Марк Лициний Крас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Марк Лициний Крас
Марк Лициний Крас
Първи мандат
70 пр.н.е. – 69 пр.н.е.
Предшественик Публий Корнелий Лентул
Гней Алфидий Орест
Наследник Квинт Цецилий Метел
Квинт Хортензий
Втори мандат
55 пр.н.е. – 54 пр.н.е.
Предшественик Гней Корнелий Лентул
Луций Марций Филип
Наследник Апий Клавдий Пулхер
Луций Домиций Ахенобарб
Роден ок.115 пр.н.е.
Рим, Римска република
Починал 53 пр.н.е.
Кара, Партско царство
Националност римлянин
Съпруг(а) Аксия Тертула
Подпис Firmadecraso.png

Марк Лициний Крас Дивес (на латински: Marcus Licinius Crassus Dives, M•LICINIVS•P•F•P•N•CRASSVS[1]) е римски политик, пълководец и триумвир.

Той командва десния фланг на армията на Сула в битката при Колинската врата, потушава робското въстание водено от Спартак и влиза в политически съюз известен като Първи триумвират с Помпей Велики и Юлий Цезар. Твърди се, че притежавал повече от сто и петдесет милиона сестерции в пика на своето богатство. Той е един от най-богатите хора през тази ера и е една от най-богати исторически личности.[2] Въпреки това Крас все още има желание за военно признание и получаване на триумф, желание което го води в Сирия, където е победен и убит в битката при Кара от партския генерал Сурена.

Ранни години[редактиране | edit source]

Марк Лициний Крас произходжа от древния плебейски род на Лициниите. Той е третия и най-млад син на Публий Лициний Крас Дивес (консул през 97 пр.н.е. и цензор през 89 пр.н.е.). Единия от братята му умира по времето на Съюзническата война (91–88 пр.н.е.), баща му и другият му брат са убити или се самоубиват за да избегнат плен по времето на чистката на Гай Марий през 87 пр.н.е.[3]

Дядото на Крас е Марк Лициний Крас Агеласт (Marcus Licinius Crassus Agelastus) и за него се знае малко. Този дядо е потомък на Публий Лициний Крас Див (Pontifex Maximus от 212 пр.н.е. до смъртта си през 183 пр.н.е. и консул през 205 пр.н.е.), който е политически съюзник на римския генерал и държавник Сципион Африкански. Крас може да твърди, че произлиза от един човек, който е избран последователно за Понтифекс максимус, цензор, а след това консул, в един доста необичаен хронологичен ред.

Крас и неговите братя израстват заедно в малка скромна къща,[4] въпреки голямото наследствено богатство на семейството и големия успех на баща му. Както е обичайно двамата по-възрастни братя живеят с родителите си и по-малкия си брат дори след като са женени и имат деца.[4]

След чистките на Марий и последвалата му внезапно смърт, оцелелият консул Луций Корнелий Цина (известен още като свекър на Юлий Цезар) налага конфискуване на имуществото и богатствата на римските сенатори и конници, които са подкрепяли Сула през 88 пр.н.е. по времето на неговия военен поход в Рим и потъпкването на традиционния римски политически ред (Сула, който е консул, навлиза в Рим когато Гай Марий и народният трибун го свалят от законното командване на армията определена за атака срещу Митридат VI. Публий Лициний Крас Дивес и неговите синове са между тези римляни, които подкрепят Сула).

Конфискациите и гоненията на Цина, принуждават Крас да избяга в Римска Испания.[3] След смъртта на Цина през 84 пр.н.е. Крас отива в Африка, където се събират привържениците на Сула.[5] Когато Сула навлиза в Италия след завръщането си от Втората Митридатова война, Крас се присъединява към него и към най-близкият му съюзник Квинт Цецилий Метел Пий.[5] Той командва един от фланговете на армията в битката при Колинската врата, където останалите привърженици на Марий и самнитите правят отчаян опит да изгонят Сула от Рим. Колинската врата е един от входовете към Рим през Стената на Сервий. Крас и командваните от него войски изиграват главна роля за победата на Сула, като по този начин Сула става единствен „господар“ на Рим.

