Марсел Пруст
| Марсел Пруст | |
| (Marcel Proust) | |
 |
|
| Марсел Пруст през 1900 г. | |
| Националност: французин | |
| Роден: | 10 юли 1871 г. |
| Париж, Франция | |
| Починал: | 18 ноември 1922 г. (на 51 г.) |
| Париж, Франция | |
| Професия: | писател, есеист, критик |
| Подпис: |
 |
|
Писател: |
|
| Повлиян от: | Пиер Лоти, Балзак, Шарл Бодлер, Анатол Франс, Анри Бергсон, Достоевски, Джон Ръскин, Толстой, Шопенхауер, Стендал, Уилям Шекспир и др. |
| Повлиял: | Джон Банвил, Ролан Барт, Самюъл Бекет, Труман Капоти, Жан Кокто, Жил Дельоз, Греъм Грийн, Джак Керуак, Нагиб Махфуз, Айрис Мърдок, Владимир Набоков, Орхан Памук, Джон Ъпдайк[1], Вирджиния Улф и др. |
Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст (на френски: Valentin Louis Georges Eugène Marcel Proust) е френски писател - романист, критик и есеист. Виден представител на модернизма в литературата от началото на 20 век, той е най-известен със своя монументален многотомен роман „По следите на изгубеното време“, публикуван между 1913 и 1927 година.
Пруст използва повествователния стил поток на съзнанието, характерен и за други модернистични писатели, като Джеймс Джойс или Вирджиния Улф, като предава хронологично събития, спомени, впечатления, настроения и състояния така, както възникват в съзнанието на разказвача и героите. Повлиян от философията на Анри Бергсон, в романите си той често се спира на проблемите за времето, за индивидуалното съзнание, за съня, за спомена, за междучовешките отношения.
Съдържание |
[редактиране] Биография
[редактиране] Ранни години
Марсел Пруст е роден на 10 юли 1871 година в Отьой, западно предградие, наскоро присъединено към Париж, в къщата на чичо на майка му. Това става два месеца след подписването на Франкфуртския договор, поставил официално край на Френско-пруската война, и по време на насилията при унищожаването на Парижката комуна. Първите години от живота на писателя съвпадат с времето на установяване на Третата република и по-късно голяма част от книгите му ще бъде посветена на мащабните обществени промени в края на 19 век, най-вече на упадъка на аристокрацията и възхода на средната класа.
Бащата на Марсел Пруст, Адриан Пруст (1834-1903), роден в семейството на бакалин от градчето Илие, е известен патолог и епидемиолог, посветил голяма част от живота си на предотвратяването на епидемиите от холера и поставил основите на обществената хигиена във Франция. Майката, Жан Клеманс Вел (1849-1905), към която писателят остава необичайно привързан до края на живота ѝ, е дъщеря на богато и образовано еврейско семейство, произхождащо от Елзас.[2] Тя е образована, говори добре немски и английски, а писмата ѝ демонстрират силно развитото ѝ чувство за хумор.[3]
На девет години Марсел Пруст получава първите сериозни пристъпи на астма и оттогава го смятат за болнаво дете. Той прекарва дълго време в Илие, като спомените му оттам, заедно с тези от родната му къща в Отьой, се превръщат в прототип на измисленото градче Комбре от „По следите на изгубеното време“. При честванията на стогодишния юбилей на Пруст Илие е официално преименувано на Илие-Комбре.
През 1882 година Марсел Пруст постъпва в Лицея Кондорсе. Макар че често отсъства, поради болестта си, той се отличава в литературата и през последната си година получава награда за успехи в тази област. Чрез своите съученици в елитното училище по-късно той получава достъп до светските салони на едрата буржоазия.[4] Въпреки здравословните си проблеми, през 1889-1890 година Пруст служи в армията, като прекарва военната си служба в Орлеан.
[редактиране] Първи литературни опити
През следващите години Марсел Пруст си създава репутация на сноб и литературен дилетант, която по-късно му създава затруднения при публикуването на първата част на „По следите на изгубеното време“. През 90-те години той често посещава салоните на госпожа Строс, вдовица на Жорж Бизе и майка на неговия съученик Жак Бизе, и на госпожа Арман дьо Каяве, майка на неговия приятел Гастон Арман дьо Каяве, в чиято годеница Жан Пуке Пруст се влюбва. Чрез госпожа Арман дьо Каяве той се запознава с известния писател Анатол Франс, неин любовник.
През лятото на 1896 година Пруст постъпва на работа в Библиотеката Мазарини, но излиза в продължителен отпуск по болест, след което окончателно напуска. На практика той никога не е заема каквато и да е формална длъжност, а до смъртта на родителите си живее в техния апартамент.[3]
Първите години на 20 век донасят значителни промени в личния живот на Марсел Пруст. През февруари 1903 година по-малкият му брат Робер се жени и напуска дома. През ноември същата година умира баща им,[5] а през септември 1905 година - и любимата майка на Марсел.
[редактиране] По следите на изгубеното време
Марсел Пруст получава от майка си значително наследство, но здравето му продължава да се влошава. Той прекарва последните три години от живота си почти без да напуска облицованата си с корк спалня, като спи през деня и работи нощем, за да завърши романа си.
