Мария Йосифова
Тази статия е за художничката керамичка. За художничката, работила в областта на художествения текстил, вижте Мара Йосифова.
| Мария Йосифова | |
| българска художничка керамика | |
 | |
| Родена |
23 февруари 1954 г.
|
|---|---|
| Учила в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | ВИИИ „Н. Павлович“ |
| Учители | проф. Венко Колев |
| Направление | керамика |
| Семейство | |
| Баща | Йосиф Йосифов |
| Майка | Тодорка Йосифова |
Мария Йосифова е българска художничка, която работи в областта на приложно-декоративните изкуства, предимно художествена пластична и цветна керамика.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в семейството на художниците Тодорка и Йосиф Йосифови. Родителите ѝ, както и нейната леля - художничката Мара Йосифова откриват рано и подкрепят нейния талант, а тя решава да продължи семейната традиция и да избере за своя професия изобразителното изкуство.
Завършва Националната художествена академия в гр. София, специалност керамика в класа на проф. Венко Колев (1977).
Член е на Съюза на българските художници.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Мария Йосифова започва да рисува от съвсем малка в семейна обстановка и излага детските си творби в две самостоятелни изложби (1966, 1967) в галерията на Съюза на българските художници (ул. „Раковски“ 117 в гр. София) – илюстрации на приказки.
Композициите са оригинални, цветовете са свежи, колоритът показва много въображение и артистична чувствителност.[1] Посетителят, влязъл в галерията, неочаквано се озовава в един приказен свят[2] Това са част от отзивите, които тя получава, а те остават валидни и за цялото ѝ творчество на вече утвърдена художничка с оригинален и индивидуален стил.
Мария Йосифова създава керамични пластични композиции, те са „конкретизирани до степен на пластичен пейзаж“,[3] „сантиментално – романтични или абстрактни в конструктивно – геометричен вариант“,[4] „създават асоциативно – образни и метафорни внушения и обобщения“.[3]
Има многобройни (над 40) участия в художествени изложби – на приложните изкуства, традиционни ежегодни керамични, а също и международни изложби, организирани от Съюза на българските художници - във Франция, Австрия, Кувейт и др.
Произведения[редактиране | редактиране на кода]
Нейни творби притежават:
- Националната галерия за декоративно-приложни изкуства в София
- „Композиция“ – керамично стенно пано 120/60 см, 1979 г.
- „Невеста“ – керамично стенно пано 100/70 см, 1980 г.
- „Пространства“ – керамично стенно пано 75/75 см, 1980 г.
- „Ноктюрно“ – керамично стенно пано 70/50 см, 1980 г.
- „Абстрактно пано в кафяво“ – керамично стенно пано 65/50 см, 1981 г.
- „Спомени“ – керамично стенно пано 75/75 см, 1982 г.
- „На вратата“ – керамично стенно пано 70/70 см, 1983 г.
- „Полет“ – керамично стенно пано 80/60 см, 1983 г.
- „В гората“ – керамично стенно пано 45/60 см, 1984 г.
- „Зима“ – керамично стенно пано 70/50 см, 1985 г.
- „Предпролет“ – керамично стенно пано 65/50 см, 1986 г.
- „Анданте модерато“ – керамично стенно пано 37/47 см, 1988 г.
- „Вечер„“ – керамично стенно пано 45/55 см, 1989 г.
- „В морето“ – керамично стенно пано 60/45 см, 1989 г.
- „Абстрактно пано“ – керамично стенно пано, 38/50 см 1990 г.
- Художествена галерия „Жорж Папазов“ в Ямбол
- „Иконописецът“ – керамично стенно пано 70/50 см, 1982 г.
- „Слънце“ – керамично стенно пано 100/65 см, 1988 г.
- „Крайбрежие“ – керамично стенно пано 75/75 см, 1979 г.
- частни колекции в Бразилия, Холандия, Германия, Швейцария, Великобритания и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Съвременни декоративно-приложни изкуства в България“ издателство на БАН, 1989 г.
- Люба Василева, „В името на красотата“. – в. „Пулс“, 27 февруари 1979 г.
- Татяна Димитрова, „Новото в традиционната керамична изложба“. – в.“ Култура“, 23 март 1979 г.
- Н. Димитрова, „Приложното изкуство на младите“. – в. „Земеделско знаме“, 18 февруари 1979 г.
- Аксиния Джурова, Приложна ли е приложната изложба?“. – в. „Литературен фронт“, 2 декември 1982 г.
- Виолета Василчина, „Изкуството на младите приложници“. – в. „Раб. дело“, 8 март 1979 г.
- сп. „Kultur im Heim“, 2/1987, „Kuenstlerische Keramik“
- сп. „Kultur im Heim“, 6/1983, „Eine kuenstlerische Familie“
- Дора Христова, „Това чудо децата“ – издателство Народна младеж, София, 1968 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Писмо на Луис де Алмейда Ногейра Порто, посланик на Бразилия в България, 3 декември 1966 г.
- ↑ Дора Христова, „Това чудо децата“, издателство Народна младеж, София, 1968.
- ↑ а б Виолета Василчина, „Изкуството на младите приложници“, в. „Работническо дело“, 8 март 1979 г.
- ↑ Аксиния Джурова, „Приложна ли е приложната изложба?“, в. „Литературен фронт“, 2 декември 1982 г.