Мартиново

Мартиново
Сградата на кметството
Мартиново 43.400014, 22.835916 Мартиново
Общи данни
Население	231 души (15 март 2024 г.) 6,44 души/km²
Землище	35,887 km²
Надм. височина	638 m
Пощ. код	3459
Тел. код	09554
МПС код	М
ЕКАТТЕ	47353
Администрация
Държава	България
Област	Монтана
Община    – кмет	Чипровци Пламен Петков (ГЕРБ; 2015)
Мартиново в Общомедия

Мартѝново е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, област Монтана.

География

Река Огоста през с. Мартиново

Село Мартиново се намира в планински район. През селото минава река Огоста. Намира се в котловина, има живописна природа, микроязовир.

История

Селището за първи път е отбелязано през 1666 г. в описа на Р. Стойков („Народна библиотека. Известия за 1959 г.“. Т. I(VII), София, 1961). Отбелязано е като „Ифлак“ или „Афлак“ – название, с което турците са изговаряли „Влах“. По-нататък селото е известно като „Влашко село“ (до 1939 г.), но това няма връзка с народностното име „власи“. По време на османската власт „власи“ са категория население, което има някои привилегии. Населението винаги е било само българско.

Според други източници, основателите са били власи – пастири. Това твърдение не е подкрепено с никакви доказателства. Липсват и данни от топонимията.

При изследване на некропола при селото е установено, че през късния неолит е имало селище в Райкьов дол (Р.Попов, с. 111-129). При разкопки в 2 надгробни могили са открити тракийски погребални обичаи чрез изгаряне на трупа и чрез заравяне, който начин е бил практикуван едновременно с първия.

Мартиново е старо рударско селище, което по време на турската власт (ХVI – ХVII век) е спадало към мадан Чипровец. В Прекоп е имало рудник за добиване на желязо.

Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.

Традиционен поминък на селото през XIX и до средата на ХХ век е килимарството – тъкат се чипровски килими на вертикален стан. Чипровските килими се тъкат в Чипровци, Железна, Копиловци и Мартиново. Това е семеен занаят и в миналото всяко момиченце от изброените селища е усвоявало тъкането от детските си години. На територията на Сърбия разпространението на тъкаческия занаят продължава, като център е град Пирот.

В Сърбия килимите се наричат „пиротски килими“. Смята се, че изкуството на пиротските и чипровските килими е пренесено от Босна – т.нар. босненски килими се тъкат по идентична гобленова техника.

През ХIХ век тъкането на килими е осигурявало добри доходи на населението, тъй като те са имали добър пазар в турската държава – изкупували са се като молитвени килимчета и за джамиите. През втората половина на ХХ век отново се налага миньорството, което сега е в упадък.

Селището е взело много активно участие в борбата срещу турците. Младежи от него са се включили в Първа българска легия и във Втора българска легия на Г. С. Раковски в Белград. Войвода на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю е Коста Димински от Влашко село (днес – Мартиново), което е отразено и в спомените на Панайот Хитов. Коста Димински обаче е загинал и четите се водят по имената на Панайот Хитов и Филип Тотю.

В Мартиново има легенди за Коста Димински, както и народна песен. Според една от легендите, той, още петнайсетгодишно момче, изрязал опашките на конете на турска потеря, която дошла в селището. Турците наредили да се убие всеки десети човек от селото и тогава Коста Димински се предал сам, за да спаси населението. Арестуван, той успял да избяга от турците.

Проватският епископ Антоний в студията си за манастирите в Северозападна България цитира лично тефтерче на войвода от Влашко село от началото на ХIХ век, с което е разполагал. Няма данни за съдбата на тефтерчето по-нататък.

Стари мартиновски родове са: Нонини, Чубрини, Койчини, Борискови, Белци, Джонини, Пенинци, Миловци и Ясниловци (от Гостуша, Пиротско), Божинци, Койчинци.

Религии

Църква „Свети Георги“ в горния край на селото

Селището е православно. Не е отбелязвано в релациите на Петър Богдан Бакшич.^{[ неясно? ]} Фактът, че се намира в района на „шлякма“ (остатъци от работата на стар рудник, сгур) и е било наречено по някое време „влашко“, говори, че вероятно се е развило от старата саксонска махала на стария град Чипровец. Съществува и легенда за основаване на селото от някакъв човек на име „Влаша“, който се разсърдил на чипровчани и дошъл да живее в района на днешното село Мартиново.

