Мария Селесте

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Mary Celeste as Amazon in 1861.jpg

„Мари Селест“ (на английски: Mary Celeste) е американска бригантина (вид търговски платноходен кораб) от 19-ти век.

Известна е с това, че през декември 1872 г. е открита в Атлантическия океан без жива душа на борда и очевидно изоставена въпреки хубавото време и екипаж, състоящ се предимно от опитни и способни моряци. Корабът е намерен в напълно годно за мореплаване състояние и с все още издути платна, поклащайки се в посока към пролива Гибралтар. Бригантината била изоставена в океана от цял месец, а на борда си имала запаси от храна и вода за повече от половин година. Товарът бил буквално недокоснат, а личните принадлежности на пасажерите и екипажа били все още на мястото си, в това число и техните бижута. От екипажа нямало и следа и никой повече не ги видял; тяхното изчезване често се цитира като една от най-големите морски загадки за всички времена.

Съдбата на екипажа е била много пъти обект на различни хипотези и догадки. Теориите за обяснение на инцидента варират от спиртни изпарения до паранормална активност като извънземни, морско чудовище и Бермудския триъгълник. „Мари Селест“ често се описва като класически случай на кораб-призрак, тъй като е открита изоставена без никакво явно обяснение.

Предистория[редактиране | edit source]

„Мари Селест“ имала товароподемност 282 тона. Построена през 1861 г. от Джошуа Дейвис и регистрирана в градчето Парсборо, Нова Скотия, бригантината била първият от многото големи кораби, построени в селцето 'Остров на Спенсър'.

Нейният първи капитан бил Робърт Маклелън, син на притежатели на кораба. Маклелън се разболява от пневмония само 9 дни след встъпването си в длъжност и умира малко по-късно. Това бил първият от тримата капитани, загинали на борда на „Мари Селест“.

Джон Паркър, неговият следващ капитан, катастрофирал в риболовна лодка и трябвало да върне кораба за ремонт. В корабостроителницата на палубата на „Селест“ се разразил пожар и Паркър бил лишен от капитанство на кораба. Първото трансатлантическо прекосяване с бригантината било също пагубно за следващия капитан, който бил уволнен, след като катастрофирал с друг кораб в Ламанша, близо до Доувър.

След това трудно начало „Мари Селест“ имала няколко доходоносни и безметежни години под управлението на капитан Флиндърс Кростън. Плавали до Западна Индия, Централна и Южна Америка и пренасяли широка гама от товари. През 1867 г. корабът заседнал по време на буря в залива Глейс, Нова Скотия. След като била издърпана до сушата и товарът бил спасен, бригантината e продадена за $1750 на Ричард Хейнс от Ню Йорк, който прави ремонт за $8825. През 1868 г. „Мари Селест“ е прехвърлена в Американския регистър (в началото се е казвала „Амазонка“, но от онзи момент нататък била преименувана с окончотелното „Мари Селест“). Намерението на новите собственици било корабът да се ползва за търговия с пристанищата в Адриатическо море.

Собствеността била разделена на 24 дяла, притежавани от 4 партньори:

  • Джеймс Уинчестър (12 дяла);
  • капитан Бенджамин Бригс (8 дяла) - капитан на кораба по време на злощастното пътуване;
  • Силвестър Гудуин (2 дяла);
  • Даниел Сампсън (2 дяла).

Писмото на Бенджамин Бригс[редактиране | edit source]

София Бригс
Сара Бригс
Първи помощник-капитан Албърт Ричардсън

Докато чакал в Ню Йорк Сити за доставянето на товар от чист спирт на борда на „Селест“, капитан Бригс написал писмо до майка си в Мерион, Масачузетс, която се грижела за Артър - 7-годишния син на Бригс. Съпругата на Бригс и тяхното друго дете дъщеря им София, щели да придружават капитана по време на пътуването през океана. Писмото, датиращо от 3 ноември 1872 г., разкрива оптимизма на капитан Бригс (с малки съкращения):

"Ню Йорк, 3 ноември 1872

Скъпа майко:

Мина доста време, откакто ти писах, и искам да ти напиша едно наистина интересно писмо, но трудно намирам какво да кажа, освен че съм добре и останалите също. Отдавна не съм писал нищо друго освен търговски известия.

