Мартиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартиново
България
Red pog.png
Мартиново
Област Монтана
Red pog.png
Мартиново
Общи данни
Население 289 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 35,887 km²
Надм. височина 685 m
Пощ. код 3459
Тел. код 09554
МПС код М (М)
ЕКАТТЕ 47353
Администрация
Държава България
Област Монтана
Община
   - кмет
Чипровци
Анатоли Първанов
(ГЕРБ)

Мартѝново е село в Северозападна България. То се намира в община Чипровци, Област Монтана.

География[редактиране | edit source]

Село Мартиново се намира в планински район. През селото минава река Огоста. Намира се в котловина, има живописна природа, микроязовир.

История[редактиране | edit source]

Селището за първи път е отбелязано през 1666 г. в описа на Р. Стойков ("Народна библиотека. Известия за 1959 г.". Т. І(VII), София, 1961). Отбелязано е като "Ифлак" или "Афлак" - название, с което турците са изговаряли "Влах". По-нататък селото е известно като "Влашко село"( до 1939 г.), но това няма връзка с народностното име "власи". По време на турското робство "власи" са категория население, което има някои привилегии.Населението винаги е било само българско.

Според други източници, основателите са били власи - пастири. Това твърдение не е подкрепено с никакви доказателства.Липсват и данни от топонимията.

При изследване на некропола при селото е установено, че през късния неолит е имало селище в Райкьов дол ( Р.Попов, с. 111-129). При разкопки в 2 надгробни могили са открити тракийски погребални обичаи чрез изгаряне на трупа и чрез заравяне, който начин е бил практикуван едновременно с първия.[1]

Мартиново е старо рударско селище, което по време на турската власт (ХVІ - ХVІІ век) е спадало към мадан Чипровец.

Традиционен поминък на селото през XIX и до средата на ХХ век е килимарството - тъкат се чипровски килими на вертикален стан. Чипровските килими се тъкат в Чипровци, Железна, Копиловци и Мартиново. Това е семеен занаят и в миналото всяко момиченце от изброените селища е усвоявало тъкането от детските си години. На територията на Сърбия разпространението на тъкаческия занаят продължава, като център е град Пирот.

В Сърбия килимите се наричат "пиротски килими". Смята се, че изкуството на пиротските и чипровските килими е пренесено от Босна - т.нар. босненски килими се тъкат по идентична гобленова техника.

През ХІХ век тъкането на килими е осигурявало добри доходи на населението, тъй като те са имали добър пазар в турската държава - изкупували са се като молитвени килимчета и за джамиите. През втората половина на ХХ век отново се налага миньорството, което сега е в упадък.

Селището е взело много активно участие в борбата срещу турците. Младежи от него са се включили в Първа българска легия и във Втора българска легия на Г. С. Раковски в Белград. Войвода на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю е Коста Димински от Влашко село (днес - Мартиново), което е отразено и в спомените на Панайот Хитов. Коста Димински обаче е загинал и четите се водят по имената на Панайот Хитов и Филип Тотю.

В Мартиново има легенди за Коста Димински, както и народна песен. Според една от легендите, той, още петнайсетгодишно момче, изрязал опашките на конете на турска потеря, която дошла в селището. Турците наредили да се убие всеки десети човек от селото и тогава Коста Димински се предал сам, за да спаси населението. Арестуван, той успял да избяга от турците. Проватският епископ Антоний в студията си за манастирите в Северозападна България цитира лично тефтерче на войвода от Влашко село от началото на ХІХ век, с което е разполагал. Няма данни за съдбата на тефтерчето по-нататък.

Стари мартиновски родове са: Чубрини, Койчини, Борискови, Белци, Джонини, Пенинци, Миловци и Ясниловци ( от Гостуша, Пиротско), Божинци, Койчинци.

Селището е православно. Не е отбелязвано в релациите на Петър Богдан Бакшич. Фактът, че се намира в района на "шлякма" (остатъци от работата на стар рудник, сгур) и е било наречено по някое време "влашко", говори, че вероятно се е развило от старата саксонска махала на стария град Чипровец. Съществува и легенда за основаване на селото от някакъв човек на име "Влаша",който се разсърдил на чипровчани и дошъл да живее в района на днешното дело Мартиново.

