Марков манастир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марков манастир
„Свети Димитър“
Marko-Monastery-church.jpg
Манастирската църква
Вид на храма православен манастир
Страна Република Македония
Населено място Маркова Сушица
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Време на изграждане XIV век

Марковият манастир „Свети Димитър“ е православен манастир в Република Македония, сега е обител на Македонската православна църква и е част от българското историческо наследство[1][2]. Името му идва от прочутия народен герой Крали Марко.[3]

Местоположение[редактиране | edit source]

Разположен е до село Маркова Сушица, по долината на Маркова река, само на двадесетина километра от столицата Скопие.

История[редактиране | edit source]

Манастирската църква Свети Димитър е изградена през 1345 година, за което свидетелства надпис над южната врата от вътрешната страна на църквата. Впоследствие е обновена от крал Вълкашин и е напълно завършена и изографисана от неговия син Марко в годините между 1366 и 1371. От дясната страна в цял ръст е изобразен крал Марко, облечен в кралски одежди, в цвят на печена охра, украсени с бисери и скъпоценни камъни. В лявата си ръка държи свитък, на който пише: "Во Христа Бога благоверен аз крал Марко създадох и изографисах този божествен храм". От другата страна над вратата също в цял ръст е изобразен и крал Вълкашин със свитък в ръцете, в който се споменава неговото име.

Бронзов елемент от полиелея, дарен от Крал Вълкашин. Експонат на НИМ

Според Павел Милюков, посетил манастира в края на 19 век, изображенията на Вълкашин и семейството му са покрити с боя от местни българи, с цел да прикрият сръбския произход на манастира. В началото на 20 век са възстановени.[4]

Около 1801-1818 година игумен на Марковия манастир е българският възрожденец и книжовник Кирил Пейчинович, който пише там известния си сборник „Огледало“.[4] От 1852 г. е запазено писмо на монасите в манастира до Александър Екзарх, в което те търсят помощ и потвърждават българската принадлежност на местното население:[5]

Мы убогій іеромонаси изъ Скопья Марковаго монастыра святого великомученика Димитрія Мѷроточиваго, чуемы вашата щедропщадливая рука, чи подава утѣшенія и защита на убогитѣ Болгаре; и мы смыреннострахопочитателно припадамы, и просимы отъ ваша добротворная сѣнка сѣнь...
Ктиторски портрет на Крали Марко от Марковия манастир.

В двора на манастира се намира църквата „Свети Димитър“ и впечатляващата ѝ камбанария. Входната врата на манастира е от масивна дървесина. Влизайки в двора, веднага от дясната страна, се намират манастирските конаци и други помощни постройки. До конаците се намират още фурна, казаните за печене на ракия, кладенец и стара воденица, запазена, за да напомня за времето когато житото се е мляло по този начин.

Основата на манастирската църквата е във форма на вписан кръст в правоъгълно пространство с купол, който се издига над централната част, носена от четири каменни стълба. Църквата е изградена от дялан камък и тухли, които са вградени под формата на интересни шарки, особено на олтарната апсида, в десет декоративни ниши.

Към църквата, от южната ѝ страна, в по-късен период е пристроена постройка във вид на параклис, който е използван за кръщения. От западната страна на църквата през 1830 година e изграден отворен трем, зидан от дялан камък, за който средства дава скопският Хамзи паша.

Между сградите на конаците се намира старата трапезария, която има форма на еднокорабна църква с апсида на северната страна. Стените на трапезарията са били изографисани.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Албум на стенописите

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Б. Димитров: Християнството в българските земи. Български манастири, ИК "Климент Охридски", София, 2001
  2. Енциклопедия "България", т. 4, София, 1984, с. 48-49 (карта).
  3. Овчаров, Н. Надписите от ХІV в. в Марков манастир до Скопие и политическият възход на кралете Вълкашин и Марко. – Старобългаристика, 19, 1995, № 3, 32–46
  4. а б Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия-патриаршия, т.2. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1995, [1932]. ISBN 954-430-345-6. с. 457-459.
  5. Йордан Иванов: Българите в Македония, София, 1917, № 148
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.