В землището на селището са развалините на Гушовския манастир „Св. Архангел Михаил“, за съществуването на който е оставил данни още Петър Богдан Бакшич. С манастира е свързана легенда, според която всяка година на Св. Архангел Михаил идвал елен, който да бъде принесен в жертва – в говора на селото това се нарича „молитва“. Една година еленът дотичал запъхтян и бил принесен в жертва, преди да си е отпочинал. Оттогава той вече не се явявал. Подобни легенди за жертвен елен има и в други славянски страни. Манастирът е бил изгорен след Чипровското въстание.

Население

Население

1880 г.	1900 г.	1934 г.	1956 г.	1972 г.	2011 г.	2021 г.
471	650	854	882	1534	269	187

Местен говор

Образец от говора е публикуван от Ангелина Иванова в статията ѝ „Местоименната система в Чипровско“ (списание „Език и литература“ 1991, кн. 5, с. 106-107). Записът е от юли 1984, от Цена Гущерова, тогава – 80-годишна жителка на селото. Предава се в стандартизиран вид:

• Я се ожени на шестнайс годин, на бащу ми сестрете ме оженише. Па га води мойтога мужа годин и половина, па у революциюту загину. Моят муж оди на суу падину и се би срещу Монев. Та надвише ония и после дойде Монев у селото. Едън па дойде от Софию, Розев га викау, капетанин. Та наште ги избише, и ми ги погребомо. А я после седе две године, па дойдо тук те – до нас. Тук се ожени и съм седела десет године, три деца роди. Тия муж ми ойде трудовак у Софию, на големия водопровод. И есенту работили с вагонетке. И изпуще другарете вагонеткуту, та му строше левото ребро. Си дойде, поживе две године, па умре. И я оста с три деца. Се ожени после па на Аспару за бащу. Есенту он отиде у Америку, а я оста бременна. Па те петдесе године веч как га нема. И те, после си прибра тоега старца.

Културни и природни забележителности

Центърът на селото с пощенския клон вдясно

Природата е изключително красива, но по време на работата на рудник „Мартиново“ са ѝ нанесени някои поражения, от които след спирането на рудника тя постепенно се възстановява. Има изключително добри предпоставки за развитие на туризъм. Преди 1944 г. е било ваканционно селище.

В миналото непосредствено до селото в местността Брзан се е намирал малък римски мост – „Мостък“, който сега е на дъното на красивото изкуствено езеро (микроязовира).

Селото е разположено на двата бряга на Огоста, а двете части се свързват на Долни мост и на Горни мост. На Долни мост е разположена сградата на кметството.

Някои местности около Мартиново: Богов дол, Богов рът, Брег, Бръдо, Бръзан, Валуга, Горни край, Жашков дол, Крушак, Летница, Лиличов рът, Орниче, Плоча, Прейтеница, Прекоп, Рупе, Топлик, Яврова глава и др.

Кухня

Местната кухня е забележителна с редица оригинални рецепти. Много ястия се приготвят с орехи (супа от праз лук и орехи, сушени чушки, пълнени с боб и орехи или само с орехи, орехи с картофи, сарми с орехи и ориз и др.).

Основна храна е т.нар. каша. Приготвя се така: няколко лъжици посолено брашно се запържват в тиган с мазнина. Постепенно се разбъркват с пилешки бульон, докато кашата се „отвърти“ – получи се консистентна маса. Прибавя се пилешко филе, счукано в „чутура“ (голям дълбок дървен съд, с желязно чукало) или в друго дървено хаванче, и се разбърква. Може да се добави оцет (или лимонов сок) или скълцан чесън.

Личности

Родени в Мартиново и свързани с него:

• Коста Димински, войвода на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю
• Проф. Александър Илиев (Пушкин), бивш ректор на Лесотехнически университет в София.
• Розалин Чубриев, бивш директор на Емисионно-касовата дирекция на БНБ
• О.р. полк. Марко Михайлов, бивш командир на 46 ракетна бригада в Самоков и Началник на гарнизона
• О.р. полк. Благой Петров, бивш оръжейник на МВР, поет

Външни препратки

• Сайт за обичаите в село Мартиново Архив на оригинала от 2007-09-29 в Wayback Machine.