Мариинско евангелие

Страница от Марийнското евангелие

Марийнското четвероевангелие (на латински: Codex Marianus) е глаголически ръкопис, датиращ от началото на 11 век. Състои се от 173 пергаментови листа. Наименованието му произлиза от манастира „Света Мария“ на Атон, където е открито от руския учен-славист Виктор Григорович през 1844-1845 г. Той го отнася в Русия. След неговата смърт ръкописът попада в московския Румянцевски музей, а сега се намира в Руската държавна библиотека (Григ. № 6 / М.1689). Два отделни листа се пазят в Австрийската национална библиотека, Виена, под сигнатура Vindob. Slav. 146.

Ръкописът съдържа евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан. Не са запазени началото и краят му. Лист 134 е загубен и заменен по-късно с друг, написан на кирилица. Липсва и лист 167.

Въз основа на смесването на буквите ѫ (?) и Ѹ (?) се смята, че Марийнското четвероевангелие произлиза от Северна Македония.

В морфологичен аспект евангелието съдържа архаични черти. Във фонетично отношение показва по-късен етап от развитието на българския език.

Образец от текста

Посичането на Йоан Кръстител (Матей 14: 1-12)

1. въ врѣмѧ оно оуслъıшавъ иродъ тетрархъ слоухъ исоусовъ 2. ı рече отрокомъ своимъ: сь естъ иоанъ кръститель, тъ въскрьсе от мрътвъıхъ, ı сего ради силъı дѣѭтъ сѧ о немь. 3. ıродъ бо емъ иоанна съвѧза и ı въсади и вь темьницѫ иродиѣдъı ради женъı филипа братра своего. 4. глаголааше бо емоу иоанъ. Не достоитъ ти имѣти еѩ. 5. ı хотѧ и оубити оубоѣ сѧ народа, за не ѣко пророка имѣхѫ и. 6. дьни же бъıвъшоу розьства иродова плѧса дъшти иродиѣдина по срѣдѣ и оугоди иродови. 7. тѣмь же съ клѧтвоѭ издрече еи дати, егоже аште въпроситъ. 8. Она же наваждена материѭ своеѭ, даждь ми, рече, сьде на мисѣ главѫ иоана кръстителѣ. 9. ı печаленъ бъıстъ цѣсаръ, клѧтвъı же ради и възлежѧштихъ съ нимъ повелѣ дати и, 10. ı посълавъ оусѣкнѫ иоана въ темьници. 11. ı принѣсѧ главѫ его на мисѣ и дашѧ дѣвици, ı несе матери своеи. 12. и пристѫпьше оученици его вьзѧсѧ тѣло его и погрѣсѧ е, ı пришедъше възвѣстишѧ исоусови.

Издания

• „Quattuor evangeliorum versionis palaeoslovenicae codex Marianus glagoliticus - Памятник глаголической письмености. Мариинское четвероевангелие с примечаниями и приложениями“, Ватрослав Ягич, Берлин и Петербург, 1883 г. Към изданието е приложено изследване на Ягич върху палеографските му и езикови особености и пълен речник. Липсващият лист 167 е попълнен със съответния текст от „Зографското четвероевангелие“
• електронна версия на текста е включена в Corpus Cyrillo-Methodianum Helsingiense

Изследвания

• „Особеностите на езика на Марийнския паметник“, Любомир Милетич, „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, V, 1880 г., кн. 19-20, 219-252
• „К вопросу о месте написания Мариинского евангелия“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIII, 1918 г., кн. 2, 109-149
• „Замечания о Мариинском Евангелии“, П. Бузук, „Известия Отделения русского языка и словесности Императорской Академии наук“, XXIX, 1924 г., 307-368

Източници

• Марийнско евангелие в Уикиизточник
• „Старобългарски език. Текстове и речник“ - Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976, 34-43
• P. Diels, Altkirchenslavische Grammatik, II, Heidelberg 1934, 12-15, 21f.
• Статия на немски

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.