Маршалови острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Република Маршалови острови
Знаме на Маршалови острови
Герб на Маршалови острови
(знаме) (герб)
Девиз: "Jepilpilin ke ejukaan" („Постижения чрез обединени усилия“)
Местоположение на Маршалови острови
География и население
Площ 181,7 km²
(на 213-о място)
Столица Маджуро
Най-голям град Маджуро
Официален език Маршалски, Английски
Население (пребр., 2007) 61,963
(на 205-о място)
Гъстота на нас. 341 д./km²
Управление
Президент Джуреланг Зедкая
История
Независимост
  отделяне от САЩ
21 октомври 1986
Икономика
БВП (ППС, 2001) 115 млн. $
(на 220-о място)
БВП на човек (ППС) 2 900 (прогноза за 2005 г.) $
Валута Щатски долар (USD)
Други данни
Часова зона CET (UTC+12)
Интернет домейн .mh
Телефонен код 692

Република Маршалови острови е островна държава в Микронезия.

Карта на Маршаловите острови
Средни стойности за температура (в червено) и валежи (в синьо) измерени на Маджуро

История[редактиране | edit source]

Историята на Маршаловите острови може да бъде разгледана като съвкупност от пет периода, които включват предколониалния, немския, японския, американския и периода на независимост.

Предколониален период[редактиране | edit source]

За първия от тези периоди, обхващащ предколониалното минало на архипелага, са известни малък брой исторически факти. Микронезийците са първата група от хора, която се заселва на островите и им дава наименованието Aelon Kein Ad, което преведено на български означава „Наши острови“ [1]. Научни изследвания датират първите хора стъпили на архипелага около 20 век пр. Хр., но тези изследвания са съпътствани от известна доза противоречия.

Чрез Тордесилския договор от 1494 г., Испания получава всички територии разположени в Микронезия, включително и тези на Маршаловите острови. Самите острови стават известни на европейците на 21 август 1526 г., когато испанският мореплавател Алонсо де Саласар открива атола Бокак (Таонги). Алваро де Сааведра е следващият испански мореплавател, който достига Маршаловите острови на 29 декември 1527 г. Скоро след това, недалеч от тях, де Сааведра намира последния си покой. През следващите два века интересът на испанците към островите е минимален, а единствените други кораби, които достигат островната група, са един холандски и един британски. Техните посещения остават без значителни последствия.

На 25 юни 1788 г. британските транспортни кораби "Скарбъроу" и "Шарлот" достигат атолите Мили и Нокс (или Надикдик). "Скарбъроу" е командван от капитан Джон Маршал, а "Шарлот" – от капитан Томас Джилбърт. И двата кораба транспортират затворници за Нов Южен Уелс, но през следващите пет дни те плават покрай източните краища на островната група, откривайки атолите Арно, Маджуро, Аур, Малоелап, Ерикуб и Вотие. След 1788 г. архипелагът се превръща в редовна дестинация за британските кораби, а скоро след тях островите влизат в полезрението на американската и руската флота. По-късно архипелагът и републиката разположена на него са кръстени на капитан Джон Маршал.

Немски период[редактиране | edit source]

През 60-ге години на XIX в. на островите започват да се появяват първите германски преселници и търговци. Германски търговски компании започват да развиват усилена търговия с копра и други стоки от островите. До 1885 г. островите са анексирани от Германия, независимо от протестите от страна на Испания.

Японски период[редактиране | edit source]

В годините на Първата световна война, през септември 1914 г. Япония окупира голяма част от Микронезия, в т.ч. и Маршаловите острови. През 1920 г. Япония официално е призната за управител на островите по мандата на Лигата на Нациите и ги владее до края на Втората световна война, когато са освободени от американските войски.

Американски период[редактиране | edit source]

След като през 1945 г. САЩ окупират островите, ООН ги предоставя на тях като Подопечна територия Тихоокеански острови. Скоро след това (през 1946 г.) на атола Кваджалейн се построява стратегическа военна база на САЩ, от където се осъществява контрол за изпитание на ядрени оръжия на атолите Бикини и Ениветок до 1958 г.