В землището на селището са развалините на Гушoвския манастир "Св. Архангел Михаил", за съществуването на който е оставил данни още Петър Богдан Бакшич.С манастира е свързана легенда, според която всяка година на Св. Архангел Михаил идвал елен, който да бъде принесен в жертва - в говора на селото това се нарича "молитва". Една година еленът дотичал запъхтян и бил принесен в жертва, преди да си е отпочинал. Оттогава той вече не се явявал. Подобни легенди за жертвен елен има и в други славянски страни.Манастирът е бил изгорен след Чипровското въстание.

В Прекоп е имало рудник за добиване на желязо.

Църквата "Св. Георги" е от 1864 г. ( Василиев, с. 104).

Население[редактиране | edit source]

Население
1880 г. 1900 г. 1934 г. 1956 г. 1972 г. 2010 г.
471 650 854 882 1534 311

Местен говор[редактиране | edit source]

Образец от говора е публикуван от Ангелина Иванова в статията й "Местоименната система в Чипровско" (списание "Език и литература" 1991, кн. 5, с. 106-107). Записът е от юли, 1984, от Цена Гущерова, тогава - 80-годишна жителка на селото. Предава се в стандартизиран вид:

  • Я се ожени на шестнайс годин, на бащу ми сестрете ме оженише.Па га води мойтога мужа годин и половина, па у революциюту загину. Моят муж оди на суу падину и се би срещу Монев. Та надвише ония и после дойде Монев у селото. Едън па дойде от Софию, Розев га викау, капетанин. Та наште ги избише, и ми ги погребомо. А я после седе две године, па дойдо тук те - до нас. Тук се ожени и съм седела десет године, три деца роди. Тия муж ми ойде трудовак у Софию, на големият водопровод. И есенту работили с вагонетке. И изпуще другарете вагонеткуту, та му строше левото ребро. Си дойде, поживе две године, па умре. И я оста с три деца. Се ожени после па на Аспару за бащу. Есенту он отиде у Америку, а я оста бременна. Па те петдесе године веч как га нема. И те, после си прибра тоега старца.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Природата е изключително красива, но по време на работата на рудник "Мартиново" са ѝ нанесени някои поражения, от които след спирането на рудника тя постепенно се възстановява. Има изключително добри предпоставки за развитие на туризъм. Преди 1944 г. е било ваканционно селище. В миналото непосредствено до селото в местността Брзан се е намирал малък римски мост - "Мостък", който сега е на дъното на красивото изкуствено езеро (микроязовира). Селото е разположено на двата бряга на Огоста, а двете части се свързват на Долни мост и на Горни мост. На Долни мост е разположена сградата на общината.

Някои местности около Мартиново: Богов дол, Богов рът, Брег, Бръдо, Бръзан, Валуга, Горни край, Жашков дол, Крушак, Летница, Лиличов рът, Орниче, Плоча, Прейтеница, Прекоп, Рупе, Топлик, Яврова глава и др.

Други[редактиране | edit source]

Местната кухня е забележителна с редица оригинални рецепти. Много ястия се приготвят с орехи (супа от праз лук и орехи, сушени чушки, пълнени с боб и орехи или само с орехи, орехи с картофи, сарми с орехи и ориз и др.). Основна храна е т. нар. каша. Приготвя се така: няколко лъжици посолено брашно се запържват в тиган с мазнина. Постепенно се разбъркват с пилешки бульон, докато кашата се "отвърти" - получи се консистентна маса. Прибавя се пилешко филе,счукано в "чутура" (голям дълбок дървен съд, с желязно чукало) или в друго дървено хаванче, и се разбърква. Може да се добави оцет (или лимонов сок) или скълцан чесън.

Родени в Мартиново и свързани с него[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Д. Михайлова "Местните имена в Михайловградско", Издателство на БАН, София, 1984


Външни препратки[редактиране | edit source]