Маслина Грънчарова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Маслина Грънчарова
българска революционерка
Родена: 1874
Загоричани, Османска империя
Починала: 1958
Криводол, България

Маслина Грънчарова-Иванова е българска просветна деятелка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Знамето на загоричанската чета, извезано от Маслина Грънчарова

Учителката и революционерката Маслина Д. Грънчарова наричана „Костурската Райна княгиня” е родена през 1874 година в българското костурско село Загоричани, Егейска Македония, тогава в Османската империя. Завършва българската девическа гимназия в Солун и започва да преподава в Димотика, където през 1895 година се присъединява към ВМОРО. След това учителства в Суровичево и Зелениче и изпълнява куриерски дейности за организацията. Заедно с учителката Елена Минасова извезва знамето на четата от Дъмбени на Лазар Поптрайков, а сама извезва това на загориченската чета. През 1901 година се среща с Гоце Делчев в Загоричани. Дълго време Грънчарова действа като ръоводител в района. Арестувана е от турската власт заедно с Манол Розов, Лазар Поптрайков и Павел Христов, попада в затвора в Горица (дн.гр. Корча в Албания). След като излиза става секретар на Централната комисия и член на Костурския окръжен комитет на ВМОРО. Участва в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година и влиза в превзетото село Невеска. При избухването на Илинденското въстание развява в Загоричане избродираното от нея знаме на кон, редом до централния войвода Манол Розов. По време на въстанието се сражава наравно с мъжете и на 12 август 1903 г. влиза с няколкото обединени чети под водачеството на легендарния войвода Васил Чекаларов във влашкото градче Невеска. След като въстаниците изоставят превзетото градче, тя отново е арестувана още в края на същия месец. По-късно е амнистирана.

След Балканската война заедно с хиляди други бежанци от Македония емигрира в България. Заселва се в Криводол, врачанско, където умира през 1958 г. Върху скромния й гроб днес все още стои нейна снимка с комитска униформа и оръжие в ръка. За делото й напомня и скромна паметна плоча, поставена в гр. Криводол през 1997 г. от ВМРО – Враца.[1] Оставя кратки спомени за революционното движение, където пише:

От 1890 г. до края на Илинденското въстание моята дейност се изразява в услуга на тези, които са носели пушки. Чети посрещахме, хляб носихме, на избягалите от Иванчовата афера къщи ангажирахме - да се скрият от нападение. Моята дейност, когато бях свободна, бе за други, не за мене... Преди Илинден станах центрова връзка между войводите и районните началници. Такава останах и занапред във всичкото наше Костурско...[2]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 401.
  2. Църнушанов, Коста. РОЛЯТА НА БЪЛГАРКАТА В МАКЕДОНСКОТО ОСВОБОДИТЕЛНО ДВИЖЕНИЕ, Македонски преглед, бр. З, 1995 г.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.