Марко Бочар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марко Бочар
революционер
Марко Бочар 
Роден: 1790
Воден, днес Гърция
Починал: 21 август, 1823
Карпениси, днес Гърция

Марко Бочар (Бочварот) или Маркос Боцарис (на гръцки: Μάρκος Μπότσαρης, на албански: Marko Boçari) е водач на Сулиотите, автономно общество в Османски Епир. Въпросът за етническия му произход е спорен, има теории, че е българин, грък или албанец. Герой от Гръцката война за независимост.

Биография[редактиране | edit source]

Убийството на Марко Бочар, картина от Лудовико Липарини.

Марко Бочар е роден през 1790 година във Воден[1][2], или в Месолонги, Етолия-Акарнания или в Сули, Епир. Той е втори син на революционера Кръстьо Бочар.

След превземането на Сули през 1803 година Марко Бочар бяга с останалите Сулиоти на Йонийските острови, където се включва във френски армейски полк. През 1814 година се присъединява към Филики етерия и взима участие в Гръцката война за независимост срещу Османската империя. Отличава се при първата обсада на Месолонги в 1822-1823 година. В нощта на 21 август Марко Боцарис пленява Мустай Паша, ръководител на авангарда на османската войска, но по-късно е застрелян в главата. Тогава негов знаменосец е Демир Трайко Цветков от Крушево[3].

Марко Бочар е възпят от Виктор Юго и в повестта „Гибелта на Сули” на Прокоп Хохолоушек. [4] Неговият син Димитриос Боцарис (1813-1870) е три пъти министър на войната на Кралство Гърция, а внучката му Катерина „Роза“ Боцарис е част от антуража на Кралица Амалия.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. „Водница, Видински пашалък“ в повестта „Гибелта на Сули“ от Прокоп Хохолоушек
  2. Иречек, Константин, „История на българите с поправки и добавки от самия автор“, Издателство Наука и изкуство, 1978 г.
  3. Илюстрация Илинден, 1932, бр.43, стр.13-15
  4. Георгиев, Емил, „Люлка на старата и новата българска писменост“, Държавно издателство Народна просвета, София 1980 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.