Марсел Пруст
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Марсел Пруст (на френски Valentin Louis Georges Eugène Marcel Proust, Валантен Луи Жорж Йожен Марсел Пруст) е френски писател, автор на многотомния роман "По следите на изгубеното време" ("A la recherche du temps perdu"). Представител на литературата, в която е застъпена широко наративната техника "поток на съзнанието", заедно с Джеймс Джойс, Вирджиния Улф и др. Писателят предава събития, спомени, впечатления, настроения, състояния така, както възникват в съзнанието на разказвача и героите. Повлиян от философията на Анри Бергсон, в романите си той често се спира на проблемите за времето, за индивидуалното съзнание, за съня, за спомена, за междучовешките отношения. Поредицата излиза между 1913 и 1927 в 16 тома. Умира през 1922 в Париж
[редактиране] Биография
[редактиране] Творчество
Според литературни критици Марсел Пруст поставя началото на модерния роман. Авторът се отказва да търси главно интригата в повествованието и се посвещава на обрисуването на истината за човешката душа. Темите са развити в музикална последователност и съответствията са близки до поезията. Пруст е искал да обхване живота в движение и флуктуациите на афективната памет. Той завеща неповторими портрети, претворени места, размисли за любовта, ревността, картина на живота, чийто единствен смисъл е изкуството. Завеща ни и стил съставен от често дълги изречения, лишаващи ни от дъх, но и омайващи ни.
Творчеството на Марсел Пруст е и задълбочен размисъл за времето, за неговата относителност и невъзможността да се улови настоящето. Животът се изнизва неосъзнато от индивида и само благодарение на случайно събитие – вкусът на бисквитката "Мадлен", препъването в паве - той осъзнава миналото в неговата цялост и разбира, че само миналото, "изгубеното" време има стойност. Времето не съществува нито като настояще, нито като бъдеще, а само като минало и неговото осъзнаване граничи със смъртта. Само съзнаването на миналото време обединява фрагментарното ежедневие.
С анализа на снобизма и обществото на аристократи и буржоа от неговото време творчеството на Пруст поставя проблемите за социалните мотиви на индивида и взаимоотношенията му с другите, инструментите на социалното издигане. Подобно на Балзак Пруст изгражда въображаем свят, копие на реалния, изпълнен с герои превърнали се днес в морални и социални архетипи. Подобно на героите на Балзак Дядо Горио, Йожени Гранде, херцогиня дьо Ланже или Вотрен героите на Пруст мадам дьо Вердюрен, херцогиня дьо Германт, Шарлю, или Суан са въплъщение на безкористност, амбиции, високомерие от принадлежността към висшето общество, подлост... Любовта и ревността са анализирани по нов начин. Любовта на Суан и на Разказвача съществуват само чрез ревността. Ревността или просто фактът, че не си избраникът, пораждат любовта, която се подхранва не от действително осъществената пълнота, а от отсъствието. Суан се жени за Одет дьо Креси, когато вече не я обича. Разказвачът обича най-силно Албертин, когато тя изчезва от живота му.
Произведения
1896 — "Наслади и дни" (фр. Les Plaisirs et les Jours) 1896—1899 — "Жан Сантьой" (фр. Jean Santeuil) 1908—1909 — "Против Сен-Бьов" (фр. Contre Sainte-Beuve) "По следите на изгубеното време" 1913 — "На път към Суан" (фр. Du côté de chez Swann) (превод Лилия Сталева) 1919 — "Запленен от момичета в цвят" (фр. À l’ombre des jeunes filles en fleurs) (превод Лилия Сталева) 1921—1922 — "На път към Германт" (I и II) (фр. Le côté de Guermantes I et II)(превод Мария Георгиева) 1922—1923 — "Содом и Гомор" (I и II) (фр. Sodome et Gomorrhe I et II) (превод Мария Георгиева) 1925 — "Пленницата" (фр. La prisonnière) 1927 — "Изчезналата Албертин" (фр. Albertine disparue) 1927 — "Намереното време" (фр. Le Temps retrouvé)
