Марчево
| Марчево | |
  Марчево  Марчево | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 189 души[1] (15 март 2024 г.) 31,9 души/km² |
| Землище | 592 km² |
| Надм. височина | 560 m |
| Пощ. код | 2949 |
| Тел. код | 07523 |
| МПС код | Е |
| ЕКАТТЕ | 47408 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община – кмет | Гърмен Феим Иса (ДПС; 2019) |
Ма̀рчево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Марчево се намира в планински район, в полите на Родопите. До селото минава Канина река, която се влива в река Места.
Марчево черпи вода от Огняновските минерални бани. Водата бликаща оттам е бистра, без миризма, с температура от 39 до 43 градуса. Помага при лечението на гинекологични заболявания, заболявания на нервната система, бъбреците и опорно-двигателния апарат.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX и началото на XX век Марчево е изцяло българско село в Неврокопска каза. През 1908-1909 година селото има 46 български къщи с население 200 души.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Марчовъ Чифликъ брои 280 души, всички българи.[3]
В 1908 година започва да се строи църквата „Рождество Богородично“ върху основите на по-стара църква.[4]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:
| „ | С. Марково-Чифлик... Има 46 къщи с 200 души българи. Разположено е вляво на р. Канина. Хората са трудолюбиви и се занимават със земеделие и скотовъдство. Повечето са земеделци и дюлгери. Имат добри овоща. На повечето нивите са близо до Фотовища. Къщите са частна собственост. Църква още нямат. Вземат поп от друг град. Готвят се да градят църква. Училището е масивно здание, което е било хан.[5] | “ |
Население[редактиране | редактиране на кода]
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | |
| Общо | 149 |
| Българи | 136 |
| Турци | - |
| Цигани | - |
| Други | - |
| Не се самоопределят | - |
| Неотговорили | 13 |
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Изключително ценен исторически паметник представляват руините на римския град Никополис ад Нестум (IV век), намиращи се на 5 минути път с кола от селото.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
В близост до село Марчево има голямо циганско малцинство (води се в село Гърмен), което всяка година отбелязва „Международния ден на ромите“ на 8 април. По традиция в квартал „Кремиковци“ се вдигат големи тържества и се провежда конкурс за красота „Мис чай шукарие“.[7]
Други[редактиране | редактиране на кода]
Открит е социален център в село Марчево в началото на февруари 2008 година. Социалният дом за малтретитани деца и възрастни в селото се намира в сградата на закритото основно училище „Иван Марчев“.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Марчево
Иван Марчев (1907 – 1938), деец на БКП и ВМРО (обединена)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 79.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 550.
- ↑ Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Крантева, Даниела. Отбелязват Деня на ромите в Огняново // Радио „Фокус“ – Пирин. 8 април 2009. Посетен на 8 април 2009.
| |||||||||||
