Мария Фьодоровна (Дагмар Датска)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мария Фьодоровна
императрица на Русия
Maria Feodorovna by Kramskoj.jpg
Лични данни
Пълно име София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайин-Зондербург-Глюксбург
Родена 26 ноември 1847 г.(1847-11-26)
Копенхаген, Дания
Починала 13 октомври 1928 г. (на 80 г.)
Вила Хвидоре край Копенхаген, Дания
Погребана в "Св. Александър Невски" в Копенхаген (1928)
Петропавловската катедрала в Петербург на 28 септември 2006 г.
Предшествана от Мария Александровна
Наследена от Александра Фьодоровна
Семейство
Брак Александър III
Баща Кристиян IX
Майка Луиза фон Хесен-Касел

Мария Фьодоровна (26 ноември 1847 - 13 октомври 1928) е датска принцеса и руска императрица, съпруга на император Александър III и майка на последния руски император Николай II

Семейство[редактиране | edit source]

Мария Фьодоровна е родена като принцеса София Фредерика Дагмар Шлезвиг-Холщайин-Зондербург-Глюксбург на 26 ноември 1847 г. в жълтия дворец, Копенхаген, Дания. Тя е втората дъщеря на крал Кристиян IX и Луиза фон Хесен-Касел. Благодарение на брилянтните династични бракове на децата си баща ѝ става известен с прозвището дядото на Европа. Мария е по-малка сестра на кралица Александра, съпруга на краля на Великобритания, Едуард VII. По-малкият брат на Мария е кралят на Гърция, Георг I. Най-големият ѝ брат е бъдещият датски крал Фредерик VII.

Велика руска княгиня[редактиране | edit source]

Жълтият дворец в Копенхаген, в който е родена Мария Фьодоровна

Широкото разпространение на славянофилството в Руската империя принуждава руския император Александър II да избере за годеница на най-големия си син, великия княз Николай Александрович, принцеса, която да не е от Германия, каквато дотогава е традицията в руското императорско семейство. През 1864 г. Николай Александрович пристига в Дания, където се сгодява за принцеса Дагмар, която пристига с годеника си в Русия. На 22 април 1865 великият княз умира от туберкулоза. Неговото последно желание е Дагмар да се омъжи за по-малкия му брат, великия княз Александър Александрович, бъдещият император Александър III.

Смъртта на младия ѝ годеник се отразява зле на емоционалното състояние на Дагмар. Принцесата се завръща в родината си потънала в толкова дълбока скръб, че собствените ѝ родители се боят за нейното здраве. Трагедията с годеника ѝ сближава много Дагмар с родителите на Николай Александрович, с които тя поддържа непрекъсната кореспонденция след като се завръща в Дания. В писмата си до Дагмар император Александър II я уверява, че тя винаги ще бъде част от неговото семейство.

Принцеса Дагмар Датска. 1864.

През юли 1866 г. докато е на посещение в Копенхаген великият княз Александър Александрович иска ръката на Дагмар. Дагмар напуска Копенхаген на 1 септември 1866 г. и е посрещната тържествено в Кронщат от император Александър II и цялото му семейство. В Русия на 13 октомври Дагмар приема Православието и името Мария Фьодоровна, и полуава титлата велика руска княгиня. Сватбата на Мария Фодоровна и Александър е отпразнувана на 9 ноември 1866 в Зимния дворец в Санкт Петербург. Младоженците се установяват в двореца Аничков, където живеят през следващите петнадесет години.

Мария Фьодоровна е красива и популярна. По характер тя е усмихната, жизнерадостна и откровена. Първоначално Мария се заема да научи руски език и да разбере душата на руския народ. Тя рядко се занимава с политика, като посвещава свободното си време изцяло на своето семейството. Изключение прави постоянно изразяваната от нея неприязън към новосъздадената Германска империя, която откъсва територии от родината на Мария.

Мария Фьодоровна и император Александър III имат шест деца:

Руска императрица[редактиране | edit source]

Портрет на императрица Мария Фьодоровна от Владимир Маковски. Гатчина, 1885.

На 13 март 1881 г. император Александър II е убит при бомбен атентант на връщане разходка към Зимния дворец. На руския престол се възкачва съпругът на Мария Фьодоровна Александър III. Двамата са короновани на пищна церемония в Московския Кремъл на 27 май 1883.

