Марихуана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за психоактивния продукт. За растението вижте Канабис.

Индийски коноп (Cannabis indica)

Марихуана се наричат изсушените (и понякога обработени) женски (съцветия) на някои видове коноп (Cannabis), когато са предназначени за употреба от човека с оглед на психоактивното им въздействие. Съцветията се състоят от женските цветове, техните околоцветници и прилежащите листа. Тези части на конопеното растение са по-гъсто или по-рядко покрити с жлезисти власинки (трихоми), които отделят капчици смола, състояща се от различни терпени, канабиноиди и други вещества.

Марихуаната обикновено е зелена на цвят, но може да бъде оцветена в различни оттенъци на сиво, кафяво или лилаво в зависимост от сорта, условията на отглеждане, начините на приготвяне и съхранение. Има специфичен мирис, който се определя от съдържащите се в нея терпени и може да се опише като наподобяващ мента, лимонова кора, борова смола и сено.

Употребява се най-често чрез пушене, но може да се консумира сурова или да влиза в състава на различни напитки и ястия, например манагуа. Пушенето обикновено става под формата на самоделно свити цигари или в различни приспособления — лули, бонгове, наргилета.

Химичен състав[редактиране | edit source]

Химичните вещества, отговорни за действието на марихуаната върху психиката, се наричат канабиноиди. От тях най-важен е делта-9-тетрахидроканабинолът (THC), чието съдържание варира от 0,2% до 21% в зависимост от сорта коноп, климата, в който растението е израсло (при по-горещ и сух климат съдържанието на канабиноиди е по-високо), приложените методи за обработка и условията на съхранение. Най често е в интервала 1-10%, но са постигани и резултати с до 51% съдържание на THC от сортовете наречени ''Skunk". Сред другите канабиноиди съществен ефект имат канабидиолът (CBD) и канабинолът (CBN). С времето съдържанието на канабиноиди в марихуаната намалява, като процесът се ускорява под действието на светлина, повишена влажност и/или висока температура. Сортовете коноп, в които съдържанеито на канабиноиди е под една гранична стойност (обикновено около 0,2%) се оценяват като индустриални и следователно неподходящи за добив на марихуана.

Биохимично влияние[редактиране | edit source]

В организма канабиноидите оказват влиянието си чрез взаимодействие със специфичните канабиноидни рецептори CB1 и CB2, които се откриват в главния и гръбначния мозък, вътрешните органи и имунната система. Марихуаната няма токсично действие върху черния дроб или бъбреците. Метаболитите на канабиноидите се отделят от организма с урината, което позволява употребата на марихуана да се удостовери чрез прости и евтини тестове.

Действие[редактиране | edit source]

Музей на марихуаната в Амстердам

Марихуаната усилва текущото настроение, предизвиква лека еуфория и забележимо изостряне на всички сетива , променя себеоценката и усещанията за пространство и време. При високи дози е възможно да се наблюдават слаби халюцинации, предимно при хора, които имат опит с употребата на халюциногени. Наблюдават се по-често слухови, отколкото зрителни халюцинации, възможни при висока доза са леки халюцинации със затворени очи. Според употребяващите, „тревата“ има успокояващо действие и им помага да се справят със стреса; позволява възприемането по различен начин на музика и други изкуства.

Марихуаната има значително негативно влияние върху краткосрочната памет, но не и върху дългосрочната такава или върху способността за самоконтрол. Употребяващите твърдят, че тревата засилва въображението им и творческите способности (особено в областта на изкуството), желанието за общуване, способността да откриват нови аспекти у познати неща, вниманието към детайлите и възможностите за намиране на асоциации и взаимовръзки; Същевременно пречи на концентрацията, боравенето с числа, ученето, точното чувство за време и фината координация на движенията.

Употребата на марихуана води до намаляване отделянето на слюнка, понижаване на вътреочното налягане (което се проявява като зачервяване на очите), и понижаване нивото на кръвната захар. Последното, съчетано с подсиленото вкусово усещане, води до засилване на апетита, което при редовна употреба може да доведе до натрупване на наднормено тегло, с всички произтичащи от това състояние последствия. Големите дози марихуана леко подтискат имунната система, но няма статистически данни това да води до повишена податливост на заболявания. Освен това марихуаната има противовъзпалително и слабо изразено аналгетично действие. Тези свойства определят и основните медицински приложения на марихуаната и легализирането на така наречения медицински канабис (медицинска марихуана) в някои държави.

Според изследвания, публикувани в британското медицинско списание Lancet[1], марихуаната заема 11-о място по вредност в списъка на вредни наркотични вещества.

Дозировка[редактиране | edit source]

Марихуаната обикновено се употребява в компания, като няколко човека пушат последователно от една и съща цигара. Това позволява на по-опитните потребители да избегнат поемането на твърде висока доза. В страните, където достъпната марихуана е със сравнително слабо действие, е прието цигарата да се предава по-бързо, а пушещите да си дръпват по веднъж, но силно и да задържат дима възможно най-дълго; и обратното — в страните, в които марихуаната на пазара е по-силна, цигарата се предава по-бавно, като пушачите си дръпват по няколко пъти, но по-слабо и задържат дима в дробовете си за по-късо време. Дозите THC, които се приемат при пушене са около 2-5 mg, а типичната продължителност на действие е от порядъка на няколко часа; при поглъщане тези стойности са около 2 пъти по-високи.

