Марчево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Марчево
Общи данни
Население189 души[1] (15 март 2024 г.)
31,9 души/km²
Землище592 km²
Надм. височина560 m
Пощ. код2949
Тел. код07523
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ47408
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Гърмен
Феим Иса
(ДПС; 2019)

Ма̀рчево е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Марчево се намира в планински район, в полите на Родопите. До селото минава Канина река, която се влива в река Места.

Марчево черпи вода от Огняновските минерални бани. Водата бликаща оттам е бистра, без миризма, с температура от 39 до 43 градуса. Помага при лечението на гинекологични заболявания, заболявания на нервната система, бъбреците и опорно-двигателния апарат.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX и началото на XX век Марчево е изцяло българско село в Неврокопска каза. През 1908-1909 година селото има 46 български къщи с население 200 души.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на Марчовъ Чифликъ брои 280 души, всички българи.[3]

В 1908 година започва да се строи църквата „Рождество Богородично“ върху основите на по-стара църква.[4]

В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:

С. Марково-Чифлик... Има 46 къщи с 200 души българи. Разположено е вляво на р. Канина. Хората са трудолюбиви и се занимават със земеделие и скотовъдство. Повечето са земеделци и дюлгери. Имат добри овоща. На повечето нивите са близо до Фотовища. Къщите са частна собственост. Църква още нямат. Вземат поп от друг град. Готвят се да градят църква. Училището е масивно здание, което е било хан.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост
Общо 149
Българи 136
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 13

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Изключително ценен исторически паметник представляват руините на римския град Никополис ад Нестум (IV век), намиращи се на 5 минути път с кола от селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В близост до село Марчево има голямо циганско малцинство (води се в село Гърмен), което всяка година отбелязва „Международния ден на ромите“ на 8 април. По традиция в квартал „Кремиковци“ се вдигат големи тържества и се провежда конкурс за красота „Мис чай шукарие“.[7]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Открит е социален център в село Марчево в началото на февруари 2008 година. Социалният дом за малтретитани деца и възрастни в селото се намира в сградата на закритото основно училище „Иван Марчев“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Марчево

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Извори за българската етнография, Т.3. Етнография на Македония, Съставители: Маргарита Василева и Колектив, София, 1998, стр. 79.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  4. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 550.
  5. Рапорт за положението и въвеждането на учебното дело през първото полугодие на 1908 - 1909 г. в Неврокопска каза – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 79.
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  7. Крантева, Даниела. Отбелязват Деня на ромите в Огняново // Радио „Фокус“ – Пирин. 8 април 2009. Посетен на 8 април 2009.