Мартин Лутър Кинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия

За германския теолог вижте Мартин Лутер.

---

Мартин Лутър Кинг американски борец за граждански права Роден: 15 януари 1929 Атланта, САЩ Починал: 4 април 1968 Мемфис, САЩ

Ма̀ртин Лу̀тър Кинг младши (на английски: Martin Luther King, Jr.) е баптистки пастор, водач на движението за граждански права и ненасилие, отличен оратор и един от най-влиятелните хора в историята на САЩ. Смятан е за герой, миротворец и мъченик. През 1964 г. става най-младият носител на Нобелова награда за мир за усилията му да спре расизма, сегрегацията и дискриминацията с помощта на гражданско неподчинение. През 1963 година организира похода до Вашингтон и от стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн изнася една от най-известните си речи: „Имам една мечта!“. През 1977 г. Кинг е награден посмъртно с Президентски медал на свободата от Джими Картър, а през 2004 г. получава Златен медал на американския конгрес. През 1986 година третият понеделник на януари е обявен за ден на Мартин Лутър Кинг.

Съдържание 1 Ранни години 2 Активист за граждански права 3 Походът до Вашингтон 4 Други събития 5 Семейство 6 Убийство 7 Почетни степени 8 Книги от и за Кинг 9 Кинг и ФБР 10 Завещание и наследство 11 Външни препратки 12 Източници 13 Бележки

[редактиране] Ранни години

Кинг-младши e роден на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия. Син е на Мартин Лутър Кинг старши и Алберта Уилиамс Кинг. Има по-голяма сестра и по-малък брат. През 1948 година завършва Морхауз Коледж, специалност социология, а през 1951 година Крозбърската теологична семинария в Честър, Пенсилвания. Получава докторска степен по философия от Бостънския университет през 1955 година.

[редактиране] Активист за граждански права

През 1953 година, на 24 години, Кинг става пастор в Монтгомъри, Алабама. На 1 декември 1953 година Роза Паркс е арестувана за неподчинение на законите на Джим Кроу, и по-специално за отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Това става причина за автобусния бойкот в Монтгомъри, организиран от Е.Д. Никсън и воден от Мартин Лутър Кинг, продължил 381 дни. Последният е арестуван по време на бойкота и неговата къща бомбардирана. Но в крайна сметка бойкотът се увенчава с победа, когато Върховният съд на САЩ отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.

През 1959 година Кинг посещава Махатма Ганди в Индия. От дълго време той черпи вдъхновение от него. Това му пътуване го променя завинаги, защото получава много по-дълбоко и обстойно разбиране на методите на ненасилие като форма на съпротива и взима решението да посвети живота си на борбата за граждански права.

През 1961 година ФБР започва да послушва и следи М.Л.Кинг под предлога, че комунистите се опитват да внедрят свои хора в движението. Всички акции, речи и инициативи се следят отблизо и от телевизията, радиото и вестниците и пасторът получава широка известност и подкрепа. Понякога мирните протести се превръщат в кървави сблъсъци с полицията. Но борбата бележи успех когато американският закон е променен с Акта за граждански права от 1964 година и Акта за право на гласоподаване през 1965 година.

[редактиране] Походът до Вашингтон

Кинг е лидер на една от така наречените "Big Six" (6-те големи) организации за граждански права, които организират похода (марша) до Вашингтон през 1963 година, наричан марш за работни места и свобода. Президентът Джон Кенеди в началото се противопоставя на този поход и след разговори с лидерите и по-специално с Мартин Лутър Кинг, фокусът и целите на марша са променени. Поради тази причина Малкъм Екс (Malcolm X) го нарича вместо Марш до Вашингтон Фарс до Вашингтон. ^[1] Въпреки всичко по време на този марш са направени съвсем конкретни искания:

• да се прекрати расовата сегрегация в обществените училища
• да се прокарат закони, които да осигуряват еднакви граждански права
• в частност да се гласува закон, който да забрани расовата дискриминация при наемане на работа
• Да се защитят всички активисти и членове на обществени отранизации от насилието на полицията
• $2/час минимална заплата

Въпреки противоречията, напрежението и несъгласията, възникнали преди и по време на похода, той може да се характеризира като успешен. В него участват около 250 000 души от различни етнически и социални групи, включително известни личности като Хари Белафонте, Сидни Поатие^[2] и Марлон Брандо^[3]. По това време е събитието, което събира най-много хора в цялата история дотогава. От стъпалата на паметника на Ейбрахам Линкълн Мартин Лутър Кинг произнася своята знаменита реч "Имам една мечта" (I Have a Dream) която е посрещната с много ентусиазъм и одобрение. Тя остава и до днес една от най-известните речи в цялата история на САЩ и завършва с думите:

"...Имам една мечта, че четирите ми деца един ден ще живеят в свят, в който няма да бъдат съдени по цвета на кожата си, а по силата на характера си." (...I have a dream that my four little children will one day live in a nation where they will not be judged by the color of their skin but by the content of their character.)

