Маршалови острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия се нуждае от подобрение.
Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции.

Република Маршалови острови


(знаме)	(герб)

Национален девиз: "Jepilpilin ke ejukaan" ("Постижения чрез обединени усилия")

Официален език Маршалски, Английски

Столица

Маджуро

Най-голям град Маджуро

Президент

Кесаи Хеса Ноте

Площ
- oбщо на 213-о място
181 км²

Население
- oбщо (2005)
- гъстота на 205-о място
61,963
326 д/км²

БВП
- общо (2001)
- на човек на 220-о място
115 млн. $
2 900 (прогноза за 2005 г.) $

Валута Щатски долар (USD)

Часова зона CET (UTC+12)

Независимост
отделяне от САЩ 21 Октомври 1986

Национален химн Forever Marshall Islands ("Завинаги Маршалови острови")

Интернет домейн .mh

Телефонен код +692

Република Маршалови острови е островна държава в Микронезия.

[редактиране] География

Маршаловите острови са съставени главно от две почти паралелни островни вериги носещи наименованията Ратак и Ралик. Ратак е източната верига от острови и наброява множество добре оформени атоли и няколко малки изолирани острова. Името на веригата означава „Изгрев“. Островната верига Ралик е разположена на запад, името и съответсва на „Залез“, и не се различава съществено по структура от Ратак. Най-големият атол е Куаджалейн, който е и един от най-големите атоли в света с площ от 16 кв.км.

Карта на Маршаловите острови

Към островната група общо принадлежат над 1 150 коралови острова и малки островчета, които се разпростират върху обща площ от 1 900 000 кв.км. разположена в Тихия океан. Основната площ на островите е разпределена между 29 атола и 5 изолирани малки острова като само 20 от тези острови са обитаеми.

Климатът е влажен и горещ, а дъждовният период продължава от май до юни. От време на време архипелагът бива връхлетяван от тайфуни.

Средни стойности за температура (в червено) и валежи (в синьо) измерени на Маджуро

Две трети от населението на Маршаловите острови живеят на атола Маджуро, който е главният атол на архипелага, и острова Ебейе, който е част от атола Куаджалейн. Останалите острови са рядко населени, а някои са напълно необитавани, като причините за това положение са липсата на работа и възможности за развитие.

Столицата на Маршаловите острови е Маджуро, който е разположен върху атола носещ същото име. Атолът е съставен от 64 малки острова, като общото им население, което достига около 25000 души, е концентрирано на три от тях - Дапал, Улига и Дарит.

[редактиране] Административно деление

[редактиране] История

Историята на Маршаловите острови може да бъде разгледана като съвкупност от пет периода, които включват преколoниалния, немския, японския, американския и периода на независимост.

[редактиране] Преколониален период

За първия от тези периоди, обхващащ преколониалното минало на архипелага, са известни малък брой исторически факти. Микронезийците са първата група от хора, която се заселва на островите и им дава наименованието Aelon Kein Ad, което преведено на български означава „Наши острови“ ^[1]. Научни изследвания датират първите хора стъпили на архипелага около 20 век пр. Хр., но тези изследвания са съпътсвани от известна доза контроверсия.

Чрез Тордесилския договор от 1494 г., Испания получава всички територии разположени в Микронезия, включително и тези на Маршаловите острови. Самите острови остават неизвестни за европейците до 21. Август 1526 г., когато испанският мореплавател Алонсо де Салазар открива един от атолите, но не са запазени документи доказващи, че де Салазар действително е акостирал на атола Бокак. Алваро де Сааведра е следващият испански мореплавател, който достига Маршаловите острови през Май 1529 г. Скоро след това, недалеч от тях, де Сааведра намира последния си покой. През следващите два века интересът на испанците към островите е минимален, а единствените други кораби, които достигат островната група, са един холандски и един британски. Техните акостирания остават без значителни последствия.

На 25 юни 1788 г. британксите транспортни кораби Скарбъроу и Шарлот достигат атолите Мили и Нокс (или Надикдик). Скарбъроу е командван от капитан Уилям Маршал (или Джон Маршал), а Шарлот е под егидата на капитан Томас Гилбърт. И двата кораба транспортират затворници за Нов Южен Уелс, но през следващите пет дни те плават покрай източните краища на островната група, откривайки атолите Арно, Маджуро, Аур, Малоелап, Ерикуб, Вотже и Аилук. След 1788 г. архипелагът се превръща в редовна дестинация за британските кораби , а скоро след тях островите влизат в полезрението на американската и руската флота. По-късно архипелагът и републиката разположена на него са кръстени на капитан Джон Маршал.

[редактиране] Немски период

[редактиране] Японски период

[редактиране] Американски период

[редактиране] Независимост

[редактиране] Икономика

[редактиране] Политика

[редактиране] Демография

[редактиране] Култура

[редактиране] Празници

[редактиране] Други

Според предвижданията за 2005 г., населението на островите би трябвало да е около 62 000 души. Основен език е английския и маршалския, а валутата е щатски долар. Населението изповядва християнска вяра. На някои атоли, включително и на атола Бикини, САЩ са извършвали ядрени опити. Затова някои от тези острови дълго ще останат необитаеми. Куаджалейн е американска военна база. Наемът за нея, заедно със американските помощи осигуряват значителна част от приходите на страната. Около 1/10 от трудоспособното население е заето в туризма. Улига е център на банковата и туристическата дейност. Парламентът се намира в Далап, а Дарит е развиващ се жилищен район. Около 45% от населението живее на Маджуро. Основен поминък на населението извън двата най-големи атола е селското стопанство и риболовът. Отглеждат се кокосови палми, хлебно дърво и таро. Копрата и изсушената плодна обвивка на кокосовите орехи са основните експортни стоки, но се налага страната да внася голяма част други стоки.