Поради съображения за сигурност императорското семейство се установява да живее в двореца Гатчина на 50 км. от Петербург. Мария Фьодоровна и Александър III живеят в огромния дворец тринадесет години, като периодически посещават столицата под строга охрана.

По времето на Александър III всички антимонархически организации минават в нелегалност. Група млади студенти планират убийството на императора в Петропавловския събор по време на заупокойната служба по случай шест години от смъртта на император Александър II. Заговорниците приготвят библии, натъпкани с динамит, които трябвало да хвърлят по царя. Тайната полиция успява да разкрие заговора и да залови организаторите. Петима студенти са обесени, сред тях и братът на Владимир Ленин - Александър Улянов.

Мария Фьодоровна посреща зле избора на сина си, бъдещия император Николай II, да се ожени за германската принцеса Алиса Хесенска. Мария и съпругът ѝ я намират за особена и смятат, че тя няма необходимите качества за бъдеща съпруга на император. Двамата познават Алиса от дете и знаят, че тя е истерична и неуравновесена. Въпреки това Мария Фьодоровна и Александър III не се противопоставят на избора на сина си.

Императрица майка[редактиране | edit source]

Император Александър III умира на 1 ноември 1894 г. в Ливадия. Дълго време след смъртта му Мария е неутешима. Сестра ѝ Александра пристига заедно със съпруга си в Русия само няколко дни след смъртта на императора. Принцът на Уелс огнизира погребението на императора и насрочва дата за сватбата на новия император Николай II за принцеса Алиса.

След смъртта на съпруга си, императрицата майка се премества в Аничковия дворец в Санкт Петербург, където живеела до революцията. Като императрица майка, Мария Фьодоровна престава да бъде обект на атентати от страна на социалисти и анархисти.

През февруари 1917 г в Русия избухва революция. След среща с детронирания си син в Могильов, Мария Фьодоровна се установява за кратко в Киев, където продължава работата си за Червения кръст. Когато обстановката става опасна, императрицата майка е интернирана от временното руско правителство в Крим заедно с други членове на фамилията Романови. Тук тя научава за убисйството на синовете си, снаха си и внуците си в Екатеринбург. До края на живота си Мария Фьодоровна отказва да повярва, че двамата ѝ̀ сина, Николай и Михаил, снаха ѝ̀, Александра Фьодоровна и внуците ѝ̀ са убити. Истината се оказва прекалено болезнена за нея. Едва към края на живота си императрицата майка успява да осъзнае и да приеме смъртта им.

Въпреки свалянето на монархията през 1917 г. Мария Фьодоровна отказва да напусне Русия. Едва през 1919 г. след упорито настоване от страна на сестра ѝ̀ Александра Фьодоровна приема с неохота да напусне пределите на болшевишка Русия на борда на крайцлера Марлборо, изпратен от крал Джордж V да евакуира леля му от Крим. След кратък престой в Малта и Лондон Мария Фьодоровна се завръща в родната си Дания. Тя се установява в лятната си вила Хвидоре край Копенхаген, където живее до края на живота си.

Мария Фьодоровна умира на 13 октомври 1928 г. във вила Хвидоре край Копенхаген. След опело в православната църква "Св.Александър Невски" в Копенхаген останките ѝ̀ са положени в катедралата в Роскилде. През 2005 г. датската кралица Маргрет, президентът на Русия Владимир Путин и правителствата на Дания и Русия се договарят останките на Мария Фьодоровна да бъдат пренесени в Санкт Петербург. След серия от тържествени церемонии на 28 септември 2006 г. останките на императрица Мария Фьодоровна са положени в Петропавловската катедрала в Петербург до тези на император Александър III.

Картини от Мария Фьодоровна[редактиране | edit source]

Титли и звания[редактиране | edit source]

  • Нейна Светлост Принцеса Дагмар Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (1847–1853)
  • Нейно Височество Принцеса Дагмар Датска (1853–1858)
  • Нейно Кралско Височество Принцеса Дагмар Датска (1858–1866)
  • Нейно Имперско Височество Великата княгиня Мария Фьодоровна, Царевна на Русия (1866–1881)
  • Нейно Имперско Величество Императрицата на Русия (1881–1894)
  • Нейно Имперско Величество Императрицата майка на Русия Мария Фьодоровна (1894–1928)

Генеалогия[редактиране | edit source]

Източник[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Maria Feodorovna (Dagmar of Denmark)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  
Мария фон Хесен-Дармщат до 1880 императрица на Русия (1881 – 1894) Алиса фон Хесен-Дармщадт