Мартин Хайдегер
|
||||||||||
Мартин Хайдегер (на немски: Martin Heidegger) (26 септември 1889 – 26 май 1976) е германски философ, най-известен с книгата си „Битие и време“.
Развива своята философия като 'фундаментална онтология', като си служи с феноменологическия метод. Смятан е за основоположник на немския екзистенциализъм.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Роден е в Мескирх 26 септември 1889 г. Започва да следва теология в университета във Фрайбург, но скоро се прехвърля във Философския факултет. Защищава докторат по психология и през 1916 г. пише дисертация върху учението на Дънс Скот. В последната година от Първата световна война е мобилизиран на чиновническа служба. От 1919 до 1923 г. е асистент на Едмунд Хусерл. Получава място на хоноруван преподавател в Марбург, където пише капиталния си труд "Битие и време". След пенсионирането на Хусерл през 1928 г. получава неговата катедра във Фрайбург и остава на този пост до края на кариерата си.
Хайдегер и нацизма [редактиране]
На 21 април 1933 г. Хайдегер е избран за ректор на Университета във Фрайбург, а на 1 май 1933 става член на НСДАП.
На 23 април 1934 г. се отказва от ректорството, като подава оставка, която е приета на 27 април. Остава обаче член на факултета, а също и на Нацистката партия до края на войната.
През тази 1 год. Хайдегер не назначава 2 евреи след конкурси с оправданието, че били по-слаби по подготовка от другите кандидати. Маха също надслова на книгата си, който представлява посвещение на учителя си по философия Хусерл, който е евреин (надсловът обаче е върнат в следвоенните издания). Хусерл е получил покана и позволение за неприсъствие в университета, преди Хайдегер да стане ректор, и по-късно Хайдегер ще отрича, че му е забранявал достъп до библиотеката. Все пак двамата прекъсват тяхното близко познанство, за което Хайдегер твърди, че вече е било развалено. Хайдегер охладнява в личните си отношения и с Карл Ясперс, чиято жена е еврейка.
При все това, след като се отказва за по-малко от 1 год. от ректорството, той поддържа дългогодишна връзка със своята докторантка Хана Аренд, също еврейка, и не участва в никакви нацистки прояви, горене на книги и пр. От 1934 г. до края на войната Хайдегер не се занимава с политика.
Обвързването му с националсоциализма води след войната до неговата денацификация и забрана да преподава, като решително влияние изиграва рецензията на философските му възгледи, направена от предишния му приятел философа Ясперс за комисията по денацификация. В нея Хайдегеровата философия се преценява като опасна и двусмислена в политическо отношение. Прогресивната общественост започва дълъг дебат „за“ и „против“ Хайдегер и защо той не е устоял, не се е държал настрана от нацизма. Хайдегер от своя страна е вече сред най-търсените и публикуваните немски философи и със самочувствието на голям учен, каквото самочувствие през 1933-та не е имал, се обръща против течението и отказва да се покае за членството си в партията и ректорството. Скоро забраната е отменена и Хайдегер отново е признат сред личностните центрове на философията в Германия.
Почива във Фрайбург на 26 май 1976 г.
Философия [редактиране]
Повлиян от Фридрих Ницще, Франц Брентано и Едмунд Хусерл, Хайдегер разработва самостоятелно учение - "фундаментална онтология" - в основното си произведение „Битие и време“. По своята същност философията му е културна критика. Поставя въпроса за смисъла на битието, забравен от дотогавашната метафизика и философия. В екзистенциалната аналитика разгръща начините на разбиращото човешко присъствие (Dasein) чрез т. нар. екзистенциалии. Противопоставя метафизика на философия и търси отговор на философските въпроси чрез вслушване в езика, "дом на битието".
Необичайният му език, преоформянето на старите философски питания с буквализация на тълкуването им в древногръцката философия и прякото им отнасяне към съвременността с критика на техниката от позицията на поетичното съществуване го правят един от най-влиятелните философи на 20 век.
Влияние от Киркегор [редактиране]
Хайдегер е повлиян още от Сьорен Киркегор. Концептът на Хайдегер за безпокойството (Angst) и моралността идва от Киркегор и задължен на начина, по която последният полага важността на субективната връзка с истината, екзистенцията пред лицето на смъртта, темпоралността на съществуването и важността на страстното съществуване на индивида като битие-в-света. Въпреки всичко важно е да се отбележи разликата между датския философ, чиято мисъл е едновременно индивидуалистка и християнска, и Хайдегер, от друга страна, който разбирал човешката екзистенция като радикално социална и остро разграничавал философията сама по себе си от всички лични, научни и религиозни обвързаности.