В речта си лидерът призовава към световен мир и зачитане на правата на хората от всички раси, религии и държави. Кинг често говори и от позицията на пастор. Той посвещава живота си на борбата за социална справедливост. През 1964 година става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир, дадена му за усилията му да прекрати расовите предразсъдъци с помощта на мирни средства.

[редактиране] Други събития

На няколко пъти Кинг споменава, че чернокожите в Америка и всички други онеправдани срещу които са били извършени неправди, трябва да бъдат парично компенсирани. Той предлага държавна програма за подпомагане в размер на 50 билиона долара, разпределени за период от 10 години. Той също така счита, че това ще е добра инвестиция, защото ще подобри образованието, ще намали престъпността и като цяло ще закрепи семейството.^[4]

На 25 март 1965 година Мартин Лутър Кинг прави опит да организира друг поход - от Селма до Монтгомъри. Първият му опит от 7 март се проваля, защото се посреща с полицейски насилия и атаки от страна на мафията. Оттогава този ден е известен като "кървавата недедя" (Bloody Sunday). Маршът се състоява на 25 март и Кинг изнася реч известна като "How Long, Not Long." След няколкото местни победи през 1966 той решава да разшири движението за граждански права и на север, по-специално Чикаго. Там той организиа няколко марша, но те не се посрещат така радушно. По това време той започва да получава и смъртни заплахи.

Около 1965 година Мартин Лутър Кинг започва да изразява съмнения относно ролята на САЩ във войната във Виетнам. На 4 април 1967 година той изнася реч, в която заявява, че е време да се наруши мълчанието. В нея той се противопоставя на участието на САЩ във войната като нарича американското правителство "най-големият носител на насилие в целия свят". ^[5] Той обвинява Щатите в убийството на около милион невинни виетнамци - жени и деца.^[6] Кинг е мразен от много сегрегисти и расисти от Юга, но след тази си реч той печели много врагове. Статии против него излизат дори в такива реномирани списания като Вашингтон пост и Тайм.

От този момент нататък Кинг започва да говори за фундаментални промени в цялостната политика и икономика на Америка като неведнъж говори против войната и против расовата и социална несправедливост. Той се изказва дори за възможността САЩ да тръгне по пътя на демократическия социализъм. През 1968 година той организира нов поход до Вашингтон с надслов "Кампания в защита на бедните". Той счита за неоправдано разхищаването на огромни средства за военни цели, а отделяне на мизерни такива за социално слабите.

[редактиране] Семейство

Име	Роднинска връзка	Роден/а	Бележки
Корета Скот Кинг	съпруга	1927-2006	певица, писателка, президент на центъра Кинг в Атланта, Джорджия
Йоланда Денис Кинг	дъщеря	1955-2007	актриса, активистка в движението за човешки права
Мартин Лутър III	син	1957	активист за човешки права, социален работник
Декстър Скот	син	1961	настоящ президент на центъра Кинг в Атланта, Джорджия, актьор
Бърнис Албъртайн	дъщеря	1963	проповедник, оратор

[редактиране] Убийство

Към края на март 1968 година заминава за Мемфис, Тенеси, където посещава стачкуващи работници. Отсяда в мотел Лорейн, стая 306. Докато стои на балкона на 2-я етаж на 4 април 1968 година, е застрелян в 18:01 часа. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч да изсвири и изпее песента "Вземи ръката ми, скъпи Боже" (Take My Hand, Precious Lord)^[7]. Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19:05 часа. Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му.^[8] Според неговото завещание той иска да бъде запомнен не с почестите и званията а като човек, който е нахранил бедните, облякъл голите, бил е прав за войната във Виетнам и е обичал и служел на хората. На погребението му любимата му певица Махалия Джаксън пее любимата му песен "Вземи ръката ми, скъпи Боже" (Take My Hand, Precious Lord). Два месеца по късно в Англия е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей (James Earl Ray). Една година след убийството на Кинг, той се признава за виновен и е осъден на 99 години затвор.

