Мария Анна Саксонска (1728 – 1797)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мария Анна Саксонска.
| Мария Анна Саксонска | |
| курфюрстина на Бавария | |
 | |
| Родена | Мария Анна София Сабина Ангела Франциска Ксаферия, принцеса на Полша и Саксония
|
|---|---|
| Починала | 17 февруари 1797 г.
|
| Погребана | Театинска църква, Мюнхен, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 1747 – 1777 |
| Други титли | принцеса на Полша и Саксония |
| Семейство | |
| Род | Ветини |
| Баща | Август III |
| Майка | Мария Йозефа Австрийска |
| Братя/сестри | Карл Саксонски Клеменс Венцеслаус Саксонски Фридрих Христиан Франц Ксавер Саксонски Мария Жозефа Саксонска Мария-Амалия Саксонска |
| Съпруг | Максимилиан III Йозеф (9 юли 1747 – 30 декември 1777) |
| Мария Анна Саксонска в Общомедия | |
Мария Анна София Сабина Ангела Франциска Ксаферия, принцеса на Полша и Саксония (на немски: Maria Anna Sophie Sabina Angela Franziska Xaveria, Prinzessin von Polen und Sachsen; * 29 август 1728, Дрезденски замък-резиденция; † 17 февруари 1797, Мюнхен) от династията на Албертинските Ветини, е принцеса на Полша и Саксония и чрез женитба курфюрстиня на Бавария (1747 – 1777).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Дъщеря е на крал Фридрих Август II, курфюрст на Саксония и крал на Полша (като Август III), и неговата съпруга ерцхерцогиня Мария Йозефа от Австрия, дъщеря на император Йозеф I.
Мария Анна се омъжва на 9 юли 1747 г. в Мюнхен за Максимилиан III Йозеф (1727 – 1777) от княжеския род Вителсбахи, курфюрст на Бавария от 20 януари 1745, син на император Карл VII Албрехт. Двамата нямат деца.
През 1747 г. Максимилиан III основава Нюрнбергската порцеланова манифактура. Той е музикален и композира и заради разходите отказва да назначи Моцарт. Като вдовишка резиденция тя избира след неговата смърт дворец Фюрстенрид при Мюнхен.
Мария Анна умира на 68-годишна възраст. Погребана е в Театинската църква в Мюнхен. Нейното сърце е погребано в Гнаденкапелата на Алтьотинг.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Josef H. Biller, Hans-Peter Rasp: München Kunst & Kultur. Stadtführer und Handbuch. Ludwig, München 2003, ISBN 3-7787-5125-5, S. 422.
- Helmut Gajic (Red.): Die großen Dynastien. Karl Müller Verlag, Erlangen 1996, ISBN 3-86070-561-X.
- Hans Rall, Marga Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Styria u. a., Graz u. a. 1986, ISBN 3-222-11669-5 (Hugendubel, Kreuzlingen 2000, ISBN 3-7205-2103-6).