Съвременните хайдегерианци смятат Киркегор за философа, който най-силно допринеся за екзистенциалистките концепции на Хайдегер. И макар Хайдегер да е бил твърде внимателен да посочи твърде техническите различия между неговата собствена философия и традиционните дефиниции на екзистенциализва, той все пак е смятан от екзистенциалистите за един от най-важните екзистенциалистки философи, наравно с Киркегор, Ницше, Ясперс и Сартр.
Хьолдерлин и Ницше [редактиране]
Фридрих Хьордерлин и Фридрих Ницше са 2 особено съществени фигури, като влияния върху философията на Хайдегер, и много от неговите лекции са посветени на тях, особено в периода между 1930 и 1940 г. Лекциите върху Ницше са фокусирани около фрагменти, които биват публикувани след смъртта му под заглавието „Воля за власт“, много повече, отколкото публикуваните от самия Ницше книги. Хайдегер чете „Воля за власт“ като кулуминативен израз на западната метафизика и лекциите са един вид диалог между двамата философи.
Такъв е също и случая с лекционните курсове, посветени на поезията на Фридрих Хьолдерлин, който става нарастващо централен фокус в работата и мисленето на Хайдегер. Много от работите на Хайдегер от 1930 нататък включват размишления върху пасажи от поезията на Хьолдерлин, и някои от лекциите му са дори посветени на четенето на само една негова поема, например химна Истър.
„Битие и време“ [редактиране]
„Битие и време“ ("Sein und Zeit") е публикувана през 1927 г. Тя е смятана от мнозина за най-важната от книгите на Хайдегер. Тази епохална книга е неговият първи значим академичен труд и му спечелва професура в Университета във Фрайбург. В нея се разглеждат въпросите на битието само по себе си, отделно от конкретните и различни битиета. Той пита също битието за кого е битие и нарича това битие Dasein. Книгата постига своето изследване през теми като моралността, безпокойството, темпоралността и историчността. Първоначалната идея на Хайдегер е да напише втора част на книгата, състояща се в „деструкция“ ("Destruktion") на история на философията, тоест в трансформация на философията чрез ретрасиране на нейната история, но той никога не успява да изпълни този проект.
„Битие и време“ повлиява много автори, включително екзистенциалистките мислители като Жан-Пол Сартр, макар че самият Хайдегер се дистанцира от екзистенциалистите.
Влияние върху други философи [редактиране]
Различни теми от работите му до самостоятелни учения развиват Жан-Пол Сартр (екзистенциализъм), Хана Аренд, Ханс-Георг Гадамер (херменевтика), Жак Дерида (деконструкция), Карл Льовит, Херберт Маркузе, Ханс Йонас и др.
Библиография [редактиране]
- Хайдегер, Мартин. Битие и време. София, ИК Марин Дринов (БАН), 2005. ISBN 954-430-493-2.
- Хайдегер, Мартин. Кант и Проблемът за Метафизиката. София, Анубис/Отворено Общество, 1997. ISBN 954-426-167-2.
- Хайдегер, Мартин. Същности. София, Гал-Ико, 1993. ISBN 954-8010-20-8.
Изследвания върху философията на Хайдегер на български език [редактиране]
- Димитър Денков, 1992 - “Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното”, София : изд. СУ, 1992
- Валентин Канавров - Пътища на метафизиката. Кант и Хайдегер, изд. Изток-Запад, София, 2011 г.
- Александър Кънев, 2011 - Хайдегер и философската традиция, София: Изток-Запад, 2011
Външни препратки [редактиране]
- ((de)) Дружество „Хайдегер“
- ((de)) ((en)) Пълна библиография, заедно с английските преводи
- ((en)) Интернет енциклопедия по философия към Университета Тенеси, Хайдегер
Медиа [редактиране]
- ((bg)) Мартин Хайдегер за Маркс и "световната промяна".
- ((bg)) Мартин Хайдегер относно религията (YouTube).
- ((bg)) Мартин Хайдегер за словото и поезията.
- ((de)) ((en)) Човешко, твърде човешко: Мартин Хайдегер. (Google) - документален филм на Би Би Си.
- ((de)) ((en)) Хайдегер говори. Част 1. (YouTube).
- ((de)) Мартин Хайдегер. Teil 2. 1975 (YouTube).
- ((fr)) Разговор на Франсоа Фесие, Паскал Давид и Файе за Хайдегер.
- ((de)) ((fr)) Хайдегер говори
- ((en)) Аудиокурсове от проф. Хуберт за Хайдегер и неговата философия на сайта на Беркели. Описание на курса и др. материали [1] [2] [3]