Мартин Хайдегер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мартин Хайдегер
Heidegger 4 (1960) cropped.jpg
Мартин Хайдегер около 1960 г.
философ
Роден 26 септември 1889 г.(1889-09-26), Мескирх, Германия
Починал 26 май 1976 г. (на 86 г.), Фрайбург, Германия
Регион Западна философия
Епоха Философия на 20-ти век
Школа Феноменология, Екзистенциализъм, Херменевтика
Основни интереси метафизика, онтология, технология, изкуство, език, поезия, мислене
Основни идеи Dasein, Gestell, онтотеология


Мартин Хайдегер в Общомедия
Домът на клисаря в Мескирх, където е отраснал Мартин Хайдегер

Мартин Хайдегер (на немски: Martin Heidegger; р. 26 септември 1889 – п. 26 май 1976) е германски философ, прочут с книгата си Битие и време.

Развива своята философия като 'фундаментална онтология', като си служи с феноменологическия метод. Смятан е за основоположник на немския екзистенциализъм.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Мескирх 26 септември 1889 г. Започва да следва теология в университета във Фрайбург, но скоро се прехвърля във Философския факултет. Защищава докторат по психология и през 1916 г. пише дисертация върху учението на Дънс Скот. В последната година от Първата световна война е мобилизиран на чиновническа служба. От 1919 до 1923 г. е асистент на Едмунд Хусерл. Получава място на хоноруван преподавател в Марбург, където пише капиталния си труд "Битие и време". След пенсионирането на Хусерл през 1928 г. получава неговата катедра във Фрайбург и остава на този пост до края на кариерата си.

По времето на нацизма Хайдегер приема официалната идеология и сътрудничи с властта. Поради тази причина след края на Втората световна война за кратко му е забранено публичното преподаване. Към средата на 50те години той си отвоюва наново признание и до края на живота си е считан за един от значимите немски философи. Умира в 1976 г.

Още докато е жив започва издаване на пълните му събрани съчинения, като по план то заема 102 тома, включващи лекции, семинари и бележки. [1]

Хайдегер и нацизмът[редактиране | edit source]

На 21 април 1933 г. Хайдегер е избран за ректор на Университета във Фрайбург, а на 1 май 1933 става член на НСДАП.

На 23 април 1934 г. се отказва от ректорството, като подава оставка, която е приета на 27 април. Остава обаче член на факултета, а също и на Нацистката партия до края на войната.

Докато е ректор Хайдегер се придържа към официалната антисемитска политика: отказва да назначи двама евреи, маха надслова на книгата си, която е била посветена на учителя му, Хусерл, евреин; охладнява в личните си отношения и с Карл Ясперс, чиято жена е еврейка. Въпреки това той поддържа дългогодишна връзка със своята докторантка Хана Аренд[2], която също еврейка, и не участва в никакви нацистки прояви, горене на книги и пр. От 1934 г. до края на войната Хайдегер не се занимава с политика.

Обвързването му с националсоциализма води след войната до неговата денацификация и забрана да преподава. Решително влияние изиграва рецензията на философските му възгледи, направена от предишния му приятел философа Ясперс за комисията по денацификация. В нея Хайдегеровата философия се преценява като опасна и двусмислена в политическо отношение. Към средата на петдесетте години международната слава на Хайдегер започва да се възстановява и, без той да е признал каквато и да е грешка, отново е признат за значим философ.

Множество подробности за неговото поведение по времето на нацизма стават известни едва след смъртта му[3], като изяснява, че често пъти той е премълчавал и преиначавал фактите. Оттогава тече дебат дали и доколко неговата философия е обързана с нацистката идеология, въпрос по който мненията остават разделени[4].

Философия[редактиране | edit source]

Повлиян от Фридрих Ницше, Франц Брентано и Едмунд Хусерл, Хайдегер разработва самостоятелно учение - "фундаментална онтология" - в основното си произведение „Битие и време“. По своята същност философията му е културна критика. Поставя въпроса за смисъла на битието, забравен от дотогавашната метафизика и философия. В екзистенциалната аналитика разгръща начините на разбиращото човешко присъствие (Dasein) чрез т. нар. екзистенциалии. Противопоставя метафизика на философия и търси отговор на философските въпроси чрез вслушване в езика, "дом на битието".

Необичайният му език, преоформянето на старите философски питания с буквализация на тълкуването им в древногръцката философия и прякото им отнасяне към съвременността с критика на техниката от позицията на поетичното съществуване го правят един от най-влиятелните философи на 20 век.

Влияние от Киркегор[редактиране | edit source]

Хайдегер е повлиян още от Сьорен Киркегор. Концептът на Хайдегер за безпокойството (Angst) и моралността идва от Киркегор и e задължен на начина, по която последният полага важността на субективната връзка с истината, екзистенцията пред лицето на смъртта, темпоралността на съществуването и важността на страстното съществуване на индивида като битие-в-света. Въпреки всичко важно е да се отбележи разликата между датския философ, чиято мисъл е едновременно индивидуалистка и християнска, и Хайдегер, от друга страна, който разбирал човешката екзистенция като радикално социална и остро разграничавал философията сама по себе си от всички лични, научни и религиозни обвързаности.