Издигане до властта и богатството[редактиране | edit source]

Следващата грижа на Марк Лициний Крас е възстановяването на семейното му богатство, конфискувано по времето на гоненията на Марий и Цина. Нововъведените проскрипции от Сула гарантират, че оцелелите му привърженици ще си възстановят богатствата от отнетите такива от богатите привърженици на Гай Марий и Луций Цина. Проскрипции означава, че политическите му врагове губят богатствата и живота си; като на техните роднини от женски пол (по-специално вдовици и овдовели дъщери), се забранява да се омъжват отново; и в някой случаи означава, че тяхната надежда за възстановяване на семейното богатство и политическо влияние са унищожени. Крас натрупва част от парите си от проскрипциите, а именно от проскрипциите наложени на човек, който не е бил в списъка за отнеманията, но е добавен впоследствие от Крас, който се възползва от ситуацията за да отнеме богатствата на този човек.[6]

Останалото богатство на Крас е придобито по по-традиционен за римляните начин: чрез търговия с роби, от сребърни мини, с разумно закупуване на земя и къщи — особено тези на гражданите засегнати от проскипциите. Най-известно е придобиването на изгорели къщи: когато Крас получи сведение, че има горяща къща той пристига и закупува обречения имот заедно с обграждащите го сгради за скромна сума. След това „армията“ му от 500 клиенти гасят огъня, преди да е нанесъл големи щети. Клиентите на Крас използвали римския метод за борба с пожарите — събаря се горящата сграда за да се попречи на разпространението на огъня.[7]

След възстановяването на богатството си Крас трябва да се погрижи и за политическата си кариера. Като привърженик на Сула и най-богат човек в Рим, а и като човек произлизащ от семейство на консули и претори политическото бъдеще на Крас очевидно е гарантирано. Проблемът му е, че въпреки военните си успехи той е засенчван от съвременника си Помпей Велики, който изнудва диктатора Сула да му присъди триумф за победа в Африка срещу „опърпана група“ от римски дисиденти. За първи път в историята на Рим се случват две неща: първо Помпей дори не е претор, условие заради което през 206 пр.н.е. е отказан триумф на великия Сципион Африкански, който е донесъл на Рим цяла провинция в Испания.[8] Второто е, че Помпей побеждава колеги римляни; има прецедент когато консула Луций Юлий Цезар (роднина на Юлий Цезар) е награден с триумф за малка победа срещу италианци в Съюзническата война. Но все пак до 82 пр.н.е. никога не е присъждан триумф на римлянин за победа над друг римски генерал. Съперничеството на Крас с Помпей и завистта му за триумфа на Помпей ще оказва влияние в последващата му кариера.

Въстание на робите[редактиране | edit source]

Събитията в началото на 71 пр.н.е.   Сили на Спартак  Легиони на Крас Марк Лициний Крас поема командването на римските легиони, напада Спартак и принуждава бунтовниците да отстъпят през Лукания към проливите близо до Месина

Крас се издига постепенно по политическата стълба (виж cursus honorum), докато обичайната римска политика не е прекъсната от две събития — Третата Митридатова война и въстанието на Спартак — организирано въстание на много римски роби, продължило две години (от лятото на 73 до пролетта на 71 пр.н.е.[9]) и предвождано от Спартак. Най-добрият римски генерал Луций Лициний Лукул (консул през 74 пр.н.е.) е изпратен да победи Митридат, последван скоро от брат си Марк Теренций Варон Лукул (консул през 73 пр.н.е.), който заминава като проконсул на Македония. Помпей е изпратен в Римска Испания да победи Квинт Серторий, последният действащ генерал на Марий и почти се проваля в този опит за победа. Помпей успява да победи само защото Серторий е убит от един от собствените си командири.[10]

Сенатът първоначално не приема бунтът на робите на сериозно, докато не става ясно че самият град Рим е под заплаха. Крас предлага да въоръжи, тренира и поведе новобранци на свои разходи, след като няколко легиона са победени и командирите им са убити в битка или взети като военнопленници. В крайна сметка Крас е направен претор и изпратен от сената да се бие със Спартак. В началото той има проблеми с предвиждането на ходовете на Спартак и с вдъхновяването на армията си и повдигането на морала в редиците, но по-късно започва да използва методът на децимация за легиони, който отстъпват от битка.[11] Тази тактика макар и ефективна за вдъхновяване (или убеждаване) на останалите бойци, не води до печелене любовта на войниците или уважението на римския народ.

