Мартен Калеев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мартен Калеев
български писател и журналист

Роден
18 август 1958 г. (65 г.)

Националност България
Работилписател, журналист, публицист, педагог
Семейство

Уебсайтwww.martenkaleev.com

Мартен Калеев е български писател, журналист, публицист, педагог и общественик.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

​Роден е на 18 август 1958 г. в град Вършец, област Монтана.[1] Придобива бакалавърска степен по журналистика и магистратури по икономика, информатика и информационни технологии. Работи в сферата на културата, образованието и в частния бизнес. През 1987 година е назначен за редактор в отдел „Култура“ на областния всекидневник в. „Септемврийско дело“, преименуван по късно в „Дело“. Като завеждащ отдел „Култура“ на областния вестник „Дело“ създава рубриките „Поетична сряда“ и „Пътуване в делника“, чрез които са публикувани творбите на десетки млади и утвърдени автори. Създател е на специализирано издание за култура и бизнес „Риск магазин“. Автор е на стотици публикации и разработки на икономическа, културна, образователна, педагогическа тематика, включително и по теми, свързани с информационните технологии. Негови разкази, новели, есета, стихове, импресии, фейлетони, хайку, романи и други са публикувани в авторитетни национални литературни издания и са излъчвани по БНТ и БНР. Превеждани са на английски, руски, японски и са публикувани в Англия, Канада, Русия, САЩ и други. Основател е на клуба на независимите мислещи хора за развитие на гражданско общество „Брод“ – Монтана. Член е на Съюза на българските писатели и председател на Дружеството на писателите в Монтана. Главен редактор е на алманах „Огоста“,[2] годишно издание на Дружеството на писателите от област Монтана и на община Монтана.

​Инициатор за наградите „Лъчезар Станчев“ (за сонет) – Вършец, на Националната литературна награда „Иван Давидков“ (за цялостно творчество).[3]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Сборници с разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • „Очите на жаждата“ (1998)
  • „Лудница`5“ (2000)
  • „Обещанието на Данте“ (2002)
  • „Капан за светулки“ (2004)
  • „Монолози“ (2006)
  • „Всичко и нищо“ (2020)

Лирика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Шепот / Whisper“ (2004)
  • „Тъгата идва привечер“ (2007)

Публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Насрещен бяг“ (2017)

Романи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Градината с разпятието“ (2010)[4]

Сценарии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Сезонът на гнева“
  • „Академия за мръсници“ (моноспектакъл)

Съавторство[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1985 – списание „Жената днес“ го награждава за разказа „Оттатък завоя“
  • 1988 – КДК – Монтана присъжда първа награда за разказа „Тревожно пътуване“
  • 1988 – първа награда от конкурса „Ние и новото време“ за разказа „Див човек“
  • 1998 – вестник „Отечествен фронт“ му присъжда награда за разказа „Учени хора“
  • 2004 – националният вестник на Министерството на образованието и науката „АзБуки“ му присъжда наградата за разказ – творбата е „Колелото“
  • 2006 – Мартен Калеев е лауреат на анонимния конкурс за поезия в рамките на Кулския поетичен панаир – град Кула
  • 2009 – носител на званието „Заслужил гражданин на Вършец“[4]
  • 2015 – награда на националния писателски вестник „Словото днес“ – София за най-добра публикация през 2014 г. за разказа „Гранично състояние“
  • 2015 – носител на първа награда за разказ от ежегодния национален конкурс за учители творци за произведението „Грехът на праведника“ от Анубис – Булвест 2000
  • 2018 – носител на званието „Почетен гражданин на град Монтана“ и на почетния знак на града[5]
  • 2020 – номинация за Национална награда за чистота на българския език „Д-р Иван Богоров“
  • 2020 – почетна грамота за принос към съвременната българска литература от Съюза на българските писатели[6]
  • 2021 – носител на първа награда за кратка проза за сборника с разкази „Всичко и нищо“ от Съюза на българските писатели
  • 2021 – носител на първа награда в юбилейния Десети национален литературен конкурс за разказ „Дядо Йоцо гледа“ със своето произведение „Шедьовър и истини за 2 лева“[7]
  • 2021 – номинация за Националната литературна награда „Йордан Радичков“.[8]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]