Мария Багратиони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария
византийска императрица
Лични данни
Родена ок. 1050 г.
Грузия
Починала след 1103 г.
Византия
Семейство
Бракове Михаил VII Дука
Никифор III
Династия Багратиони
Баща Баграт IV
Майка Борена Аланска


Император Никифор III Вотаниат и императрица Мария Аланска

Мария Багратиони, известна повече като Мария Аланска (на гръцки: Μαρία της Αλανίας, на грузински: მართა, მარიამი), е грузинска принцеса и византийска императрица (1071-1081), съпруга на императорите Михаил VII Дука и Никифор III Вотаниат.

Мария, чието истинско име е Марта (მართა), е дъщеря на грузинския цар Баграт IV (1027-1072) от втората му съпруга, Борена Аланска. През 1056 Марта е изпратена в Константинопол, където трябва да бъде отгледана и образована под патронажа на императрица Теодора. Императрицата обаче умира същата година и Марта е върната обратно в Грузия. През 1065 г. Марта е омъжена за Михаил, сина на византийския импеатор Константин X Дука, който по-късно наследява претола на баща си. Във Византия тя остава известна с името Мария Аланска. Мария ражда на Михаил VII един син - Константин Дука.

През 1078 г. дворцов преврат детронира Михаил VII, а на негово място се възкачва император Никифор III Вотаниат. За да узакони короната си Никифор III Вотаниат предлага на Мария да се омъжи за него, в замяна на което новият император обещал да обяви сина ѝ за престолонаследник. Загрижена за наследството на сина си Мария приема предложението и през същата година се омъжва за узурпатора. Никифор обаче не спазва обещанието си, поради което императрица Мария е сред организаторите на заговора за свалянето му, начело на който застава Алексий Комнин, сочен като предполагаем любовник на императрицта. Заговорът е успешен и Никифор III Вотаниат е принуден да се откаже от властта през 1081 г. След отстраняването на Никифор III Вотаниат за император е коронован самият Алексий Комнин, който признал сина на Мария Аланска за законен престолонаследник. Освен това той сгодил дъщеря си Анна Комнина за Константин Дука. По всичко изглежда, че усилията на императрица Мария Аланска да осигури престола на сина си са щели да бъдат увенчани с упех, ако през 1087 г. не се родил синът на Алексий I Комнин, бъдещият Йоан II Комнин, което коренно променя положението на Мария Аланска и сина ѝ. Сега, загрижен да осигури престола на собственото си потомство и да закрепи по този начин собствена династия, Алексий I Комнин разтрогва годежа на дъщеря си и Константин и лишава сина на Мария от престолонаследието. Самата Мария Аланска е принудена да се оттегли в манастир. След смъртта на сина ѝ през 1096 г. на намесата на Мария в политическия живот е сложен окончателен край.

Мария Аланска остава известна със своята красота и образованост.

Беше тя висока и стройна като кипарис. Кожата ѝ — бяла, сякаш сняг, а лицето - не с идеално кръгла форма — имаше оттенък на пролетния цъфтеж на роза. Кой измежду людете би описал сиянието на нейните очи? Високо извитите ѝ вежди бяха златисти, а ирисът — син. Ръката на художник нерядко възпроизвежда багрите на цветята, каквито ни носят отделните годишни времена, но чаровете на василисата, обаянието на нейната красота, любезността и приятността на нрава й, види се, бяха недостъпни за описание нито за изобразяване. Апелес или Фидий, или който и да било друг скулптор нивга не са създали подобна статуя. Както говорят, главата на Горгона превръщала в камък всекиго, който я погледнел; затуй пък, ако някой случайно погледнеше или неочаквано срещнеше василисата, оставаше с отворена уста и в безмълвие се заковаваше на място, губейки способност да мисли и чувства. Такава съразмерност на телесните части, такова съответствие между частите и цялото никой не е наблюдавал у жив човек. Това бе одухотворено изваяние, мило за взора на людете, влюбени в прекрасното. Или самата Любов, облечена в плът и слязла в земния мир...

—Из „Алексиада“ от Анна Комнина[1]

Тя поддържа интензивна кореспонденция с охридския архиепископ Теофилакт, известен теолог и философ, за когото се е смятало, че пише своите тълкувания на Йоановото евангелие, вдъхновен от самата императрица. Освен това Мария насърчава строителството на грузински манастири на Балканите, най-известен от които е манастирът Ивирон в Света гора атонска. Мария подкрепя и майка си при строежа на манастира Капата на хълма Сион в Йерусалим.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Цитат по: Вера Мутафчиева. Аз, Анна Комнина. Пловдив: Жанет 45, 2008. с. 55-56.