Марцел Емпирик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Марцел Емпирик (на латински: Marcellus Empiricus; Marcellus Burdigalensis) е римски писател от 4 и 5 век, автор на съчинения по медицина.

Произлиза от Бурдигала (Бордо) в Галия. Заема високи държавни постове като magister officiorum при Теодосий I (379-395) и Аркадий.

Марцел пише книга с рецепти от фармацията на латински и галски ("De Medicamentis Empiricis") в 36 капители. Използва източници от лекаря Скрибоний Ларг, Medicina Plinii и народната медицина (agrestes et plebeii).

Литература[редактиране | edit source]

  • Max Niedermann (Hrsg.): Marcelli De medicamentis liber. Teubner, Leipzig und Berlin 1916 (Corpus medicorum Latinorum, Vol. 5)
  • Max Niedermann (Hrsg.): Über Heilmittel. 2. Aufl. von Eduard Liechtenhan. Übers. von Jutta Kollesch u. Diethard Nickel. Akademie-Verlag, Berlin 1968.
  • Eduard Liechtenhan: Sprachliche Bemerkungen zu Marcellus Empiricus. Werner-Riehm, Basel 1917.
  • Wolfgang Meid, Peter Anreiter: Heilpflanzen und Heilsprüche. Zeugnisse gallischer Sprache bei *Marcellus von Bordeaux. Linguistische und pharmakologische Aspekte. Ed. Praesens, Wien 2005, ISBN 3-7069-0322-9.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]