Марков манастир
| Марков манастир „Свети Димитър“ |
|
 Манастирската църква |
|
 Разположение в Република Македония
|
|
| Координати | |
|---|---|
| Вид | Православен манастир |
| Местоположение |  Маркова Сушица, Република Македония |
| Изграждане | 14 век |
Марковият манастир „Свети Димитър“ е православен манастир в Република Македония, сега е обител на Македонската православна църква и е част от българското историческо наследство[1][2]. Името му идва от прочутия народен герой Крали Марко.
Съдържание |
Местоположение [редактиране]
Разположен е до село Маркова Сушица, по долината на Маркова река, само на двадесетина километра от столицата Скопие.
История [редактиране]
Манастирската църква Свети Димитър е изградена през 1345 година, за което свидетелства надпис над южната врата от вътрешната страна на църквата. Впоследствие е обновена от крал Вълкашин и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко в годините между 1366 и 1371. От дясната страна в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди, в цвят на печена охра, украсени с бисери и скъпоценни камъни. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм". От другата страна над вратата също в цял ръст е изобразен и крал Вълкашин със свитък в ръцете, в който се споменава неговото име.
Според Павел Милюков, посетил манастира в края на 19 век, изображенията на Вълкашин и семейството му са покрити с боя от местни българи, с цел да прикрият сръбския произход на манастира. В началото на 20 век са възстановени.[3]
Около 1801-1818 година игумен на Марковия манастир е българският възрожденец и книжовник Кирил Пейчинович, който пише там известния си сборник „Огледало“.[3] От 1852 г. е запазено писмо на монасите в манастира до Александър Екзарх, в което те търсят помощ и потвърждават българската принадлежност на местното население:[4]
| „ | Мы убогій іеромонаси изъ Скопья Марковаго монастыра святого великомученика Димитрія Мѷроточиваго, чуемы вашата щедропщадливая рука, чи подава утѣшенія и защита на убогитѣ Болгаре; и мы смыреннострахопочитателно припадамы, и просимы отъ ваша добротворная сѣнка сѣнь... | “ |
В двора на манастира се намира църквата „Свети Димитър“ и впечатляващата ѝ камбанария. Входната врата на манастира е от масивна дървесина. Влизайки в двора, веднага от дясната страна, се намират манастирските конаци и други помощни постройки. До конаците се намират още фурна, казаните за печене на ракия, кладенец и стара воденица, запазена, за да напомня за времето когато житото се е мляло по този начин.
Основата на манастирската църквата е във форма на вписан кръст в правоъгълно пространство с купол, който се издига над централната част, носена от четири каменни стълба. Църквата е изградена от дялан камък и тухли, които са вградени под формата на интересни шарки, особено на олтарната апсида, в десет декоративни ниши.
Към църквата, от южната ѝ страна, в по-късен период е пристроена постройка във вид на параклис, който е използван за кръщения. От западната страна на църквата през 1830 година e изграден отворен трем, зидан от дялан камък, за който средства дава скопският Хамзи паша.
Между сградите на конаците се намира старата трапезария, която има форма на еднокорабна църква с апсида на северната страна. Стените на трапезарията са били изографисани.
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Б. Димитров: Християнството в българските земи. Български манастири, ИК "Климент Охридски", София, 2001
- ↑ Енциклопедия "България", т. 4, София, 1984, с. 48-49 (карта).
- ↑ а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 457-459.
- ↑ Йордан Иванов: Българите в Македония, София, 1917, № 148
Изследвания [редактиране]
- Овчаров, Н. Надписите от ХІV в. в Марков манастир до Скопие и политическият възход на кралете Вълкашин и Марко. – Старобългаристика, 19, 1995, № 3, 32–46
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
