Мария Анна Виктория Баварска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Анна Виктория
дофина на Франция
Мария Анна Виктория 
Родена: 28 ноември 1660 г.
Мюнхен, Бавария
Починала: 20 април 1690 г.
Версай, Франция

Мария Анна Виктория (1660-1690) е баварска принцеса и дофина на Франция — съпруга на великия дофин Луи, който е най-големият син на крал Луи XIV. Във Франция тя е известна като виликата дофина Виктоар. Смятана за патетична фигура във френския кралски двор, великата дофина живее изолирана и нежелана заради схващането, че е скучна, непривлекателна и болнава.

Ранни години[редактиране | edit source]

Мария Анна Виктория е родена на 28 ноември 1660 г. в Мюнхен, Бавария, като Мария Анна Кристина Виктория, херцогиня на Бавария и пфалцграфиня на Рейнланд. Тя е най-голямата дъщеря на баварския курфюрст Фердинанд-Мария и на принцеса Хенриета-Аделаида Савойска. По майчина линия Мария Анна Викттория е внучка на савойския херцог Виктор Амадей I и на френската принцеса Мари Кристин, която е дъщеря на френския крал Анри IV и на Мария Медичи.

Когато е на осем, Мария Анна Виктория е сгодена за сина и наследник на Луи XIV — великия дофин Луи. Подготвяйки се за бъдещата си роля на френска кралица, Мария Анна Виктория получава блестящо за времето си образование — освен родния си немски, тя говори още няколко езика, в това число френски, италиански и латински.

Дофина на Франция[редактиране | edit source]

Преди да се срещне с бъдещия си съпруг, Мария Анна Виктория се омъжва по доверие за великия дофин в Мюнхен на 28 януари 1680 г. Двамата обаче се срещат за първи път на 7 март същата година в Шато-сюр-Марн. Мария Анна Виктория се оказва първата френска дофина след Мария Стюарт, която последна е носила титлата през 1558 г. След сключването на брака Мария Анна Виктория също като съпруга си е обявена за Fille de France (Дете на Франция), а официалното обръщение към нея станали Нейно Височество и Мадам Дофината.

Когато пристига за първи път във Франция Мария Анна Виктория прави изключително добро впечатление с перфектния си френски език. Когато е посрещната в Страсбург, към нея се обърнали на немски, но тоя прекъснала с думите Господа, аз говоря френски. Като цяло обаче дофината не създава добро впечатление в двора — намират я за ужасно грозна, но според други мнения, въпреки че не е красива, тя притежава собствен чар.

Когато се омъжва за дофина, Мария Анна Виктория става първата по ранг дама в двора след свекърва си — кралица Мария Тереза. След смъртта на кралицата през 1683 г. Мария Анна Виктория придобива статута на най-важната жена в двора и заема апартамента на кралицата. Луи XIV очаквал от снаха си да изпълнява ролята на първа дама на кралството, но честите боледувания на Мария Анна Виктория ѝ пречат да изпълнява представителните си задължения. Кралят не е очарован от снаха си и често погрешно я обявява за хипохондричка.

Великият дофин обаче предпочита да държи любовници и Мария Анна Виктория остава да живее сама, изолирана в апартамента си, в който тя общува с приятелите си на немски, който е неразбираем за съпруга ѝ. Дофината поддържа близки отношения с малкото германци в двора, в това число и с Елизабет Карлота Пфалцка, съпругата на по-малкия брат на краля — Орлеанския херцог. Предполага се, че дофината е страдала от постоянна депресия заради външния си вид. Тя умира на 20 април 1690 г. и е погребана в църкват Сен Дени.

Деца[редактиране | edit source]

Мария Анна Виктория ражда на съпруга си три дмомчета:

  • Луи (1682-1718), херцог на Бургундия и бъдещ дофин на Франция ;
  • Филип (1683-1746), херцог на Орлеан и бъдещ крал на Испания;
  • Шарл (1686-1714), херцог на Бери, Алансон и Ангулем.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Anna Victoria of Bavaria“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.