Маркиан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маркиан
византийски император
Marcian.jpg
Монетно избражение на имп. Маркиан
Лични данни
Управление 450 - 457
Коронация 25 август 450
Роден ок. 390
Починал януари 457
Константинопол
Семейство
Династия Теодосиева династия
Брак Елия Пулхерия
Потомци Марция Евфемия
Маркиан в Общомедия

Флавий Маркиан (на латински: Flavius Marcianus, на гръцки: Φλάβιος Μαρκιανός) е император на Източната Римска империя от 450 г. до смъртта си през 457 година. С него приключва Теодосиевата династия.

Произход и възкачване[редактиране | edit source]

Маркиан, романизиран тракиец по произход, е син на войник. Постъпва в армията млад и започва кариерата си като обикновен пехотинец. По-голямата част от живота си прекарва в походи [1]. По време на Персийската война от 420422 г. служи в източноримската армия под командването на гота Ардабур. По-късно, през 443 г., участва в похода на Аспар в Африка, попада в плен на вандалите, но е пуснат от самия крал Гейзерик, който, както гласи преданието, първи предсказал на Маркиан, че ще бъде император. В замяна Маркиан се заклева никога повече да не вдига оръжие срещу вандалите.

През годините Маркиан се издига до генерал, получава ранг на сенатор и става началник на императорската стража при Теодосий II. Когато император Теодосий II починал, сестра му Пулхерия, докато още никой не знаел за смъртта на императора, пратила да извикат Маркиан и, когато той дошъл, казала: «Тъй като императорът се помина, то аз избирам тебе измежду целия сенат, като най-достойния от всички. Дай ми дума, че ще уважиш девството ми, което съм обещала Богу, и аз ще те провъзглася за император». Маркиан обещал и Пулхерия извикала патриарха и сената, за да го обяви за римски император [2]. После той встъпил в брак с Пулхерия, но не я познал като жена [3]. След смъртта им те са обявени за светци от източноправославната църква.

Смята с, че за възкачването на Маркиан като продължител на Теодосиевата династия решаващ принос имал главният командир на армията от алански произход magister militum Аспар.

Царуване[редактиране | edit source]

Маркиан бил умен и справедлив, макар и слабо образован човек. Въпреки това негово управление се характеризира с укрепване на империята както в икономически, така и във военно-политически план, вследствие на икономическите и финансови реформи проведени от него.

С помощта на суровия си характер Маркиан успял да обуздае своеволията на евнусите и да спре разточителствата. Екзекутиран бил влиятелният придворен евнух Хрисафий, чиито интриги били толерирани от Теодосий. Маркиан също така забранил търговията с длъжности и наредил да се презаселят обезлюдените провинции.

Друго значително събитие през неговото царуване е Четвъртият Вселенски събор в Халкедон от 451 г., на който Маркиан се опитал да посредничи между враждуващите теологични школи. На събора били приети решения, утвърждаващи ортодоксалното християнство и заклеймяващи ересите монофизитство и несторианство.

Подобрена била защитата на границите от външни неприятели. През 452 г. били отблъснати атаките на Персия срещу провинциите Сирия и Египет. Потушени били и вълненията на арменската граница през 456 година.

Колоната на Маркиан в Константинопол

Когато през 450 г. Атила поискал ежегодния данък от императора, Маркиан отвърнал, че не е длъжен да плаща обещаното от предшественика му и че "златото е за приятелите, а желязото за враговете". Ако Атила го заплашел с война, той щял да събере сила, която да не остъпва на неговата. Атила известно време се колебал с кого по-напред да започне война - с Рим или Константинопол. Накрая все пак решил първо да нападне Западната империя и само преждевременнта му смърт през 453 г. попречила да отмъсти на Маркиан [4].

Византийският император не предприел нищо в отговор на кампаниите на Атила и верен на обещанието, дадено в младостта си, той не вдигнал меч срещу вандалите, които превзели Рим през 455 година. В последно време обаче се появяват съмнения, че Маркиан все пак е взел по-дейно участие в подпомагането на Западната Римска империя, отколкото историците доскоро смятаха, и че неговият пръст може да бъде забелязан в събитията, довели в крайна сметка до смъртта на Атила [5].

Маркиан умрял през 457 година. Погребан в константинополската църква Св. Апостоли. Източното православие чества празника на светите Маркиан и Пулхерия на 17 февруари.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Извори[редактиране | edit source]

  1. Евагрий: 2; 1
  2. Теофан Изповедник: 443
  3. Евагрий: 2; 1
  4. Приск: 12
  5. Babcock, Michael A., The Night Attila Died: Solving the Murder of Attila the Hun, Berkley Books, 2005.


Теодосий II Византийски император (450 – 457) Лъв I