Марсел Пруст умира на 18 ноември 1922 година в Париж от пневмония и белодоробен абсцес. Погребан е в парижкото гробище Пер Лашез.
[редактиране] Творчество
Според някои литературни критици Марсел Пруст поставя началото на модерния роман. Авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията. Пруст е искал да обхване живота в движение и флуктуациите на афективната памет. Той завеща неповторими портрети, претворени места, размисли за любовта, ревността, картина на живота, чийто единствен смисъл е изкуството.
Творчеството на Марсел Пруст е и задълбочен размисъл за времето, за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето. Животът се изнизва неосъзнато от индивида и само благодарение на случайно събитие — вкусът на бисквитката „Мадлен“, препъването в паве — той осъзнава миналото в неговата цялост и разбира, че само миналото, „изгубеното“ време има стойност. Времето не съществува нито като настояще, нито като бъдеще, а само като минало и неговото осъзнаване граничи със смъртта. Само съзнаването на миналото време обединява фрагментарното ежедневие.
С анализа на снобизма и обществото на аристократи и буржоа от неговото време творчеството на Пруст поставя проблемите за социалните мотиви на индивида и взаимоотношенията му с другите, инструментите на социалното издигане. Подобно на Балзак Пруст изгражда въображаем свят, копие на реалния, изпълнен с герои превърнали се днес в морални и социални архетипи. Подобно на героите на Балзак Дядо Горио, Йожени Гранде, херцогиня дьо Ланже или Вотрен героите на Пруст мадам дьо Вердюрен, херцогиня дьо Германт, Шарлю, или Суан са въплъщение на безкористност, амбиции, високомерие от принадлежността към висшето общество, подлост.
Любовта и ревността са анализирани по нов начин. Любовта на Суан и на Разказвача съществуват само чрез ревността. Ревността или просто фактът, че не си избраникът, пораждат любовта, която се подхранва не от действително осъществената пълнота, а от отсъствието. Суан се жени за Одет дьо Креси, когато вече не я обича. Разказвачът обича най-силно Албертин, когато тя изчезва от живота му.
Пруст, който е хомосексуален,[6] е един от първите европейски романисти, които открито и пространно описват хомосексуалността.
[редактиране] Ранни произведения
- 1896 — „Удоволствия и дни“ (фр. Les Plaisirs et les Jours)
- 1896—1899 — „Жан Сантьой“ (фр. Jean Santeuil)
- 1908—1909 — „Против Сен-Бьов“ (фр. Contre Sainte-Beuve)
- 1919 - "Аферата Льомоан" (фр. Pastiches et Melanges) (превод Юлиян Жилиев)
[редактиране] Разкази
- Изповедта на една девойка (превод Мария Георгиева)
- Виолант или светският живот (превод Мария Георгиева)
- Изповедта на един майцеубиец (превод на Мария Георгиева)
[редактиране] По следите на изгубеното време
- 1913 — „На път към Суан“ (фр. Du côté de chez Swann) (превод Лилия Сталева)
- 1919 — „Запленен от момичета в цвят“ (фр. À l’ombre des jeunes filles en fleurs) (превод Лилия Сталева)
- 1921—1922 — „Обществото на Германт“ (I и II) (фр. Le côté de Guermantes I et II)(превод Мария Георгиева)
- 1922—1923 — „Содом и Гомор“ (I и II) (фр. Sodome et Gomorrhe I et II) (превод Мария Георгиева)
- 1925 — „Пленницата“ (фр. La prisonnière) (превод Мария Георгиева)
- 1927 — „Изчезналата Албертин“ (фр. Albertine disparue) (превод Мария Георгиева)
- 1927 — „Намереното време“ (фр. Le Temps retrouvé).
[редактиране] Бележки
- ↑ James Marcus, review of John Updike's Due Considerations (2007), 28 October 2007, "Updike [is] a self-proclaimed 'Proust-lover'" Link
- ↑ ((en)) Massie, Allan. Mummy Dearest. Madame Proust: A Biography. // Literary Review. Посетен на 17 април 2011.
- ↑ а б ((en)) Tadié, J-Y. Marcel Proust: A life. New York, Penguin Putnam, 2000.
- ↑ ((en)) Painter, George D. Marcel Proust: a biography. London, Chatto & Windus, 1959.
- ↑ ((en)) Carter, William C. Marcel Proust: a life. New Haven, Yale University Press, 2000.
- ↑ ((en)) White, Edmund. Marcel Proust. // The New York Times. 1999. Посетен на 13 юни 2008.
[редактиране] Външни препратки
- Венцеслав Константинов: „Пруст през погледа на Хосе Ортега-и-Гасет“, В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
- — „Естетическата роля на метафората в поетиката на Пруст“ от Виктория Кирилова
- Сайт, посветен на Пруст
- — „Аз-ът и времето в романа 'Пленницата' на Марсел Пруст" от Николай Узунов
- — "Градините на душата или за съня и мечтанието в два европейски романа от Екатерина Григорова
- — Брой 6/2011г. на Институт за модерността, посветен на Пруст, Музил и Венезис + интервю с преводача на Марсел Пруст - Мария Георгиева
