Марсоход

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Компютърно изображение на Кюриосити, който вапоризира марсианска скала с помощта на лазер. Марсоходът е спуснат на Марс през август 2012 година и е последният засега марсоход пратен на Марс.
Компютърно изобажение на марсоход от програма Марс експлорейшън ровър. Програмата се състои от два идентични по конструкция марсоходи — Спирит и Опортюнити.

Марсоходът е космически апарат, който се движи самостоятелно по повърхността на Марс след кацане.

Марсоходите имат няколко предимства пред стационарните спускаеми апарати: изследват по-подробно територията, която обхождат, могат да бъдат насочени към интресни особености на релефа, могат да бъдат оставяни на слънчеви позиции по време на зимните месеци и могат да усъвършенстват познанието ни за извършване на дистанционен контрол над робота.

Техни предимства пред орбиталните апарати са възможностите за наблюдение на микроскопично ниво и извършването на физически експерименти. Пречки са по-големите възможности за провал заради нуждата от кацане и подобните рискове, които не се отнасят за орбитърите. Също така те са ограничени от по-малката си скорост и изследват по-малка територия около самата им площадка за кацане.

Досега има четири успешни марсохода всеки от които е автоматичен (има и два успешни ровъра, които не са изследвали Марс, това са луноходите от съветската програма Луноход през 70те години на 20 век пратени да изследват Луната[1]).

Списък на марсоходи[редактиране | edit source]

До момента няколко марсохода са били пратени да изследват Марс.

  • Flag of the Soviet Union.svg Марс 2 - съветска космическа мисия изстреляна през 1971 г. Мисията се проваля при кацането на Марс. Марс 2 и Марс 3 са носили със себе си идентични 4,5 kg марсоходи „Проп-М“. За този тип марсоходи е било предвидено да се привиджва на ски докато е свързан посредством кабел със спускаемия модул.[2]
  • Flag of the Soviet Union.svg Марс 3 - съветска космическа мисия. 20 секунди след кацане на марсианската повърхност наземния екип губи комуникация с апарата.[2] Подобно на предшестващата мисия Марс 3 носи със себе си марсоход Проп-М.
  • Flag of the United States.svg Соуджърнър— мисията на спускаемия модул Марс Патфайндър успешно каца на Марс заедно с марсохода Соуджърнър на 4 юли 1997 г. Връзката с апарата е изгубена на 27 септември същата година.
  • Flag of the United Kingdom.svg Бигъл 2 - британска мисия за спускане на марсоход Бигъл 2 от орбиталния апарат Марс Експрес през 2003 г. Комуникацията е напълно изгубена след като спускаемият модул се отделя от орбиталния апарат Марс Експрес.
  • Flag of the United States.svg Спирит - марсохода Спирит е част от програмата Марс Експлорейшън Роувър. Изстрелян е на 10 юни 2003 г.[3] и каца успешно на 4 януари 2004 г. Почти 6 години след първоначлно определения лимит на мисията Спирит е обходил 7,73 km от марсианската повърхност, но колелата му се заклещват в пясъка.[4] На 26 януари 2010 г. НАСА се признава за победена в усилията си да измъкне марсохода и съобщава, че оттук нататък марсохода ще функционира като стационарна научна платформа. Последният сигнал от Спирит е получен на 22 март 2010 и НАСА спира опитите си да ги възобнови на 25 май 2010 г.[5]
  • Flag of the United States.svg Опъртюнити - вторият марсоход от програма Марс Експлорейшън роувър, изстрелян на 7 юли 2003 г.[6] и кацнал успешно на 25 януари 2004 г. Марсоходът е все още активен към 2012 г. и на 20 май 2010 г. счупва рекорда за най-дълготрайна мисия на марсианската повърхност.[7][8]

Бъдещи марсоходи[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]

Сравнение при колелата на Марс Патфайндър, Марс Експлорейшън Роувър и Марс Сайънс Лаборътори
Макети на Марс Сайънс Лаборътори, Марс Експлорейшън Роувър и Соуджърнър в Лабораторията за реактивно движение (12 май 2008)
Соуджърнър на Марс
Марсиански залез гледан от кратер Гусев. Кадърът е направен от Спирит на 19 май 2005 г.
Макети на трите поколения американски марсоходи

Източници[редактиране | edit source]

Portal:Марсоход
Уикипедия разполага с
Портал:Космически полети
  1. Russia's unmanned missions toward the Moon. // www.russianspaceweb.com. Посетен на 7 август 2008.
  2. а б Mars 2 Lander. // NASA NSSDC. Посетен на 15 септември 2012.
  3. Mars Exploration. // 10 August 2012. Посетен на 15 септември 2012.
  4. Boyle, Alan. Good moves on Mars. // MSNBC. Посетен на 15 септември 2012.
  5. Times, International Business. NASA concedes defeat in effort to free rover. // January 26, 2010. Посетен на 15 септември 2012.
  6. Mars Exploration. // 10 August 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  7. NASA's Mars Rovers Set Surface Longevity Record. // NASA, May 19, 2010.
  8. 'Greeley Haven' is Winter Workplace for Mars Rover
  9. Mars Science Laboratory Launch. // 26 November 2011. Посетен на 2011-11-26.
  10. Associated Press. NASA Launches Super-Size Rover to Mars: 'Go, Go!'. // New York Times, 26 November 2011. Посетен на 16 септември 2012.
  11. USGS. Three New Names Approved for Features on Mars. // USGS, 16 May 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  12. NASA Staff. 'Mount Sharp' on Mars Compared to Three Big Mountains on Earth. // NASA, 27 March 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  13. Agle, D. C.. 'Mount Sharp' On Mars Links Geology's Past and Future. // NASA, 28 March 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  14. Staff. NASA's New Mars Rover Will Explore Towering 'Mount Sharp'. // Space.com, 29 March 2012. Посетен на 16 септември 2012.
  15. NASA's Next Mars Rover To Land At Gale Crater. // JPL, 22 July 2011. Посетен на 16 септември 2012.
  16. NASA's Next Mars Rover to Land at Huge Gale Crater. // Space.com, 22 July 2011. Посетен на 16 септември 2012.
  17. Mars rover aims for deep crater. // BBC News. 22 July 2011. Посетен на 16 септември 2012.
  18. Michael A. Taverna. ESA Proposes Two ExoMars Missions. // Aviation Week, October 19, 2009. Посетен на 16 септември 2012.