Маската на алената смърт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маската на алената смърт
The Mask of the Red Death
Илюстрация от Хари Кларк
АвторЕдгар Алън По
Създаване1842 г.
Първо издание
САЩ
Оригинален езиканглийски
Видразказ
НачалоThe “Red Death” had long devastated the country. No pestilence had ever been so fatal, or so hideous. Blood was its Avator and its seal—the redness and the horror of blood. There were sharp pains, and sudden dizziness, and then profuse bleeding at the pores, with dissolution.
КрайHe had come like a thief in the night. And one by one dropped the revellers in the blood-bedewed halls of their revel, and died each in the despairing posture of his fall. And the life of the ebony clock went out with that of the last of the gay. And the flames of the tripods expired. And Darkness and Decay and the Red Death held illimitable dominion over all.
Маската на алената смърт в Общомедия

„Маската на алената смърт“ (на английски: The masque of the Red Death) е разказ на Едгар Алън По от 1842 г.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Принц Просперо – богат, интелигентен и екстравагантен, събира своите рицари и семействата им в едно от своите абатства, преустроено като замък и нарежда да се зазидат всички врати и прозорци, далеч от чумата, която върлува из градовете. В двореца има седем стаи, всички боядисани в светли цветове, освен една, която е боядисана в черно с червени стъкла на прозорците. В нея има черен абаносов часовник, който издава трагичен звън на всеки час. За да разсее мрачното настроение на гостите, принц Просперо организира пир и маскарад, на който всеки от гостите се облича като най-големия си кошмар. Неочаквано на бала се появява непознат за останалите гост в кърваво наметало, маскиран като мъртвец, увит в саван. Фигурата се разкрива чак в черната стая и тогава всички разбират, че мистериозният непознат е не друг, а самата чума. На финала всички умират.

Край на разкриващата сюжета част.

Алената смърт[редактиране | редактиране на кода]

По е измислил болестта, описана в разказа със симптоми като „остри болки, внезапна отпадналост и силно кръвотечение от всички пори“. Предполага се че заразата, която е вдъхновила По да напише разказа е туберкулозата, въпреки че някои познавачи на творчеството на По смятат, че става дума за холера или чума.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]