Чувствам се сякаш е изминало много време, откакто напуснах дома, въпреки че са едва малко повече от 2 седмици. През това време умът ми бе изпълнен с търговски грижи и отново се впускам във вихрушката на бизнеса, от която стоях настрана дълго време. Няколко дни работата беше еднообразна, сложна и особено уморителна, но вече свикнах и всичко тече гладко. Имам добър апетит и се надявам, че и косъм няма да падне от главата ми. Чувствам се почти като у дома, тъй като Сара и София са тук, и се радваме на нашата малка квартирка.

В четвъртък ни се обадиха Уилис и съпругата му. Взехме София и ходихме да караме колело в Сентръл Парк. София се държа прекрасно и изглежда ѝ хареса не по-малко от нас.

Мисля, че имаме много добър помощник-капитан и стюард, и се надявам пътуването да бъде приятно. Артър липсва на всички ни и аз вярвам, че трябваше да го вземем, стига да имаше къде да го настаня. София често говори за него и иска да го гледа в албумчето със снимки, което между другото е нейната любима „книжка“.

Тя познава твоята снимка и в двете албумчета и я посочва и казва „Баба! Баба!“. Много е умна, излекува се от настинката и има отличен апетит за яхния с хляб и масло. Много се радваме на акордеончето и си пеем някои песнички.

Снощи приключихме с товаренето и най-късно във вторник сутринта трябва да отплаваме, ако не потеглим утре вечерта с Божията воля. Корабът ни е в отлична изправност и се надявам плаването да е спокойно, но за съжаление никога преди не съм го управлявал и не знам как ще плава. Бих искал да ни пишеш след около 20 дни и да дадеш писмото на американския консул, който ще се погрижи да го получим в Генуа.

Писах на Джеймс да ви даде пари за наема и това-онова. Ако забрави, обади му се и му кажи точно колко ти трябват, за облекла и за каквото ви е необходимо. Моля те, накарай Ебън да поправи кънките и токовете на новите дебели ботуши. Той, освен че помага, може да ти прави и компания да си бъбрите. Много поздрави на Хана. София често говори за леля Хана. Ще ми се да имам нейна снимка, за да може детето да запомни не само името, но и лицето ѝ.

Надявам се, че ще бъдем заедно през пролетта.

С много обич, Бенджи"

На 5 ноември 1872 г. под командването на капитан Бенджамин Бригс „Мари Селест“ е натоварена с 1701 бъчви търговски алкохол (с цел подсилването на италиански вина) на компанията „Меснер-Акерман“. Товарът бил на стойност $35 000 и бил солидно застрахован в Европа. Малко по-късно „Мари Селест“ отплава от Стейтън Айлънд за Генуа, Италия.

С капитана и 7-членния екипаж на кораба пътували още жената и 2-годишната дъщеря на капитана — общо 10 души. Бригс бил много опитен моряк; прекарал по-голямата част от живота си в морето, бил капитан на поне 5 други кораба и собственик на много други. Екипажът включвал 1 датчанин и 4 германци, но всички говорели свободно английски, имали образцово поведение в регистрите и били считани за опитни и способни моряци, на които може да се има доверие. Помощник-капитанът и готвачът били американци.

Преди да отплават от Ню Йорк, капитан Бригс се срещнал със стар приятел, Дейвид Морхаус от Нова Скотия, който бил капитан на канадския търговски кораб „Дей Грация“, също бригантина. Бригс, Морхаус и техните жени вечеряли заедно вечерта на 4 ноември. На младини Бригс и Морхаус служели заедно като матроси. По време на разговора се оказало, че двамата ще плават по сходни маршрути: от Атлантическия Океан до Средиземноморието през пролива Гибралтар.

Когато „Мари Селест“ отплавала от пристанището на 5 ноември обаче, Морхаус все още чакал неговия товар да пристигне; в крайна сметка товарът на Морхаус пристигнал и „Дей Грация“ отплавала на 15 ноември с 1735 бъчви петрол в трюма си. „Дей Грация“ напуснала пристанището в Ню Йорк приблизително 8 дни след „Мари Селест“.

На 5 декември 1872 г. на около 400 мили (~700 км) източно от Азорските острови членовете на екипажа на „Дей Грация“ забелязали кораб, дрейфуващ по течението в развълнуваните води. Капитан Дейвид Морхаус бил слисан да открие, че това е самата „Мари Селест“, която напуснала пристанището 8 дни по-рано от него. Морхаус отклонил курса на кораба си, за да предложи помощ.