Съвременните хайдегерианци смятат Киркегор за философа, най-съществено допринесъл за екзистенциалисткото разбиране на Хайдегер. И макар Хайдегер да е положил доста усилия да посочи техническите различия между неговата собствена философия и традиционните дефиниции на екзистенциализма, той все пак е смятан от екзистенциалистите за един от най-важните екзистенциални философи, наравно с Киркегор, Ницше, Ясперс и Сартр.

Хьолдерлин и Ницше[редактиране | edit source]

Фридрих Хьордерлин и Фридрих Ницше са 2 особено съществени фигури, като влияния върху философията на Хайдегер, и много от неговите лекции са посветени на тях, особено в периода между 1930 и 1940 г. Лекциите върху Ницше са фокусирани около фрагменти, които биват публикувани след смъртта му под заглавието „Воля за власт“, много повече, отколкото публикуваните от самия Ницше книги. Хайдегер чете „Воля за власт“ като кулуминативен израз на западната метафизика и лекциите са един вид диалог между двамата философи.

Такъв е също и случая с лекционните курсове, посветени на поезията на Фридрих Хьолдерлин, който става нарастващо централен фокус в работата и мисленето на Хайдегер. Много от работите на Хайдегер от 1930 нататък включват размишления върху пасажи от поезията на Хьолдерлин, и някои от лекциите му са дори посветени на четенето на само една негова поема, например химна Истър.

„Битие и време“[редактиране | edit source]

„Битие и време“ ("Sein und Zeit") е публикувана през 1927 г. Тя е смятана от мнозина за най-важната от книгите на Хайдегер. Тази епохална книга е неговият първи значим академичен труд и му спечелва професура в Университета във Фрайбург. В нея се разглеждат въпросите на битието само по себе си, отделно от конкретните и различни битиета. Той пита също битието за кого е битие и нарича това битие Dasein. Книгата постига своето изследване през теми като моралността, безпокойството, темпоралността и историчността. Първоначалната идея на Хайдегер е да напише втора част на книгата, състояща се в „деструкция“ ("Destruktion") на история на философията, тоест в трансформация на философията чрез ретрасиране на нейната история, но той никога не успява да изпълни този проект.

„Битие и време“ повлиява много автори, включително екзистенциалистките мислители като Жан-Пол Сартр, макар че самият Хайдегер се дистанцира от екзистенциалистите.

Влияние върху други философи[редактиране | edit source]

Различни теми от работите на Хайдегер развиват до нивото на самостоятелни учения Жан-Пол Сартр (екзистенциализъм), Хана Аренд, Ханс-Георг Гадамер (херменевтика), Жак Дерида (деконструкция), Карл Льовит, Херберт Маркузе, Ханс Йонас и др.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Хайдегер, Мартин. Битие и време. София, ИК Марин Дринов (БАН), 2005. ISBN 954-430-493-2.
  • Хайдегер, Мартин. Кант и Проблемът за Метафизиката. София, Анубис/Отворено Общество, 1997. ISBN 954-426-167-2.
  • Хайдегер, Мартин. Същности. София, Гал-Ико, 1993. ISBN 954-8010-20-8.

Български сборници и монографии върху философията на Хайдегер

Студии върху философията на Хайдегер на български език

  • Юрген Хабермас, Мартин Хайдегер - творчество и светоглед (предговор към книгата на Виктор Фариас Хайдегер и националсоциализмът), във Философия на езика и социална теория, София: ЛИК, 1999, с. 237-73.
  • Ричард Бернщайн, Мълчанието на Хайдегер? Ethos и техника, в Новата констелация, София: Критика и хуманизъм, 1996, с. 82-139.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. До края на 2013 г. са издадени 83; предстои и излизането на лични дневници, чието съдържание за пореден път подклажда дискусията относно политическите му и възгледи и развиваната от него философия; вж. [1]
  2. Хана Аренд - Мартин Хайдегер, Писма 1925-1975 и други документи, София, ИК Критика и хуманизъм (КХ), 2003. (прев. Димитър Денков)
  3. Виктор Фариас, чилиец, присъствал на неговите семинари през 50те години, публикува първи множество разкрития в книгата Хайдегер и Нацизма, излязла в 1987 г. и преведена на различни езици (като на немски излиза предговор от Хабермас). Във Франция дебатът продължава да е актуален, вж. Emmanuel Faye, Heidegger, l'introduction du nazisme dans la philosophie, Albin Michel, 2005.
  4. като застъпници на тезата за "надполитическата" философия Доминик Жанико посочва Хана Аренд, Жан Бофре, Жак Дерида и др., а като опоненти Карл Льовит, Пиер Бурдийо, Юрген Хабермас, вж. Janicaud D., Heidegger en France, Paris: A. Michel, 2001. ISSN 1158-4572.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Медиа