Марианска падина
Марианската падина е засега най-дълбоката известна океанска падина, както и най-дълбокото място в земната кора. Намира се на 11"21' сев. ш. и 142" 12' изт. д. в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея, в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови. Марианската падина е дълбока 11 100 м. и дълга 2000 км. Дъното ѝ се намира на 6366,4 км от центъра на Земята. Марианската падина е границата, на която се засичат две тектонски плочи — Тихоокеанската влиза под Филипинската.
Наричана е „четвърти полюс на планетата“ и е най-слабо проученият участък от хидросферата. На 23 януари 1960 г. в Марианската падина до дълбочина 11 000 м. се спуска батискафът „Триест“ с швейцарския учен Жак Пикар и американския лейтенант от ВВС Дон Уолш.
Потапяне [редактиране]
Марианската падина първоначално е проучена през 1951 г. от Кралския военен кораб Чалънджър (Challenger в превод Предизвикател). На негово име е наречена и най-дълбоката част от падината — The Challenger Deep. Използвайки ехо локатор, Чалънджър II (Challenger II) регистрира дълбочина от 10 900 м. на 11"19'N, 142"15'E.
През 1957 г. руският крайцер „Витяз“ измерва дълбочина от 10 034 м., но тази информация не е потвърдена от следващи експедиции, които са притежавали по-точно и по-съвременно оборудване.
През януари 1960 г., по време на първото спускане, Пикар и Уолш са изненадани да открият, че това не е „мъртъв свят“, а напротив — има живот. Двамата описват дъното, като „равно и много чисто“. През 1962 г. М. В. Спенсър регистрира още по-голяма дълбочина от 10 915 м. На 24 март 1995 г. японската сонда Kaiko дава най-точните данни за дълбочината на Марианската падина до днес — 11, 000 022 м.