Откриване на Мари Селест[редактиране | edit source]

Гравюра на Mary Celeste както била намерена изоставена

През октомври били докладвани няколко единични случая на лошо време, но плаването на „Дей Грация“ през океана било съвсем безметежно. Почти месец след като напуснали пристанището приблизително в 13:00 ч. кормчията на „Дей Грация“ Джон Джонсън забелязал със своя монокъл кораб на около 5 мили от тях. Точното местонахождение било "около 600 мили западно от Португалия". Опитният Джонсън почти мигновено доловил нещо нередно. Корабът се носел по течението и платната му били леко разпокъсани. Джонсън сигнализирал на втория помощник-капитан Джон Райт който погледнал и останал със същото впечатление. Те информирали капитана. Приближавайки се, видели, че това бил „Мери Селест“. Капитан Морхаус се учудил, че „Селест“ все още не била пристигнала в Италия, след като потеглила доста по-рано. Според разкази на екипажа от „Дей Грация“ те се приближили на около 400 м и предпазливо наблюдавали в продължение на 2 часа. Платната на „Мери Селест“ били издути, но корабът се носел, блуждаейки, изглежда без посока. От „Дей Грация“ заключили, че Селест дрейфува (т.е. носи се в морето накъдето духне вятърът). На палубата нямало никой, нямало и никакви сигнали за бедствие.

Оливър Девау, първи помощник-капитан на „Дей Грация“, се качил на борда на „Мери Селест“ да проучи. След като се върнал, съобщил, че корабът е значително наводнен, и че няма абсолютно никой. Само 1 помпа била в изправност, а други 2 били, както изглеждало, разглобени; имало много вода на палубата и над 1 метър вода в трюма. Въпреки това корпусът бил здрав, корабът не потъвал и бил годен за мореплаване.

Всички документи за кораба липсвали с изключение на капитанския дневник. Предният люк и лазаретът били отворени, въпреки че основният люк бил затворен плътно. Корабният часовник не работел, а компасът бил съсипан; секстантът и морският хронометър липсвали. Единствената спасителна лодка на „Мери Селест“ - малка лодка с няколко чифта весла, разположена над основния люк, също липсвала. Главният фал (въже, което се ползва за издигане/сваляне на платната) за основното платно липсвал. Някакво въже, което вероятно е било главният фал, било намерено завързано за кораба много здраво, а другият край на въжето бил протрит и се носел във водата зад кораба.

Особено популярни са историите за непокътната закуска на масата и все още топъл чай в трапезарията, както и за все още топли и димящи лули, но те не са верни, а вероятно произхождат от литературни произведения, писани въз основа на действителния случай. По време на запитването Оливър Девау заявил, че не е видял каквито и да е приготовления за храна и че нямало нищо сготвено в кухнята или пък другаде в кораба (и все пак хранителните запаси били непокътнати и можели да осигурят храна за 6 мес. напред).

Девау се върнал на своя кораб и докладвал видяното. Тогава 2 други моряка — Чарлз Андерсън и Чарлз Лънд, се качили на свой ред на борда на „Селесте“.

Товарът от 1701 бъчви (по около 40 галона всяка, т.е. около 150 литра на бъчва) етанол, съобщил Деврау, бил в добро състояние. По-късно обаче, след като разтоварили в Генуа, се оказало, че 9 бъчви са празни.

На борда имало 6-месечен запас от годна храна и прясна вода, а личните принадлежности на екипажа (включително ценности) били непокътнати, което направило възможността за пиратско нападение крайно невероятна. Изглеждало сякаш корабът бил зарязан набързо, в условия на суматоха. Нямало никакви следи от борба или насилие.

Адмиралско разследване[редактиране | edit source]

Рапорт по случая Mary Celeste в The New York Times, February 1873

Капитан Морхаус плавал с „Дей Грация“ до Гибралтар; неговият първи помощник-капитан управлявал „Мери Селест“ до същото място, пристигайки 1,5 седмица по-късно. Образувало се следствие във Вицеадмиралския съд в Гибралтар, за да се установят обстоятелствата около „Мери Селест“ и за да се определи награда за хората от „Дей Грация“, които спасили товара.