През 1999 година, вдовицата на Кинг, Корета Скот, заедно с цялото му семейство печели гражданско дело срещу "неизвестните заговорници" в светлината на нови разкрития, че правителствени организации са взели участие в заговора и организирането на убийството на Мартин Лутър Кинг.^[9]

През 2000 година съдебният департамент на Щатите извършва разследване на обвинянията за заговор и участието на правителствени организации, но не намира достатъчно доказателства и приключва делото. ^[10]

През 2004 година Джеси Джаксън (американски политик и борец за граждански права), който присъства на убийството на Кинг, заявява: "Никога няма да повярвам, че Джеймс Ърл Рей е имал мотива, парите и възможността да направи това сам." ^[11]

[редактиране] Почетни степени

Мартин Лутър Кинг има 20 почетни докторски степени от различни университети и колежи в САЩ и света. Те включват Доктор по богословие от Бостънския университет и Доктор по право от Уелския университет.

[редактиране] Книги от и за Кинг

• Stride toward freedom; the Montgomery story (1958)
• The Measure of a Man (1959)
• Strength to Love (1963)
• Why We Can't Wait (1964)
• Where do we go from here: Chaos or community? (1967)
• The Trumpet of Conscience (1968)
• A Testament of Hope : The Essential Writings and Speeches of Martin Luther King, Jr. (1986)
• Parting the Waters: America in the King Years, 1954–63 by Taylor Branch (1988)
• Bearing the Cross: Martin Luther King, Jr., and the Southern Christian Leadership Conference by David Garrow (1989)
• Pillar of Fire: America in the King Years, 1963–65 by Taylor Branch (1998)
• The Autobiography of Martin Luther King, Jr. by Martin Luther King Jr. and Clayborne Carson (1998)
• Judgment Days: Lyndon Baines Johnson, Martin Luther King Jr., and the Laws that Changed America by Nick Kotz (2005)
• At Canaan's Edge: America in the King Years, 1965–68 by Taylor Branch (2006)
• King Remembered by Flip Schulke and Penelope McPhee Forerword by Jesse Jackson(1986)

[редактиране] Кинг и ФБР

Мартин Лутър Кинг и ФБР, в частност директорът му Едгар Хувър са в антагонистични отношения. По личното нареждане на главния прокурор Робърт Кенеди ФБР започва да следи Кинг. Разследванията са доста повърхностни до 1962, когато разбират, че някои от съратниците и адвокатите на Кинг са свързани с комунистическата партия. Това довежда до подслушване на служебния и домашния му телефон, както и на тези в хотелите, където отсяда редовно. Самият Мартин Лутър Кинг отрича да има каквато и да е връзка с комунисти.

По-късно фокусът на бюрото се премества към личния живот на пастора и се опитва да го дискредитира, като го обвинява в няколко извънбрачни връзки. Дори президентът Джонсън го нарича "лъжовен проповедник" (hypocrite preacher). През 1989 година, Ралф Абернати, близък съратник на Кинг, го нарича женкар в книгата си и счита, че е възможно да е имал извънбрачни връзки.

Кинг започва да получава анонимни писма, в които бива заплашван, че ако не прекрати дейността си, събраната за него информация ще бъде публикувана.

На 31 януари 1977 съдът заповядва всички копия на записани разговори вследствие на следенето в периода 1963-1968 (аудиокасети или на хартия) да бъдат запечатани и съхранени в Националия архив без право на достъп до 2027 година.

На 4 април 1968 година, срещу мотел Лорейн, където отсяда Кинг, в празна пожарна станция се настаняват 6 агенти на ФБР. Те са назначени да наблюдават и следят пастора. Закриват прозорците с хартия и оставят само малки дупки, изрязани в тях. Веднага след изстрела, те са първите които пристигат за да дадат първа помощ на Мартин Лутър Кинг. Поради тази причина много хора спекулират, че ФБР е замесено в убийството.

[редактиране] Завещание и наследство

Кинг е една от най-забележителните фигури в американската история. Нито обвиненията в изневяра, нито обвиненията в плагиатство, нито обвиненията в комунистически пристрастия успяват да накърнят репутацията му. С всяка изминала година след неговата смърт той се превръща в по-могъща фигура и получава ореол на светец, герой и лидер.

Най-големите успехи на движението за граждански права са постигнати около 1965 година и след това то не е така внушително и влиятелно, но популярността на Кинг не намалява.

На интернационалната сцена той успява да вдъхнови борбата на движението за граждански права в Южна Африка. Неговите речи и творби са цитирани често. Неговата съпруга следва неговите стъпки и до края на живота си през 2006 година се бори за социална справедливост, ненасилие и етническа и расова търпимост. През 1968 година тя създава центъра Кинг в Атланта, Джорджия и дълги години е негов директор. Понастоящем техният син, Декстър Кинг е директор. Дъщеря им Йоланда Кинг също е ревностен защитник на човешките права.