Заповедта на Крас за децимацията на войниците е тълкувана от съвременниците му като акт на „крайна жестокост“, но тази заповед може да се разглежда през погледа на млад аристократ, тръгнал на военна кампания за възстановяването на социалния и икономически ред в римска Италия, упълномощен от сената с който е отчужден. Провал, да се изложи и срам не са опции, особено не и когато са катализирани от неговия коварен легат Мумий (Mummius), чиито амбиции надвишавали способностите му, резултата от което е първата загуба на Крас от Спартак.[12] Ако такава намеса срещу авторитета на Крас като генерал не е наказвана, тогава войниците му, които вече са деморализирани със сигурност ще бъдат по-малко ефективни, което не отговаря на амбициите на техния генерал.

Крас се опитва да хване Спартак в Южна Италия, но робите успяват да се измъкнат. По-късно, когато римските армии водени от Помпей и Варон Лукул се връщат към Италия, Спартак решава, че е по-добре да се бие, отколкото да се озове в капан между три армии. В тази последна битка Крас печели решителна победа и пленява шест хиляди от робите-бунтовници. Смята се, че Спартак е убит в битката, въпреки че тялото му никога не е намерено.[13] Шестте хиляди пленени роби участвали във въстанието са разпънати на кръстове по протежение на пътя Виа Апия по заповед на Крас.[14]

Крас печели войната срещу въстаналите роби, но неговият конкурент Помпей ще му открадне победата с изпращането на писмо до сената, в което Помпей иска разрешение за приключване на войната. Това предизвиква много вълнения между Помпей и Крас, които по-късно са успокоени от Юлий Цезар. Крас е удостоен само с овация, въпреки че спасява Рим от разграбване и убийства, за което вероятно заслужава триумф. В резултат на това неприязънта на Крас към Помпей се увеличава.[15]

Скоро след това Крас все пак е избран за консул заедно с Помпей през 70 пр.н.е. През тази година той демонстрира богатството си, като гощава населението на 10,000 маси и раздава на всяко едно семейство жито достатъчно за три месеца.[16]

Късна кариера[редактиране | edit source]

През 65 пр.н.е. Крас е избран за цензор заедно с Квинт Лутаций Катул. През това десетилетие Крас е покровител на Цезар, финансира и успешната му кампания да стане Понтифекс максимус. Посредничеството на Цезар между Крас и Помпей, води до сключване на съюз между тримата — известен като Първи триумвират, това се случва през 60 пр.н.е. Този троен съюз ще просъществува до смъртта на Крас.

През 55 пр.н.е. Крас отново става консул заедно с Помпей и е приет закон, който дава управлението на провинциите Испания и Сирия, съответно на Помпей и Крас за по пет години.

Сирия, смърт на Крас[редактиране | edit source]

Крас получава провинция Сирия, която обещавала да бъде неизчерпаем източник на богатства. Но Крас освен за богатства има желание и за военна слава, което го кара да премине река Ефрат в опит да завладее Партското царство. Той атакува Партското царство не само заради огромните му богатства, но и в опит да отговори на военните успехи на двамата си конкуренти Помпей и Цезар. Царят на Велика Армения, Артавазд II предлага на Крас помощ от близо 50,000 войника, при условие че римляните нападнат от територията на Армения, така царят ще има възможност да осигури войската.[17] Крас отказва и нахлува през р. Ефрат. През 53 пр.н.е неговите легиони са победени при Кара (сега Харан, Турция) от далеч по-малка партска армия. Римските легиони се състоят главно от пехота и не са подготвени за бързата кавалерия от умели ездачи-стрелци с която атакуват партите; същият тип атака, която по-късно увековечава Чингис хан. Партите приближават докато римляните се окажат в обхвата на лъковете им, изстрелват залп стрели, след което отстъпват, после пак повтарят атаката. Те дори могат да стрелят и назад докато конете им отстъпват, увеличавайки ефективността на смъртоносните си атаки.[18] Крас отказва предложението на Гай Касий Лонгин римляните да се разгърнат по традиционния си начин за водене на битки и нарежда легионите да се построят във формация „костенурка“, мислейки че в крайна сметка партите ще останат без стрели.[19]