По време на следствието съдията похвалил екипажа на „Дей Грация“ за проявените кураж и умения. Министърът на правосъдието в Гибралтар Фредерик Соли-Флъд счел за необходимо да се назначи специална комисия за разследване на причините за изоставянето на кораба в открито море. Разследването продължило 3 мес. и привлякло вниманието на медиите по света. Според някои източници Соли-Флъд заподозрял екипажа на „Дей Грация“ в престъпление.

„Мери Селест“ била посетена от Джон Остин, корабен инспектор от Гибралтар, заедно с английския инспектор Джон Макейб. Местният гмуркач и морски специалист на име Рикардо Портунато бил изпратен като представител на Вицеадмиралския съд да проучи в детайли външната част на корпуса. Инспекторът Остин открил нещо, което според него било няколко петна кръв в капитанската кабина, „непочистена“ декоративна закривена сабя, нож (без кръв) и дълбока цепка в едно от перилата на парапета, която според него била причинена от тъп предмет или брадва, но той не намерил подобно оръжие на борда. Според гмуркача Портунато резката била отскоро. Съгласно неговите клетвени показания той, след като обстойно прегледал кораба, не установил каквито и да е било поражения по корпуса, кърмата, кила и кормилото, и намерил, че посочените компоненти са в пълна изправност.

Хорацио Спраг, консул на САЩ в Гибралтар, също поискал разследване, понеже вероятно се касаело за убийство на американски граждани. Той поискал незабавно да се посети корабът от неговия представител капитан Шуфелд. Краткото посещение на Шуфелд дало резултати, различни от британското разследване. Според него резките в парапета били обикновени драскотини, които можело да се причинят от всичко, докато „следите от кръв“ изобщо не приличали на кръв, а по-скоро на ръжда. „Кръвта“, видяна на „непочистената“ сабя, била също ръжда, и Шуфелд и Спраг даже провели научни тестове, за да покажат, че това е именно ръжда, а не кръв.

Нямало никакви данни за пиратство, или престъпление, нито пък за бунт, борба или насилие. В края на краищата екипажът на „Деи Грация“ бил възнаграден за спасяването на товара, но само с 1/6 от 46-те хиляди долара (около $670 хил. в днешни USD), за които били застраховани корабът и товарът, което навежда на мисълта, че властите не са били напълно убедени в невинността на екипажа от Дей Грация. Търговският алкохол бил пренесен със „Селесте“ до Генуа от Джордж Блачфорд; както бе посочено по-горе, 9 бъчви били намерени празни.

Резултатите от комисията по разследването насърчили властите в столицата Вашингтон да инструктират всички консули и офицери по техните пристанища да докладват за всеки, който отговаря на описанието на Бригс или другите членове от екипажа на „Селесте“. Също така липсващите предмети (секстантът, хронометърът и 2-те помпи) били обявени за издирване. Никой не открил нищо. Били разпитвани и местни жители от различни пристанища, но никой не знаел нищо.

По-късна история на кораба[редактиране | edit source]

Джеймс Уинчестър обмислял да продаде кораба предвид мистериозните събития, с които вече бил станал известен. Решението му се затвърдило, след като „жертва на кораба“ станал и бащата на Уинчестър, който се удавил при инцидент в Бостън, Масачузетс, докато връщал кораба обратно в Америка. Уинчестър продал „Мери Селест“ на огромна загуба. През следващите 13 г. корабът бил препродаван от ръка на ръка 17 пъти. В края на краищата състоянието на кораба се влошило значително.

Последният капитан и собственик на „Мери Селест“, моряк на име Паркър, не успявайки да извлече никакви приходи от кораба, корабокруширал умишлено в Карибско море на 3 януари 1885 г. в опит да извърши застрахователна измама. Планът се провалил, понеже корабът не успял да потъне, след като бил „пуснат“ през Рошелския риф. После Паркър се опитал да го подпали, но дори след пожара корабът не потънал.

Последвалото разследване установило измамата и Паркър умрял в ареста от неизвестни причини, докато чакал делото си. Обгорялата и разбита „Мери Селест“ била оставена да изгние в морето.

Теории за случилото се[редактиране | edit source]

През изминалите век и половина много теории са предлагани като обяснение на загадката.