През 1980 година, къщата му в Атланта и някои съседни сгради са обявени за Национален исторически обект. През 1983 година Роналд Рейгън подписва решение за обявяване на национален празник, посветен на М.Л.Кинг. Той се празнува за първи път през 1986. Всяка година оттогава насам се отбелязва 3-я понеделник на месец януари. На 17 януари 2000 за първи път е отбелязан във всичките 50 щата.

Паметник на Мартин Лутър Кинг е издигнат в Бърмингам, Алабама и също така е плануван негов мемориал.^[12]

[редактиране] Външни препратки

• Речта на Кинг "Имам една мечта" на Ютюб
• Речи - видео
• ФБР досието на М.Л.Кинг
• Статия в Дневник
• Добробна информация за М.Л.Кинг
• М.Л.Кинг на страницата за Нобелови лауреати
• Официална страница на центъра Кинг
• Последните дни на Мартин Лутър Кинг младши

[редактиране] Източници

1. ↑ Ross, Samuel. „March on Washington“. Features. Infoplease. Посетен на 2006-09-17
2. ↑ http://flickr.com/photos/pingnews/286476990/in/photostream/
3. ↑ http://flickr.com/photos/pingnews/286476907/in/photostream/
4. ↑ http://www.playboy.com/arts-entertainment/features/mlk/04.html
5. ↑ http://www.hartford-hwp.com/archives/45a/058.html
6. ↑ Guenter Lewey, America in Vietnam, 1978 pp. 444–5
7. ↑ Branch, Taylor (2006). At Canaan's Edge: America in the King Years, 1965-68 (America in the King Years). Simon & Schuster, page 766. ISBN 0684857138
8. ↑ „The King Center: Biography“. The King Center. Посетен на 2006-12-23
9. ↑ http://www.courttv.com/archive/trials/mlk-civil/complaint_ctv.html
10. ↑ http://www.usdoj.gov/crt/crim/mlk/part2.htm#over
11. ↑ http://www.democracynow.org/2004/1/15/rev_jesse_jackson_on_mad_dean
12. ↑ http://en.wikipedia.org/wiki/Martin_Luther_King%2C_Jr._National_Memorial

[редактиране] Бележки

• Ralph Abernathy|Abernathy, Ralph. And the Walls Came Tumbling Down: An Autobiography. New York: Harper & Row, 1989. ISBN 0-06-016192-2
• Beito, David and Beito, Linda Royster. T.R.M. Howard: Pragmatism over Strict Integrationist Ideology in the Mississippi Delta, 1942–1954 in Glenn Feldman, ed., Before Brown: Civil Rights and White Backlash in the Modern South. Tuscaloosa: University of Alabama Press, 2004, 68–95. ISBN 0-8173-5134-5.
• Branch, Taylor. At Canaan's Edge: America In the King Years, 1965–1968. New York: Simon & Schuster, 2006. ISBN 0-684-85712-X
• Carl Edwin Lindgren (Spring, 1992). Tour Resurrects Shantytown Art. Southern Exposure, Vol. XX, No. 1, 7. Information relating to Resurrection City and Martin Luther King.
• Parting the Waters : America in the King Years, 1954–1963. New York: Simon & Schuster, 1988. ISBN 0-671-46097-8
• Pillar of Fire : America in the King Years, 1963–1965.: Simon & Schuster, 1998. ISBN 0-684-80819-6
• Chernus, Ira. American Nonviolence: The History of an Idea, chapter 11. ISBN 1-57075-547-7
• Garrow, David J. The FBI and Martin Luther King, Jr. New York: Penguin Books, 1981. ISBN 0-14-006486-9
• Jackson, Thomas F., From Civil Rights to Human Rights: Martin Luther King, Jr., and the Struggle for Economic Justice. Philadelphia: University of Pennsylvania Press, 2006. ISBN 978-0-8122-3969-0.
• Kirk, John A., Martin Luther King, Jr. London: Pearson Longman, 2005. ISBN 0-582-41431-8
• Ayton, Mel, A Racial Crime: James Earl Ray And The Murder Of Martin Luther King Jr. Archebooks Publishing, 2005. ISBN 1-59507-075-3
• Verhagen, Katherine. "Maritime King: African-American Rhetoric's Influence upon Africville." Wadabagei 11 (2005): 34-45.