През 1979 архипелагът получава ограничена автономия, а през 1986 г. със САЩ е подписан Договор за свободна асоциация.

Независимост[редактиране | edit source]

С подписаният през 1986 г. Договор за свободна асоциация, САЩ де факто признават независимостта на Република Маршалови острови, а от своя страна новата държава предоставя на правото на САЩ да запазят на нейна територия своите военни бази и персоналът им. Отбраната на страната е задължение на САЩ. През 1990 г. независимостта на Маршаловите острови е призната и от ООН.

Договорът за асоциация между Маршаловите острови и САЩ от 1986 г. е изтекъл през 2001 г. След двегодишни преговори, през 2003 г. той отново е преподписан от двете страни.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Глава на държавата и правителството е президентът. Законодателната власт принадлежи на Парламант, съставен от 33 депутати, избирани за 4 години, които избират президент с 4-годишен мандат. Има и палата на вождовете в състав от 12 души. Парламентът се намира в Далап, а Дарит е развиващ се жилищен район. Въоръжени сили – 540 човека.

География[редактиране | edit source]

Маршаловите острови са съставени от две почти паралелни островни вериги носещи наименованията Ратак и Ралик. Ратак е източната верига от острови и наброява 14 добре оформени атола и 2 малки изолирани острова. Името на веригата означава „Изгрев“. Островната верига Ралик е разположена на запад и наброява 15 атола и 3 острова. Името и съответства на „Залез“, и не се различава съществено по структура от Ратак. Най-големият атол е Кваджалейн, който е и един от най-големите атоли в света с площ от 6,3 км2 на сушата, а на целия атол – 839,3 км2.

Към островната група общо принадлежат над 1 150 коралови острова и малки островчета, които се разпростират върху обща площ от 1 900 000 кв.км. разположена в западната част на Тихия океан. Основната площ на островите е разпределена между 29 атола и 5 изолирани малки острова като само 23 от тях са обитаеми.

Климатът е тропичен – влажен и горещ, а дъждовният период продължава от май до юни. От време на време архипелагът бива връхлетяван от тайфуни. Средна годишна температура 28°С, валежи – от 2 000 до 4 000 мм годишно. Растителността е представена главно от мангрови гори.


Население[редактиране | edit source]

  • Население – 61 963 жители (2007 г.). Две трети от населението на Маршаловите острови живее на атола Маджуро, който е главният атол на архипелага, и островчето Ебейе, което е част от атола Кваджелейн. Останалите острови са рядко населени, а някои са напълно необитавани.
  • Гъстота – 341 жители на км2.
  • Естествен прираст – 30.
  • Средна продължителност на живота – мъже 63 години, жени 66 години.
  • Етнически състав – маршалци (микронезийци) 98,6%, други 1,4%.
  • Официални езици – маршалски и английски.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 9%.
  • Религиозен състав – християни 98,9% (протестанти 56,3%, католици 43,7%), други 1,1%.
  • Градско население – 72%.
  • Столицата на Маршаловите острови е разположена на атола Маджуро. Атолът е съставен от 64 малки островчета, като общото им население, което достига около 23 676 души, е концентрирано на три от тях — Далап, Улига и Дарит с общо население от 21 хил. жители.

Административно деление[редактиране | edit source]

Две групи острови – Ратак 15 района и Ралик 18 района.

Икономика[редактиране | edit source]

Основа на икономиката е риболовът и отглеждане на кокосови палми, хлебно дърво и таро. Добиват се фосфати. Износът се състои от кокосово масло, копра, корали, риба и фосфати, но се налага страната да внася голяма част други стоки. Наемът, който САЩ плащат за военната си база на остров Кваджалейн, заедно със американските помощи осигуряват значителна част от приходите на страната. Около 1/10 от трудоспособното население е заето в туризма. Улига е център на банковата и туристическата дейност. Годишно страната се посещава от 9 хил. туристи. Съотношението мужду селско стопанство-промишленост-обслужване е 15:13:72.

Вижте още[редактиране | edit source]

Списък на атолите и островите в Маршаловите острови

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://www.rmiembassyus.org/History.htm