Пиратство[редактиране | edit source]

Била ли е „Мери Селест“ жертва на пирати, а екипажът — убит и изхвърлен през борда? Мястото, където е намерен изоставения кораб е било в обсега на мюсюлмански пирати и капери.

И все пак това изглежда невероятно. Десетилетия наред във водите около Азорските острови или пролива Гибралтар (където е намерен корабът) никой не се бил оплаквал от пирати. На борда не е имало следи от борба или кражба с изключение на липсващите 9 (от над 1700) бъчви алкохол и обикновените навигационни уреди (секстант и хронометър).

Екипажът на „Дей Грация“[редактиране | edit source]

Някои писатели изказват предположението, че членовете на екипаж на „Дей Грация“ са убили онези и после са изфабрикували историята за призрачния кораб, за да си осигурят наградата за спасяването на товара.

Следи от борба обаче не са намерени, а и ценностите си били на мястото си. Когато го предали на британските власти, корабът бил непокътнат. Освен това капитанът на „Дей Грация“ бил стар приятел с капитан Бригс, което прави убийството на него, жена му и 2-годишната им дъщеря невероятно. Освен това „Мери Селест“ отплавала повече от 1 седмица преди „Дей Грация“ и по план не е трябвало да се застигат.

Застрахователна измама[редактиране | edit source]

Възможно е случаят да се обяснява с опит да се излъжат властите заради наградата. Според тази теория Бригс и Морхаус са конспиратори, като Бригс после приема нова самоличност и потъва в забрава. Обаче наградата изобщо не е била голяма, освен това корабът е принадлежал основно на Джеймс Уинчестър, а не на Бригс. Изфабрикуваната мистерия би означавала огромен риск за посредствена печалба.

Буря[редактиране | edit source]

Може би „Мери Селест“ е попаднала в буря. Вероятно водата е започнала да навлиза през борда и екипажът е напуснал със спасителната лодка мислейки, че корабът потъва. Корабът е намерен с много по-голямо количество вода, отколкото е обичайно, и все пак недостатъчно, че опитен капитан като Бригс да го евакуира. Основното слабо място на тази теория е, че точно в този месец никой не е докладвал за лошо време, включително бури. Няколко пъти имало само развълнувано море.

Възможно е „Мери Селест“ да е била жертва на специфичен атмосферен феномен, известен като „убийствена вълна“ - вълна, която достига до 20-30 метра и се образува в дълбокия океан при не особено лошо време.

Земетресение[редактиране | edit source]

Според теорията на капитан Дейвид Уилямс, съвременен мореплавател, който е преживявал земетресение в морето, земетресение разтърсва кораба и 9 бъчви чист алкохол (спирт), които се разсипват в трюма. Освен това няколко въглена от огнището на готварската печка се отчупват, като част от жаравата се разпилява към такелажа. Това паникьосва екипажа и те решават да напуснат кораба, завързвайки здраво въжето за основната мачта и за спасителната лодка (за да могат да се изтеглят обратно на кораба, в случай че „Селест“ все пак не изгори). Въжето накрая се скъсва.

Сеизмичната активност в района е относително висока, обаче никой не е забелязал каквито и да е трусове в интервала от време около инцидента — нито местните от Азорските острови, нито множеството моряци, кръстосващи океана. Освен това шансовете на екипажа да оцелеят с малката спасителна лодка по средата на Атлантическия океан са незначителни.

Цунами или гигантска вълна[редактиране | edit source]

Според друга теория след земетресение или свлачище в Канарските или Азорските острови се е образувала огромна приливна вълна. Екипажът е бил отнесен извън борда или са се евакуирали, уплашени от огромна връхлитаща вълна. Тази теория дава обяснение за многото вода на борда на „Мария Селест“, но отново липсват сведения за каквито и да е било трусове или свлачища в региона.

Възможно е екипажът да е станал жертва на специфичен атмосферен феномен, известен като „убийствена/чудовищна вълна“. В океанографията това е вълна, която е значително по-висока (над 2 пъти) от средното вълнение за деня (за повече информация на английски — вж. http://en.wikipedia.org/wiki/Monster_wave). Накратко, това не са непременно най-грамадните вълни изобщо, а по-скоро необичайно високи вълни за даден момент. За разлика от цунамито — което се причинява от земетръс, движи се с висока скорост и се надига с приближаване към брега — чудовищната вълна изглежда, че се формира (надига) в дълбоки води при натрупване на редица фактори, например силни ветрове и бързо течение (вероятно се дължи на резонанс). Отново е трудно да се обясни как екипажът би се чувствал по-защитен в малката спасителна лодка, която даже нямала платна.

