Март Робер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Март Робер
френска литературна историчка
Родена: 25 март 1914
Париж
Починала: 12 април 1996 г. (на 82 г.)
Париж

Март Робер (на френски: Marthe Robert) e германист и психоаналитик. Като преводач на немски автори, тя запознава френската публика с текстове на Гьоте, братя Грим, Ницше, Фройд и Кафка, а като литературен историк е на първо място изследовател на Кафка.

Биография[редактиране | edit source]

След като взима решение да следва германистика, тъй като баща й е участник в Първата световна война, който след това се превръща в активист на движението за мир, Март Робер започва да учи в Сорбоната, а след това се дипломира в университета „Гьоте“ във Франкфурт на Майн. Там тя среща художника Жак Жермен, който е учил в Баухаус, и се омъжва за него. След това се връща във Франция и се установява в Монпарнас, където става близка на Артюр Адамов, Антонен Арто и Роже Жилбер-Льоконт. Основава списание „Новият час“, където публикува първите си преводи на Кафка. Помага и на своя съпруг, който е част от артистичното движение за освобождаване на творческите сили на твореца. През 1941 г. се среща с психоаналитика Мишел дьо Музан, който става неин втори съпруг.

Като верен преводач на Кафка, тя подготвя преводи френски на на неговите Дневници, Кореспонденция 1902-1924, Писма до Фелице, Подготовка на сватба в провинцията и др.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Introduction à la lecture de Kafka (Въведение в четенето на Кафка), 1946.
  • Un homme inexprimable. Essai sur l’œuvre de Heinrich von Kleist (Неизразимият човек. Есе върху творчеството на Хайнрих фон Клайст), 1955.
  • Kafka (Кафка), 1960.
  • L’Ancien et le nouveau (Старото и новото), 1963.
  • La Révolution psychanalytique (Психоаналитичната революция), 1964, 2 тома.
  • Sur le papier: essais (На хартия: Есета), éditions Grasset, 1967.
  • Seul comme Franz Kafka (Самотен като Франц Кафка), 1969.
  • Roman des origines et origines du roman (Роман на произхода и произход на романа), 1972.
  • D’Œdipe à Moise: Freud et la conscience juive (От Едип до Мойсей: Фройд и еврейската мисъл), 1974.
  • Livre de lectures I (Книга с прочити I), 1977.
  • Artaud vivant (Живият Арто), 1980.
  • La Vérité littéraire: livre de lectures II (Истината на литературата: Книга с прочити II), 1981.
  • En haine du roman: étude sur Flaubert (Образата на романа: Етюд върху Флобер), 1982.
  • La Tyrannie de l’imprimé: livre de lectures III (Тиранията на печата: Книга с прочити III), 1984.
  • Le Puits de Babel: livre de lectures IV (Вавилонската бездна: Книга с прочити IV), 1987.
  • La Traversée littéraire (Литературният преход), 1994.

Външни препратки[редактиране | edit source]