Марко Семов
|
||||||||
Марко Атанасов Семов е български писател, журналист, сценарист, есеист, народопсихолог, професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и член-кореспондент на БАН.
Съдържание |
[редактиране] Биография
11 юли 1939 - Роден в с. Видима, Троянско (от 1976 г. квартал на гр.Априлци).
1956 - Завършва реална гимназия в гр.Троян.
1956 - Студент във Висшия икономически институт "Димитър Ценов" - гр. Свищов. Прехвърля се във УНСС | ВИИ "Карл Маркс" - гр. София.
1961 - Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс" - гр. София със специалност "Икономика на вътрешната търговия" (диплома от 10 февруари 1962).
1961-1962 - Работи в Министерството на вътрешната търговия като секретар на министъра Пеко Таков.
1962-1972 - Литературен сътрудник и редактор в отдел "Пропаганда" на в. "Работническо дело".
1972-1977 - Главен редактор в Комитета за телевизия и радио в Българската телевизия. Водещ на публицистичните предавания "Диалози", "Форум" и на "Предконгресни срещи" в Българската телевизия.
1973 - Свободна аспирантура към Института по социология при БАН (Българската академия на науките).
1973 - Доктор по философия (кандидат на философските науки), Институт по социология, Българска академия на науките. Защитава кандидатска дисертация "Типология и динамика на отрицателните явления в нашия живот".
1974 - Сценарист на два филма от телевизионния сериал "Синята лампа" - "Краят на филма" (IV епизод) и "Разходка с мустанг" (Х епизод). Сериалът се изработва от Студия за игрални филми "Бояна" по поръчка на БНТ | Българската телевизия.
23 окт. 1976 - Хоноруван преподавател в Софийски университет по дисциплината "Теория и практика на журналистиката по вътрешнополитически въпроси".
1977 - Уволнен от Българската телевизия заради изречението "Ние приехме ненормалното в живота си за нормално" в предаването "Диалози", което води.
1977-1979 - Главен редактор на редакция "Обществено-политическа" в БНР.
1979-1984 - Заместник-главен редактор на в. "Работническо дело".
26 юни 1980 - Доцент, утвърден от ВАК (Висшата атестационна комисия).
6 ноем. 1980 - Доцент по съвместителство, Факултет по журналистика, СУ| Софийски университет "Св. Климент Охридски". Преподава дисциплината "Теория и практика на журналистиката по обществено-политическите проблеми на НРБ".
ян.-февр.1981 - Специален кореспондент на в. "Работническо дело" в Индия.
1983 - Специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС, гр. Москва, СССР.
март-април 1983 - Специален кореспондент на в. "Работническо дело" в Япония.
април 1984 - Публикувана е книгата му "За Япония като за Япония", първият политически пътепис у нас, подразнил Политбюро на ЦК на БКП. Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от в. "Работническо дело".
16 май 1984 - Защитава докторска дисертация в СНС по литературознание при БАН, тема "Проблеми на българския характер в публицистичното, художественото и документалното творчество на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".
31 май 1984 - Доктор на филологическите науки, утвърден от Висшата атестационна комисия.
окт. 1984 - Доцент във Факултета по журналистика, Софийски университет "Св. Климент Охридски".
1984-1989 - Наблюдател по вътрешнополитическите въпроси и заместник-председател на Комитета за телевизия и радио.
1985-1987 - Водещ на обзорното политическо предаване "Панорама" по Българската телевизия.
април 1985 - Специален кореспондент на Българската телевизия в Монголия.
ноем.-дек.1986 - Специален кореспондент на Българската телевизия в Турция и Гърция.
26 март 1987 - Професор по съвместителство във Факултета по журналистика, Софийски университет "Св. Климент Охридски".
ян. 1989 - Специален кореспондент на Българската телевизия във Великобритания.
май 1989 - Уволнен от Българската телевизия заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата (23 март 1989), обвинен по чл. 107 и 108 от НК за "престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията" и по чл. 273 за "обида на държавния глава".
7 септ. 1989 - Професор на основен трудов договор във Факултета по журналистика, катедра "Журналистика и актуална политика", Софийски университет "Св. Климент Охридски".
окт. 1989 - Член на Академичния съвет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
9 ноем. 1989 - Професор по съвместителство във Факултета по журналистика, Софийски университет "Св. Климент Охридски".
1993 - Публикува първия у нас учебник по "Народопсихология" (в 3 тома).
1997-2000 - Член на Президиума на Висшата атестационна комисия при Министерския съвет.
8 март 1997 - Номиниран от Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ за експерт на Националната агенция за оценяване и акредитация по "Обществознание и хуманитаристика".
края 1997 - Участва в създаването на Българската национална доктрина "България през 21-ви век" (публикувана 1997 г.).
6 март 2000-юни 2004 - Член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация.
2002 - Редовен член на Френската академия за литература, изкуство и хуманитаристика.
юни 2002 - Издава книгата "Изповедта на една атомна централа". Веднага след премиерата книгата е прибрана и спряна от разпространение.
5 ян. 2004 - Предложен за участие в конкурс за член-кореспонденти (дописни членове) на Българската академия на науките от група академици.
