Мари-Аделаид Бурбон-Френска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мари-Аделаид)
Направо към: навигация, търсене
Мари-Аделаид
френска благородничка
Мари-Аделаид 
Родена: 23 март 1732
Версай, Франция
Починала: 27 февруари 1800
Триест, Италия
Портрет на Мари-Аделаид от Жан-Марк Натие
Мари-Аделаид

Мари-Аделаид (на фр. Marie Adélaïde de France) е дъщеря на Луи XV и Мария Лежинска. Прекарва детството си във Версайския дворец със сестра си Ан Анриет докато останалите им сестри са изпратени като пансионерки в абатството Фонтвро. Баща ѝ, който много я обичал, я наричал на шега "Мадам Парцал" поради това, че тя с удоволствие вършела всякаква домашна работа. Надарена с енергичен и жив характер, тя се налага като лидер сред сестрите си. Опитите ѝ обаче да се противопостави на връзката на баща си с Мадам дьо Помпадур претърпяват неуспех.

Смъртта на Ан Анриет през 1752 г., последвана от тази на дофина Луи през 1765 г. били тежък удар за нея и подобно на сестрите си тя намира утеха в музиката.

След събитията от 6 октомври 1789 г., когато избухва Френската революция, Мари-Аделаид и сестра ѝ Виктоар трябвало да напуснат Версай - двете принцеси се настаняват първоначално в замъка Белвю. Няколко години по-късно приетите закони против Църквата ги подтикват да напуснат окончателно Франция и на 20 февруари 1791 г. те заминават за Италия. Тъй като отпътуването им предизвикало доста вълнения, те били задържани за няколко дни в Арне-льо-Дюк, но все пак успяват да пристигнат в Рим на 16 април 1791 г.

Вземането на властта от Наполеон Бонапарт обаче ги принуждава да избягат още по-далеч - отначало в Неапол (1796), след това на Корфу (1799) и накрая в Триест, където Мари-Аделаид умира през 1800 г., по-малко от година след сестра си Виктоар.


Вижте също[редактиране | edit source]

  • Романът на Фредерик Льонорман "Принцесите скитници" (1998) е базиран на историята на двете сестри по време на изгнанието им в Италия.