Впоследствие армията на Крас е близо до бунт и настоява той да преговаря с партите,[20] които предложили да се срещнат с него. Крас пада духом след като синът му Публий е убит в битката и се съгласява за среща с генерала на врага. По време на срещата партски войник дръпнал юздите на коня на Крас разпалвайки битка. Крас и генералите му са убити.[21] Твърди се, че след смъртта му в гърлото му е излято разтопено злато — символичен жест на подигравка с прочутата алчност на Крас.[22]

В биографията на Крас написана от Плутарх се споменава, че по време на веселието и пировете в чест на сватбата между сестрата на Артавазд II и Пакор I — син и наследник на партския цар Ород II в град Арташат, главата на Крас е донесена на Ород. Двамата царе се наслаждавали на изпълнение на трагедията на Еврипид „Вакханки“, един от актьорите взел главата и пял следните стихове (също от Вакханки): Носим от планината / филиз прясно нарязан към двореца / Чудесна плячка.[23]

Хронология[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. на български: „Марк Лициний Крас, син на Публий, внук на Публий“ Дивес (Dives) — „най-богатите“.
  2. Wallechinsky, David & Irving Wallace. Richest People in History Ancient Roman Crassus. Trivia-Library. The People's Almanac. 1975 - 1981. Web. 23 December 2009.
  3. а б Плутарх, Живота на Крас 4
  4. а б Плутарх, Живота на Крас 1
  5. а б Плутарх, Живота на Крас 6
  6. Плутарх, Живота на Крас, 6:7: „Говори се че в Брутиум, той всъщност наложи проскрипция на човек без заповед от Сула, просто за да отнеме собствеността му, и по тази причина Сула, който бил разочарован от поведението му, никога повече не го назначи на обществена работа“
  7. Плутарх, Живота на Крас 2
  8. Плутарх, Живота на Помпей 14
  9. Shaw, Brent D. Spartacus and the Slave Wars. New York: Bedford/St. Martins, 2001 г. стр. 178–179.
  10. Плутарх, Живота на Помпей 20
  11. Плутарх, Живота на Крас,10
  12. Плутарх, Крас, 10:1–3.
  13. Апиан, Граждански войни, 1:120.
  14. Апиан, Граждански войни, 1.120.
  15. Плутарх, Живота на Крас, 11.7.
  16. Плутарх, Живота на Крас 12:2
  17. David Marshall Lang, Armenia: cradle of civilization, Allen & Unwin (1970).
  18. Ричард Булие (Richard Bulliet), професор по история на Близкия Изток в Колумбийски университет.
  19. Плутарх, Живота на Крас 25
  20. Плутарх, Живота на Крас, 30:5
  21. Bivar, A.D.H. (1983). „The Political History of Iran Under the Arsacids“... стр. 55
  22. Дион Касий, Римска история: книга 40, 27.3
  23. Плутарх, Живота на Крас. 33:2-3.

Антична литература[редактиране | edit source]

Модерна литература[редактиране | edit source]

  • Bivar, A.D.H. (1983). „The Political History of Iran Under the Arsacids“ в The Cambridge History of Iran (Vol 3:1), 21-99. Edited by Ehsan Yarshater. London, New York, New Rochelle, Melbourne, and Sydney: Cambridge University Press. ISBN 0-521-20092-X.
  • Marshall, B A: Crassus: A Political Biography (Adolf M Hakkert, Amsterdam, 1976)
  • Ward, Allen Mason: Marcus Crassus and the Late Roman Republic (University of Missouri Press, 1977)
  • Twyman, Briggs L: critical review of Marshall 1976 and Ward 1977, Classical Philology 74 (1979), 356-61
  • Hennessy, Dianne.. Studies in Ancient Rome. Thomas Nelson Australia, 1990. ISBN 0-17-007413-7.
  • Holland, Tom.. Rubicon: The Triumph and Tragedy of the Roman Republic. Little,Brown, 2003.
  • Sampson, Gareth C: The defeat of Rome: Crassus, Carrhae & the invasion of the east (Pen & Sword Books, 2008) ISBN 978-1-84415-676-4.
  • Marcus Licinius Crassus
  • Lang, David Marshall: Armenia: cradle of civilization (Allen & Unwin, 1970)

Външни препратки[редактиране | edit source]