Маркиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маркиан
византийски император
Marcianus.jpg
Управление 450 - 457
Коронация 25 август 450
Роден ок. 390
Тримонциум[източник?]
Починал януари 457
Константинопол
Потомци Марция Евфемия
Брак Елия Пулхерия
Династия Теодосиева династия

Флавий Маркиан (на латински: Flavius Marcianus, на гръцки: Φλάβιος Μαρκιανός) е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 година.

Съдържание

[редактиране] Произход

Маркиан, тракиец по произход, е син на войник от бесите[източник?]. Постъпва в армията млад и започва кариерата си като обикновен войник. По-голямата част от живота си прекарва в походи [1]. По време на Персийската война от 420422 г. служи в източноримската армия под командването на гота Ардабур. По-късно, през 443 г., участва в похода на Аспар в Африка, попада в плен на вандалите, но е пуснат от самия крал Гейзерик, който, както гласи преданието, първи предсказал на Маркиан, че ще бъде император. В замяна Маркиан се заклева никога повече да не вдига оръжие срещу вандалите. През годините Маркиан се издига до генерал, получава ранг на сенатор и става началник на императорската стража при Теодосий II.

[редактиране] Възкачване

Когато Теодосий II починал, сестра му Пулхерия, докато още никой не знаел за смъртта на императора, пратила да извикат Маркиан и, когато той дошъл, казала: «Тъй като императорът се помина, то аз избирам тебе измежду целия сенат, като най-достойният от всички. Дай ми дума, че ще уважиш девството ми, което съм обещала Богу, и аз ще те провъзглася за император». Маркиан обещал и Пулхерия извикала патриарха и сената за го обяви за римски император [2]. После той встъпил в брак с Пулхерия, но не я познал като жена [3]. След смъртта им те са обявени за светци от източноправославната църква.

Златен солид от времето на Маркиан

Смята се че главен принос за възкачването на Маркиан, като продължител на Теодосиевата династия, има главния командир на армията от алански произход magister militum Аспар.

[редактиране] Царуване

Маркиан бил умен и справедлив, макар и слабо образован човек. Въпреки това негово управление се характеризира с укрепване на империята, както в икономически така и във военно-политически план, вследствие на икономическите и финансови реформи проведени от него.

С помощта на суровия си характер Маркиан успява да обуздае своеволията на евнусите и да спре разточителствата. Екзекутиран е влиятелният придворен евнух Хрисафий, чиито интриги били толерирани от Теодосий. Маркиан също така забранил търговията с длъжности и наредил да се презаселят обезлюдените провинции.

Колоната на Маркиан в Константинопол

Друго значително събитие през неговото царуване е Четвъртият Вселенски събор в Халкедон от 451 г., на който Маркиан се опитал да посредничи между враждуващите теологични школи. Примат се решения утвърждаващи ортодоксалното християнство и заклеймяващи ересите монофизитство и несторианство.

Подобрена е ефективната защита на границите от външни неприятели. През 452 г. са отблъснати атаките на Персия срещу провинциите Сирия и Египет. Потушени са вълненията на арменската граница през 456 година.

Когато през 450 г. Атила поискал ежегодния данък от императора, Маркиан отвърнал, че не бил длъжен да плаща обещаното от предшественика му и че "златото е за приятелите, а желязото за враговете". Ако Атила го заплашел с война, той щял да събере сила, която да не остъпва на неговата. Атила известно време се колебал с кого по-напред да започне война - с Рим или Константинопол. Накрая все пак решил първо да нападне Западната империя и само преждевременнта му смърт през 453 г. му попречила да отмъсти на Маркиан [4].

Византийският император не предприел нищо в отговор на кампаниите на Атила и, верен на обещанието дадено в младостта му, той не вдигнал меч срещу вандалите, които превзели Рим през 455 година. В последно време обаче се появяват съмнения, че Маркиан все пак е взел по-дейно участие в подпомагането на Западната Римска империя, отколкото историците доскоро смятаха, и че неговият пръст може да бъде забелязан в събитията довели в крайна сметка до смъртта на Атила [5].

Умира през 457 година. Погребан в константинополската църква Св. Апостоли. Източното православие чества празника на светите Маркиан и Пулхерия на 17 февруари.

[редактиране] Извори

  1. Евагрий: 2; 1
  2. Теофан Изповедник: 443
  3. Евагрий: 2; 1
  4. Приск: 12
  5. Babcock, Michael A., The Night Attila Died: Solving the Murder of Attila the Hun, Berkley Books, 2005.
Теодосий II Византийски император (450 – 457) Лъв I
Лични инструменти
Именни пространства

Варианти
Действия
Навигация
Инструменти
На други езици