Маркизки острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Френска Полинезия

Маркизки острови (на френски: Iles Marquises или Archipel Des Marquises или Marquises) - "Земята на Мъжете" са група от вулканични острови в Тихия океан, владение на Франция. Част от отвъдморската територия Френска Полинезия. Има площ 1274 км2. Население — 8 632 жители (2007 г.)

Острови на Маркизките острови[редактиране | edit source]

Северна част на Маркизките острови[редактиране | edit source]

Комуните на Маркизките острови

Южна част на Маркизките острови[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Първите заселници на Маркизки острови са били полинезийците, като от археологически доказателства, се смята, че са пристигнали преди 100 пр.Хр. Етнологични и лингвистични доказателства предполагат, че те вероятно са пристигнали от района на Тонга и Самоа.

Островите са получили името си от испанският изследовател Алваро де Менданя де Нейра, който ги достига на 21 юли 1595 г. Той кръщава островите на неговия покровител, Гарсия Хутардо де Мендоса, Маркиз на Канете, който е бил вицекрал на Перу по това време. Менданя посещава първо острова Фату Хива и след това Техуата, преди да продължи към Соломоновите острови.

Американския навигатор Капитан Джоузеф Инграхам първо посещава северната част на Маркизките острови като командир на кораба "Надежда" през 1791 г., като им дава името Вашингтонски острови.[1] on behalf of a native chief (named Iotete ) who claimed to be king of the whole of the island of Tahuata, took possession of the whole group, establishing a settlement (abandoned in 1859 г.) on Nuku Hiva. През 1813 г., Командир Дейвид Портър предявява интерес към остров Nuku Hiva за Съединените щати, но в Американският конгрес никога не ратифицират това твърдение, а през 1842г, Франция, след успешна военна операция за сметка на местния вожд (на име Iotete), който претендира да е цар на цялата територия на остров Tahuata, завладява цялата група, за установяване на колония (изоставена през 1859 г.) на Nuku Hiva. Контролът от страна на Франция над групата е преустановен през 1870 г., а по-късно включена в територията на Френска Полинезия.

От всички големи островни групи в Тихия океан, Маркизките острови претърпяват най-голям спад на населението в резултат на заболявания, донесени от европейските изследователи, като населението от над 100 000 жители през XVI век намалява до около 20 000 до средата на на деветнадесети век и до малко над 2 000 до началото на 1900 г.

География[редактиране | edit source]

Маркизките острови острови са най-отдалечената островна група от всеки континент в света, разположена между 900 и 1200 км (550 и 725 мили) на юг от екватора и 1371 км (852 мили) североизточно от Таити.

Архипелагът се поделя на две групи: Северната група, състояща се от Eïao , Hatutu (Hatutaa), Motu One и островите центрирани около големия остров на Nuku Hiva: Motu Iti (Hatu Iti), UA Pu, Motu `Oa и UA Huka, и южната група на Fatu Uku, Tahuata, Moho Tani (Motane), Terihi, Fatu Hiva и Motu Nao, групирани около основния остров Hiva `Oa. Най-високата точка на архипелага се намирана остров Уа Пу и е с височина 1230 м. Маркизките острови са сред най-големата островна група във Френска Полинезия, а Nuku Hiva е вторият по големина остров в цялата територия, след Таити. С изключение на Motu One, всички острови на Маркизки острови са с вулканичен произход.

В контраст с общото възприемане за буйна тропическа растителност, която върви ръка за ръка с наименованието "Полинезия", Маркизките острови са изключително сухи острови. Количеството на валежите рязко се различава в зависимост от това накъде са обърнати склоновете: около 1000 мм на подветрените склонове до 2500 мм на наветрените. Поради това, островите са обект на чести засушавания, а само тези, които са най-високи (най-вече около 750 м / 2500 фута надморска височина) имат по-обилни валежи. Това довежда до историческа нестабилност на водата, която е изиграва решаваща роля за устойчивото развитие на човешките популации в някои части на различните острови целия архипелаг.

Основната стопанска дейност е туризмът. С особена популярност се ползват круизите от Папеете (на остров Таити) до Маркизките острови и обратно.