1 апр. 2004 - Професор във Факултета по журналистика и масова комуникация, катедра "Комуникации и връзки с обществеността", Софийски университет "Св. Климент Охридски".
17 май 2004 - Научен ръководител на Националната конференция "Съдбата на националните езици в бъдещата европейска общност", гр. София.
20 юли 2004 - Член-кореспондент (дописен член) на БАН по Обществени науки.
В края на януари 2004 година Марко Семов влиза в СЕМ (Съвет за електронни медии) от Георги Първанов|президентската квота на мястото на доцент Георги Лозанов.
Марко Семов умира на 18 януари 2007 г. в София, след тежко боледуване.
[редактиране] Обществена дейност
1991 - Председател на културно-просветно дружество "Беседа".
18 дек. 1994 - Кандидат за народен представител, водач на листата на Коалиция "Патриотичен съюз" в 11-ти избирателен район — гр. Ловеч.
1996 - Съосновател на Фондация "Дарование".
1999 - Член на Съвета за национално развитие при Президента на Република България Петър Стоянов.
21 ноем. 2000 - Учредител и член на Управителния съвет на Граждански комитет за защита на АЕЦ "Козлодуй".
2001 - Член на Националния алианс "Живот за България".
февр. 2001 - Член на Инициативния комитет за тържествено честване на 125-годишнината от Априлското въстание.
февр.-май 2003 - Председател на жури на националния конкурс към Министерството на образованието и науката за ученическо есе "Ботевата молитва за България".
окт. 2003 - Член на Академията "Черноризец Храбър".
22 ян. 2004 - Член на Съвета за електронни медии. Назначен от квотата на Президента на Република България Георги Първанов.
1 март 2004 - Учредител и съпредседател на Сдружение за национално съхранение.
5 юни 2004 - Председател на жури на националния радиофестивал "Сребърна вълна" - Албена.
[редактиране] Членство в професионални организации
Член на Съюза на българските журналисти.
Член на Съюза на българските писатели.
Член на Съюза на учените в България.
Член на Управителния съвет на Съюза на ловците и риболовците в България.
[редактиране] Награди и отличия
24 май 1982 - Заслужил деятел на културата.
2 ноем. 1983 - Първа награда на СБЖ за книгата "Мисли насаме" и за пътеписите от Япония.
1984 - Орден "Кирил и Методий" - I степен.
след 1984 - Три пъти носител на наградата на читателите (на СБП).
1987 - Първа награда на Би Би Си за документалния филм "Земя на богове и хора".
19 окт. 1999 - Почетна награда на Фондация "Д-р Щерев" за статията "Сега пък лекарите ни виновни", публикувана във в. "Дневен Труд" в защита на лекарското съсловие.
дек. 1999 - Почетен златен знак на Съюза на ловците и риболовците в България за заслуги към съюза.
22 ноем. 2000 - Награда "Йордан Йовков" за белетристика.
31 май 2002 - Номинация за държавната награда "Паисий Хилендарски".
2 май 2003 - Награда "Оборище" на Фондация "Оборище" (Копривщица) за утвърждаване на българската национална идентичност.
30 септ. 2003 - Номинация за почетен гражданин на Троян по случай 135-годишнината на града.
2004 - Почетна награда на Българския лекарски съюз за романа "Цената".
20 май 2004 - Сертификат за принос в областта на културата на Националния конвент на експертите.
31 май 2004 - Награда "Христо Ботев" на издателска къща "Христо Ботев" за публицистика.
ноем. 2004 - Почетен знак на Софийския университет "Св. Климент Охридски" - Синя лента.
[редактиране] Университетски курсове
1977 - Актуални проблеми на обществено-политическото развитие на НРБ (СУ, Факултет по журналистика).
1977-1978 - Теория и практика на журналистиката по вътрешнополитически въпроси(СУ, Факултет по журналистика).
1978-1980 - Журналистика по обществено-политическите въпроси(СУ, Факултет по журналистика).
от 1980 - Журналистика по обществено-политическите проблеми на НРБ (СУ, Факултет по журналистика).
от 1981 - Народопсихология (СУ, Апробация пред студенти по журналистика).
от 1984 - Народопсихология (СУ, катедра "Философия и социология").
от 1989 - Народопсихология (СУ, Факултет по журналистика).
от 1989 - Есеистика (СУ, Факултет по журналистика и масова комуникация).
Народопсихология (НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов").
Народопсихология (Варненски свободен университет "Черноризец Храбър").
Народопсихология (Пловдивски университет "Паисий Хилендарски").
[редактиране] Частична библиография
- За Япония като за Япония (1984)
- Земя на Богове и хора /за Гърция/, Перла на вековете /за Индия/ (1988)
- Там, гдето... (1990)
- Добродетелите на българина. Какви ще влезем в новото хилядолетие (1999)
- Цената (2003)
- Безкрайни хора (2003)
- Писма до България: Книга за търпението на българите (2004)
- Глобализацията и националната съдба (2004)
- Съседи… и не само… (2004)
- Китай, какво си всъщност, ти? (2005)
- Очите (2005)
