Мария Костенцева
| Мария Костенцева | |
| българска просветна деятелка | |
 Мария и Михаил Костенцеви с внука си Август, син на дъщеря им Райна | |
| Родена |
1849 г.
|
|---|---|
| Починала | 1929 г.
|
| Семейство | |
| Съпруг | Михаил Костенцев |
| Деца | Райна Костенцева |
Мария (Марица) Алексова Томанова, по мъж Костенцева, е българска възрожденска просветна деятелка.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е в 1849[1] или в 1851 година[3] в Самоков в семейството на Алексо и Мария Томанови. При пристигането в града на учителката баба Неделя Петкова, Мария Томанова е записана да учи при нея. Става най-добрата и ученичка и първа помощничка. След като Неделя Петкова напуска Самоков е заместена от 14-годишната Мария Томанова, която преподава и на мъже и на жени. В обучението Томанова използва новия взаимоучителен метод.[1]
След Самоков Мария Томанова учителства в Кюстендил, а после в Кратово, където за пръв път открива българско девическо училище. Американският пътуващ евангелистки книжар Яков Клюнт довежда в Кратово приятеля си книжар Михаил Костенцев и го запознава с Томанова и двамата се женят.[1] В Щип Мария Костенцева също открива българско девическо училище в къщата на хаджи Мите.[1][4] След като семейството се мести в София в 1878 година, Мария Костенцева се занимава с издателската дейност на книжарницата на Костенцев. Събира народни песни и съставя календарчета.[5] Издава песнопойка, Софронието, „Чер Арап и Хайдут Сидер“, „Злочестко и Сретка“, „Бялка и Червенка“, „Щастаие в играта“, „Черноносящата госпожа“, „Богдан юнак“, Писмовник и Трепетник.[6]
Дъщеря им Райна Костенцева (1885 – 1968) е женена за българския художник и поет Август Розентал, а след смъртта му в Балканска война се омъжва за Макс Мецгер, художник на списание „Пламък“. Райна Костенцева е автор на книгата „Моят роден град София“, издадена в 1979 и 2008 година.[7]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Георги Костенцев | Костенцев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Костенцев (1832 – 1929) | Мария Костенцева (1849 – 1929) | Арсени Костенцев (1842 – 1921) | Антон Костенцев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Август Розентал (1876 – 1912) | Райна Костенцева (1885 – 1967) | Макс Мецгер (1898 – 1979) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Август Розентал | Ингеборг Мецгер-Клет | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 42.
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 321.
- ↑ Гергова, Ани, Българска книга енциклопедия, Pensoft, София, 2004 г., стр. 255.
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 43.
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 44.
- ↑ Костенцева, Райна. История на моя род. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 46.
- ↑ Жечев, Николай. Спомени за някогашния книжар и издател Михаил Костенцев. София, „Везни“, брой 3 – 4, 2000. с. 39.