СПИСЪК на ОСТРОВИТЕ в МАРКИЗКИТЕ ОСТРОВИ
Название на остров (алтернативно название) Площ км2 Население (2007 г.) Координати Откривател (година на откриване)
Еиао (Мас, Нокс, Ню Йорк, Робъртс, Фримантъл) (Eiao) 43,8 необитаем 8°00′ ю. ш. 140°42′ з. д. / 8° ю. ш. 140.7° з. д. Джоузеф Инграхам (април 1791)
Моту Ити (Хату Ити, Хьоргест, Ту Бротерс, Блейк, Франклин) (Motu Iti, Hatu Iti) 0,2 необитаем 8°41′ ю. ш. 140°37′ з. д. / 8.683333° ю. ш. 140.616667° з. д. Етиен Маршан (22 юни 1791)
Моту Оне (Линкълн, Ил дьо Сабл) (Motu One, Lincoln, Îlots du Sable) 1,0 необитаем 7°51′ ю. ш. 140°23′ з. д. / 7.85° ю. ш. 140.383333° з. д. Джоузеф Инграхам (април 1791)
Мохо Тани (Мотане, Молопи, Сан Педро) (Moho Tani, Molopi, Motane) необитаем 9°59′ ю. ш. 138°50′ з. д. / 9.983333° ю. ш. 138.833333° з. д. Алваро де Менданя де Нейра (края на юли 1595)
Нуку Хива (Маршан, Адамс, Ил Бо, Сър Хенри Мартин, Федерал) (Nuku Hiva, Adams, Marchand, Sir Henry) 339,0 2 789 8°52′ ю. ш. 140°08′ з. д. / 8.866667° ю. ш. 140.133333° з. д. Джоузеф Инграхам (април 1791)
Тахуата (Санта Кристина) (Tahuata) 69,0 671 9°56′ ю. ш. 139°06′ з. д. / 9.933333° ю. ш. 139.1° з. д. Алваро де Менданя де Нейра (края на юли 1595)
Уа Поу (Уа Пу, Адамс) (Ua Pou, Ua Pu) 106,0 571 8°54′ ю. ш. 139°33′ з. д. / 8.9° ю. ш. 139.55° з. д. Джоузеф Инграхам (17 април 1791)
Уа Хука (Вашингтон, Масачузетс, Риа) (Ua Huka) 83,4 2 157 9°24′ ю. ш. 140°04′ з. д. / 9.4° ю. ш. 140.066667° з. д. Джоузеф Инграхам (април 1791)
Фату Хива (Магдалена) (Fatu Hiva) 85,0 587 10°30′ ю. ш. 138°39′ з. д. / 10.5° ю. ш. 138.65° з. д. Алваро де Менданя де Нейра (21 юли 1595)
Фату Хуку (Худ) (Fatu Huku) 1,3 необитаем 9°26′ ю. ш. 138°55′ з. д. / 9.433333° ю. ш. 138.916667° з. д. Джеймс Кук (6 април 1774)
Хатуту (Хатутаа, Шанал, Лангдон, Нексен, Ханкок) (Hatutu, Hatutaa) 6,4 необитаем 7°55′ ю. ш. 140°34′ з. д. / 7.916667° ю. ш. 140.566667° з. д. Джоузеф Инграхам (21 април 1791)
Хива Оа (Доминика) (Hiva Oa) 316,0 1 986 9°46′ ю. ш. 139°01′ з. д. / 9.766667° ю. ш. 139.016667° з. д. Алваро де Менданя де Нейра (27 юли 1595)

Геология[редактиране | edit source]

Базалтова скала

С изключение на Motu One, всички острови от Маркизки острови са високи острови. Motu One е нисък остров, състоящ се от две малки пясъчни банки заляти на коралови рифове. За разлика от по-голямата част от островите на Френска Полинезия, Маркизките острови не са оградени с предпазни рифове. Освен Motu One, и заливи и други защитени зони, единствения друг коралов риф на Маркизките острови се намира на доста странно място: на върха на остров Fatu Huku.

Език[редактиране | edit source]

Знамето на Маркизките о-ви

Въпреки, че френски и таитянски са единствените официални езици във Френска Полинезия, а оттам и на Маркизките оострови, маркизките езици, в различни форми, остават първични средства за комуникация в рамките на архипелага.

Маркизкият език е колекция от източно-централени полинезийски диалекти, от маркизката група, говорени в Маркизките острови на Френска Полинезия. Те обикновено са класифицирани в две групи, северен маркизки и южен маркизки, приблизително по географски линии.

Северен маркизки диалект се говори на островите UA Pu и Nuku Hiva, а южен – на островите Hiva `Oa, Tahuata и Fatu Hiva. Диалектите на UA Huka често са неправилно класифицирани като северен маркизки; вместо това те са преходни. Макар че острова е в северната част на архипелага, диалектите се показват като по-морфологични и по-фонетичени в сравнение с южния маркизки. Северните маркизки диалекти понякога се считат за два отделни езика: Северен маркизки и Тай Пи маркизки, който от своя страна се говори в долините на източната трета от остров Nuku Hiva, в древната провинция Тай Пи.

Подобно на други полинезийски езици, фонологията на Маркизките езици, се характеризира с малочисленост на съгласни и сравнително изобилие на гласни.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Papers of Joseph Ingraham, 1790-1792: Journal of the Voyage of the Brigantine "Hope" from Boston to the North-West Coast of America. // 1790-1800. Посетен на 2013-06-08.