Мартиново

Мартиново
Мартиново 43.4, 22.833
Общи данни
Население	311 (ГРАО, 2010-12-15)*
Землище	35,887 km²
Надм. височина	685 m
Пощ. код	3459
Тел. код	09554
МПС код	М (М)
ЕКАТТЕ	47353
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    - кмет	Чипровци Анатоли Първанов (ГЕРБ)

Мартѝново е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.

География

Село Мартиново се намира в планински район. През селото минава река Огоста. Намира се в котловина, има живописна природа, микроязовир.

История

Селището за първи път е отбелязано през 1666 г. в описа на Р. Стойков ("Народна библиотека. Известия за 1959 г.". Т. І(VII), София, 1961). Отбелязано е като "Ифлак" или "Афлак" - название, с което турците са изговаряли "Влах". По-нататък селото е известно като "Влашко село"( до 1939 г.), но това няма връзка с народностното име "власи". По време на турското робство "власи" са категория население, което има някои привилегии.Населението винаги е било само българско.

Според други източници основателите са били власи - пастири. Това твърдение не е подкрепено с никакви доказателства.

При изследване на некропола при селото е установено, че през късния неолит е имало селище в Райкьов дол ( Р.Попов, с. 111-129). При разкопки в 2 надгробни могили са открити тракийски погребални обичаи чрез изгаряне на трупа и чрез заравяне, който начин е бил практикуван едновременно с първия.

Мартиново е старо рударско селище, което по време на турската власт (ХVІ - ХVІІ век) е спадало към мадан Чипровец.

Традиционен поминък на селото през XIX и до средата на ХХ век е килимарството - тъкат се чипровски килими на вертикален стан. Чипровските килими се тъкат в Чипровци, Железна, Копиловци и Мартиново. Това е семеен занаят и в миналото всяко момиченце от изброените селища е усвоявало тъкането от детските си години. На територията на Сърбия разпространението на тъкаческия занаят продължава, като център е град Пирот.

В Сърбия килимите се наричат "пиротски килими". Смята се, че изкуството на пиротските и чипровските килими е пренесено от Босна - т.нар. босненски килими се тъкат по идентична гобленова техника.

През ХІХ век тъкането на килими е осигурявало добри доходи на населението, тъй като те са имали добър пазар в турската държава - изкупували са се като молитвени килимчета и за джамиите. През втората половина на ХХ век отново се налага миньорството, което сега е в упадък.

Селището е взело много активно участие в борбата срещу турците. Младежи от него са се включили във Втора българска легия на Г. С. Раковски в Белград. Войвода на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю е Коста Димински от Влашко село (днес - Мартиново), което е отразено и в спомените на Панайот Хитов. Коста Димински обаче е загинал и четите се водят по имената на Панайот Хитов и Филип Тотю.

В Мартиново има легенди за Коста Димински, както и народна песен. Според една от легендите, той, още петнайсетгодишно момче, изрязал опашките на конете на турска потеря, която дошла в селището. Турците наредили да се убие всеки десети човек от селото и тогава Коста Димински се предал сам, за да спаси населението. Арестуван, той успял да избяга от турците. Проватският епископ Антоний в студията си за манастирите в Северозападна България цитира лично тефтерче на войвода от Влашко село от началото на ХІХ век, с което е разполагал. Няма данни за съдбата на тефтерчето по-нататък.

Стари мартиновски родове са: Койчини, Белци, Джонини, Пенинци, Миловци и Ясниловци ( от Гостуша, Пиротско), Божинци, Койчинци.

Селището е православно. Не е отбелязвано в релациите на Петър Богдан. Фактът, че се намира в района на "шлякма" (остатъци от работата на стар рудник, сгур) и е било наречено по някое време "влашко", говори, че вероятно се е развило от старата саксонска махала на стария град Чипровец.

В землището на селището са развалините на Гушoвския манастир "Св. Архангел Михаил", за съществуването на който е оставил данни още Петър Богдан Бакшич.С манастира е свързана легенда, според която всяка година на Св. Архангел Михаил идвал елен, който да бъде принесен в жертва - в говора на селото това се нарича "молитва". Една година еленът дотичал запъхтян и бил принесен в жертва, преди да си е отпочинал. Оттогава той вече не се явявал. Подобни легенди за жертвен елен има и в други славянски страни.Манастира е бил изгорен след чипровското въстание.

В Прекоп е имало рудник за добиване на желязо.

Църквата "Св. Георги" е от 1864 г. ( Василиев, с. 104).

Население

Население

1880 г.	1900 г.	1934 г.	1956 г.	1972 г.	2010 г.
471	650	854	882	1534	311

Културни и природни забележителности

Природата е изключително красива, но по време на работата на рудник "Мартиново" са ѝ нанесени някои поражения, от които след спирането на рудника тя постепенно се възстановява. Има изключително добри предпоставки за развитие на туризъм. Преди 1944 г. е било ваканционно селище. В миналото непосредствено до селото в местността Брзан се е намирал малък римски мост - "Мостък", който сега е на дъното на красивото изкуствено езеро (микроязовира). Селото е разположено на двата бряга на Огоста, а двете части се свързват на Долни мост и на Горни мост. На Долни мост е разположена сградата на общината.

Някои местности около Мартиново: Богов дол, Богов рът, Брег, Бръдо, Бръзан, Валуга, Горни край, Жашков дол, Крушак, Летница, Лиличов рът, Орниче, Плоча, Прейтеница, Прекоп, Рупе, Топлик, Яврова глава и др.

Други

Местната кухня е забележителна с редица оригинални рецепти. Много ястия се приготвят с орехи (супа от праз лук и орехи, сушени чушки, пълнени с боб и орехи или само с орехи, орехи с картофи, сарми с орехи и ориз и др.). Основна храна е т. нар. каша. Приготвя се така: няколко лъжици посолено брашно се запържват в тиган с мазнина. Постепенно се разбъркват с пилешки бульон, докато кашата се "отвърти" - получи се консистентна маса. Прибавя се пилешко филе,счукано в "чутура" (голям дълбок дървен съд, с желязно чукало) или в друго дървено хаванче, и се разбърква. Може да се добави оцет (или лимонов сок) или скълцан чесън.

Външни препратки

• Сайт за обичаите в село Мартиново