Марко Лерински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за леринския войвода на ВМОРО. За костурския вижте Марко Иванов.

Марко Лерински
български революционер
Марко Лерински 
Роден: 20 юни 1862
Котел, Османска империя
Починал: 13 юни 1902
Пътеле, Османска империя

Георги Иванов Гюров (Георгиев), известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода[1] е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Четата на Стойо Костов в Рила през 1895 г., в която е и Марко Лерински.

Георги Иванов е роден на 20 юни 1862 година в Котел. През 1883 година постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.

През 1895 напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895 година в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Марко Лерински (шести в първата колона).

През 1900 се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация.[2] Марко превръща Леринско в

...един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...[3]

Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900 година:

Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението[4].

Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско.[5] Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902 година.

Христо Силянов пише:

Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като Коте не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото източно наречие, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и Митре Влаха, когото вече познават читателите ни. Дине Клюсов, по-сетнешен войвода, Лечо Настев, гимназист, войвода през възстанието, Кице и Дине Абдурамана са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов от Щип, както и пишущият.[6]
Възпоменателна плоча в Котел.

След предателство на местни гъркомани Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902 година.[7] Погребан в черквата в Суровичево, Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик Георги Папанчев и Дине Клюсов.

Вестник „Революционен лист“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:

Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше Кръстю Асенов, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.[8]

Кирил Пърличев си спомня за Марко Лерински:

... прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност[9].

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.28, 57
  2. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.99.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.133.
  4. Спомени на Георги Попхристов [1]
  5. Лозанчев, Атанас. „Защо бях за въстание“
  6. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, I, София, 1993, стр.136.
  7. Енциклопедия „България“, том 4, Издателство на Българската академия на науките, София 1984, стр. 74.
  8. Революционен лист, 17 септември 1904 година.
  9. Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК "Веда-МЖ", 1999 г., стр.?
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.