Торнадо в океана[редактиране | edit source]

Според теорията на д-р Джеймс Кимбъл торнадо става причина за неизправност във важен уред на кораба. В областта на торнадото атмосферното налягане е ниско, което би могло да „засмуче“ вода в тръбичката, в която моряците пъхат пръчка, за да измерват количеството вода в трюма; това от своя страна би могло да създаде впечатлението за потъващ кораб.

Опасност от експлозия[редактиране | edit source]

Правдоподобна теория, която се базира на бъчвите алкохол (етилов спирт). Капитан Бригс никога дотогава не бил пренасял толкова опасен товар. Идеята е поставена за първи път от собственика на кораба Джеймс Уинчестър и е най-приетото обяснение за изчезването на екипажа.

От всичко 1701 бъчви алкохол в трюма 9 били намерени празни. Точно тези 9 празни бъчви били правени от червен дъб, а не като останалите от бял. Червеният дъб е по-порест и по този начин е по-уязвим към течове. Течащите бъчви биха причинили натрупване на изпарения в трюма. Ако не са добре наредени, бъчвите биха могли да се търкат една в друга и триенето между стоманените им обръчи би могло да причини искри. Опасността от експлозия, макар и слаба, би могла да предизвика паника сред екипажа.

Според историка Конрад Байърс обяснението е следното: капитан Бригс заповядал трюмът да се отвори, в резултат на което внезапно излизат спиртни изпарения. Вярвайки, че корабът ще експлодира всеки момент, той нарежда всички да се качат на спасителната лодка, но в суматохата не успява да се увери, че лодката е достатъчно добре свързана с кораба. Вятърът се усилва, и на практика издухва кораба от спасителната лодка. Хората се удавили или умрели от жажда, глад и/или други фактори, бидейки без никакъв шанс за оцеляване с лодката по средата на океана.

През 2005 г. германският историк Ейгел Визе предлага тази теория в усъвършенстван вид. По негова идея учените от University College London правят груба реконструкция на корабния трюм, за да тестват теорията за алкохолните изпарения. Използвайки бутан като гориво и хартиени кубчета вместо бъчви, трюмът бил запечатан, а изпаренията — запалени. Силата на експлозията била достатъчно силна да разтърси модела, който бил с размерите на ковчег, и да „отвори“ с трясък неговите врати. Етанолът гори при сравнително ниска температура, като може да образува запалими изпарения още при 13°C (55,4°F). Необходима е съвсем дребна искра, за да се запалят изпаренията, като например от триенето на метални обекти. Нито едно от хартиените кубчета не било повредено, нямало дори белези от изгаряне (от експлозията). Тази теория може да обясни непокътнатия товар и фрактурата в перилата (ако вратата се е тръшнала достатъчно силно в тях). Вероятно експлозията би била достатъчно силна, за да накара екипажа да се спусне ужасен в спасителната лодка. Протритото въже, носещо се във водите зад кораба, би могло да послужи като доказателство, че уплашеният екипаж е останал в спасителната лодка (завързана за кораба), надявайки се аварията да отмине.

Екипаж и пасажери[редактиране | edit source]

Данните за екипажа и пасажерите се съхраняват в Националните архиви на Вашингтон.

Екипаж[редактиране | edit source]

Име Пост Националност Възраст
Бенджамин С. Бригс капитан американец 37
Албърт Г. Ричърдсън първи помощник-капитан американец 28
Андрю Гилинг втори помощник-капитан датчанин 25
Едуард Хед домакин и готвач американец 23
Волкерт Лоренсън матрос германец 29
Ейриън Мартънс матрос германец 35
Бой Лоренсън матрос германец 23
Готлиб Гондшал матрос германец 23

Пътници[редактиране | edit source]

Име Бележки Възраст
Сара Елизабет Бригс съпругата на кап. Бригс 31
София Матилда Бригс дъщерята на кап. Бригс 2
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Mary_Celeste“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.