Маската на Бафомет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Маската на Бафомет е изображението на главата-идол на която тамплиерите се кланяли.

Позната е от протоколите от големия инквизиционен процес срещу тамплиерите в годините 1307-1314 г., провел се в Париж, Франция, и завършил си изгарянето на Жак дьо Моле и виновните на кладата на еврейския остров на Сена срещу кралския дворец.

Процесът стартирал в ранното петъчно утро на 13 октомври 1307 г., когато всички членове на ордена в кралство Франция били арестувани, замъците им поставени под надзора на кралската власт, а цялата им собственост - конфискувана.

Повод за дирене на маската[редактиране | edit source]

Първите редове от циркулярното писмо на крал Филип IV гласели, че целия последвал съдебен процес бил иницииран от "събития печални, достойни за осъждане и презрение, за които даже да се мисли е страшно и дори опита да се проумеят предизвиква ужас, явление мерзко и изскващо справедлив съд, отвратителен акт, долна подлост, лишена от всичко човешко, и още по-зле - извън границите на човешките постъпки, ни бяха известени, благодарение доблестта на достойни за доверие хора и предизвикаха у нас дълбоко удивление, заставиха ни да затреперим от истински ужас ...".

Протоколите от разследването[редактиране | edit source]

На въпросите на инквизитора за главата-идол на Бафомет, протоколите сочат, че с нея са провеждани ритуали по време на събранията на ордена в Монпелие, като рицарите-тамплиери ѝ са се молили и покланяли.

Рение дьо Ларшан е първия тамплиер който в разпита си на 20 октомври 1307 г. дава показания за главата на идола и неговия образ. Според брат Рение, тя била с брада. Тамплиерите ѝ са се молили, наричайки я "наш спасител". Ритуалът включвал изнасянето ѝ, след което всички присъстващи падали ничком пред нея, а лицето ѝ било на демон. Според друг протокол брат Ланж държал главата в тайник в стената, и я вадел преди ритуал. Според друго показание, главата имала четири крака - два отпред и два отзад и т.н.

Доказателства[редактиране | edit source]

По време на процеса главата не е открита, но за нейния облик са се съхранили доста сведения. Показанията на обвиняемите се записвали от писари, но не били точни като стенограми, нито дори протоколи. Техниката на фиксиране на въпросите и отговорите била на твърде ниско ниво и приличала по-скоро на конспект. Записвало се само онова, което субективно се преценяло за важно, и то формулирано в характерни за времето си шаблони. [1]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Robbins, William. Архитектите на Луцифер, стр. 117-136. ИК "ICON", ISBN-10: 954-8517-41-8, ISBN-13: 978-954-8517-41-6, 2006.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]