Алексий или трактат за напразната борба", 2006)
  • „La Nouvelle Eurydice“ (1931, роман)
  • „Le Denier du rêve“ (1934, роман)
  • „La Mort conduit l'Attelage“ (1934)
  • „Feux“ (1936, "Пламъци", поема в проза, бълг. превод в сборника "Записки от градината", 2004)
  • „Nouvelles orientales“ (1939, бълг. превод "Източни новели", 2004)
  • „Les Songes et les Sorts“ (1939)
  • „Le Coup de grâce“ (1939, роман, бълг. превод "Пощадата", 2007)
  • „Mémoires d'Hadrien“ (1951, роман, бълг. превод "Мемоарите на Адриан", 1983)
  • „Électre ou la Chute des masques“ (1954)
  • Sous bénéfice d'inventaire (1962, "С право на преразглеждане", есета, частичен бълг. превод в "Записки от градината", 2004 )
  • „Qui n'a pas son Minotaure?“ (1963)
  • „L'Œuvre au noir“ (1968, бълг. превод "Творение в черно", 1984)
  • „Chenonceaux“
  • „Le labyrinthe du monde I : Souvenirs pieux“ (1974, бълг. превод "Мемоари I: Благочестиви спомени", 2006)
  • „Le labyrinthe du monde II : Archives du Nord“ (1977, бълг. превод "Мемоари II: Архиви от Нор", 2007 )[1]
  • „Mishima ou la vision du vide“, (1981, есе)
  • „Comme l'eau qui coule“ (1982, "Като изтичаща вода", бълг. превод в "Маргьорит Юрсенар. Избрано", 1998)
  • „Le temps, ce grand sculpteur“ (1983, "Великият ваятел - времето", есета, частичен бълг. превод в "Записки от градината", 2004 )
  • „Les charités d'Alcippe, poème“ (1984)
  • „Le labyrinthe du monde III : Quoi ? L'éternité“ (1988, бълг. превод "Мемоари III: Какво? Вечността", 2008)
  • „D'Hadrien à Zénon : correspondance, 1951-1956“ (2004)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. За английския превод на тази книга М. Юрсенар избира заглавието "How Many Years", вдъхновено от песента на Боб Дилън "Blowin' In The Wind".

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)