Странични ефекти[редактиране | edit source]

Наблюдава се психическо, но не и физическо пристрастяване. При по-високи дози употребата на марихуана може да доведе до състояние на параноя. При неопитните потребители могат да се наблюдава тревожност, евентуално прерастваща в пристъп на паническо разстройство, съпроводено от психосоматични явления - сърцебиене, задушаване, гадене, повръщане и колапс. Предполага се, че тези явления до голяма степен са резултат по-скоро на страха от наказание, съществуващ в страните, където употребата на марихуана се преследва от закона.

У хора с проблеми в сърдечно-съдовата система марихуаната може да предизвика аритмия и повишаване или понижаване на кръвното налягане. При мъжете се наблюдава временно понижение на нивото на полови хормони и броя на сперматозоидите, понякога създава проблеми при оплодителните способности.

Толерантност, зависимост и абстиненция[редактиране | edit source]

Голяма част от пристрастените имат проблеми и с употребата на други препарати и/или вещества-заради употребата на по-силни наркотици.

За разлика от класическите наркотици, при които с течение на времето дозата, необходима за постигане на един и същи ефект, расте, при марихуаната тя често намалява: пушач, свикнал на 2-3 цигари марихуана на ден, често след 6 до 12 месеца открива, че вече и една му е достатъчна за постигане на същия ефект.

Някои употребяващи оценяват като особено вреден навика марихуаната да се пуши, който асоциативно води до употреба на тютюн и съответно създаване на зависимост към никотин и излага пушещия на повишен риск от белодробни заболявания.

Обикновено рязкото спиране на употребата на марихуана предизвиква леко безпокойство, безразличие, нарушен сън и други симптоми.

Проблемна употреба[редактиране | edit source]

Употребата на марихуана може да представлява проблем за хора, активно занимаващи се с дейности, зависещи от краткотрайната памет, например ученици и студенти. Поради нарушаването на фината координация на движенията и на усещанията за пространство и време, употребата на марихуана е принципно несъвместима с шофирането и управлението на потенциално опасни машини.

По-значимите проблеми, свързани с употребата на марихуана, произтичат от законовата ѝ забрана в много държави. В тях употребяващите марихуана излагат на риск своето личностно и професионално развитие, собственост и здраве при налагане на наказанието „лишаване от свобода“, „глоба“ или други наказателни и административни санкции.

Методи на консумация[редактиране | edit source]

Марихуаната може да бъде употребявана по различни начини:

  • пушене - най-често използвания метод. За целта могат да се използват ръчно свити цигари (с или без тютюн), лули, бонгове, наргилета и други приспособления.
  • вапорайзер - припособлението нагрява марихуаната до 165 - 190 градуса по Целзий, позволявайки на активното вещество да се отдели в пара, без да изгаря самия продукт.
  • чай от канабис - чаят съдържа малки количетва THC, защото тетрахидроканабинола е слабо разтворим във вода. Чаят се приготвя като първо се добавя наситена мазнина (мляко или сметана) към гореща вода заедно с малки количества канабис.
  • храни с канабис - канабисът може да се добави като съставка към широк кръг от храни. Ефектите при орален прием се проявяват по-бавно в сравнение с пушенето, но обикновено са по-продължителни.

Законово положение[редактиране | edit source]

България[редактиране | edit source]

В България марихуаната е посочена в списък № 1 на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В този списък са изброени вещества, които според българския законодател са забранени за употреба в хуманната и ветеринарната медицина. В този списък е и хероина. Придобиването или държането на което и да е било от веществата в този списък се наказва по чл. 354а от Наказателен кодекс с лишаване от свобода от 1 до 6 години и с глоба от 2 000 до 10 000 лева. Производството, преработването, придобиването или държането с цел разпространение се наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба от 5 000 до 20 000 лева. Когато наркотичните вещества са в голямо количество, наказанието е лишаване от свобода от 3 до 12 години и глоба от 10 000 до 50 000 лв. В маловажни случаи по ал. 3 и 4 наказанието е глоба до хиляда лева. Тук обикновено се визират малки количества, необходими за лична употреба, и в зависимост от още няколко фактора, един от които е субективният.[2]

До 2004 г. на теория българските потребители на марихуана са имали право на ненаказуема "лична доза", но през 2004 г. се криминализират напълно всички количества.

Холандия[редактиране | edit source]

Съществуват страни, където притежанието на марихуана в малки количества или дори търговията с нея в малки количества под стриктен контрол на определени за целта места не се преследва, което е довело на практика до декриминализация. Най-свободната в това отношение европейска страна е Холандия. Тази политика се води с цел да се намалят рисковете при употреба и да се отдели пазарът на марихуана от този на други психоактивни вещества с по-голям потенциал за вреда.

САЩ

През декември 2012 г. американските щати Колорадо и Вашингтон официално легализират употребата на марихуана. От януари 2014 започват да се отварят магазини за продажбата на марихуана.

Уругвай[редактиране | edit source]

На 10 декември 2013 Уругвай става първата страна в света, която легализира отглеждането, използването и продажбата на канабис.[3] Растението може да се продава само на лица над 18-годишна възраст, които биват записвани в национален регистър за да се следи тяхната употреба. Цените са фиксирани и се определят от държавата, както и качеството и количеството на произвежданата продукция.

Вижте също[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  1. Psychoactive drugs of misuse: rationalising the irrational. // The Lancet.
  2. Наказателен кодекс. // lex.bg. Посетен на 20 август 2009.
  3. Llambias, Felipe. Uruguay becomes first country to legalize marijuana trade. // 11 December 2013. Посетен на 11 December 2013.

Външни препратки[редактиране | edit source]