Масово измиране

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Масово измиране представлява рязко намаление на броя на видовете за относително кратък период от време. То засяга по-голямата част от основните таксономични групи, представени по съответното време - прости форми на живот, безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници. Причини за масово измиране могат да бъдат:

  • измиране на необичайно голям брой видове за кратък период от време;
  • рязко намаление на темпа на видообразуване. [1]

Над 99% от видовете, които някога са съществували, днес са изчезнали. Измирането им обаче е ставало с неравномерен темп. Въз основа на фосилни данни основният темп на измиране на видове, съществували на Земята, се определя на около 2 до 5 таксономични семейства на всеки един милион години. [2] Морските фосили биват по-често използвани за измерване на темпа на измиране, защото са по-изобилни и обхващат по-широк отрязък от време в сравнение с фосилите на сухоземните организми.

Явна интензивност на измиране, или относителният дял на видовете, изчезнали по дадено време, възстановен по фосилни данни. (Графиката не включва скорошни епохи и по-специално холоценското измиране)

От началото на съществуване на живота на Земята няколко големи масови измирания чувствително надвишават по размер средния темп на измиране. Най-скорошно е масовото измиране Креда - Терциер, случило се преди 65 милиона години и е най-познатото, защото при него са изчезнали динозаврите. През последните 550 милиона години е имало 5 големи масови измирания, при което измират общо над 50% от животинските видове. Вероятно е имало масови измирания и през Архайския и Протерозойския еон. Преди Фанерозоя обаче не са съществували живи същества с твърди тела, които да оставят съществени фосилни данни.

Общият брой на по-големите масови измирания през последните 540 милиона години се оценява на най-малко пет и най-много двадесет. Разликите се дължат на приетия праг за определяне на едно измиране като "масово", както и на данните, избрани за измерване на биоразнообразието в миналото.

Основни масови измирания[редактиране | edit source]

Основните масови измирания са общо 5 на брой. Те са предложени през 1982 г. и са широко приети днес в научните среди като едни от най-значимите. Те са се случили в края на съответните геоложки периоди. Става въпрос за Масово измиране Ордовик - Силур, Масово измиране Девон, Масово измиране Перм - Триас, Масово измиране Триас - Юра и Масово измиране Креда - Терциер.[2]

Значение за еволюцията[редактиране | edit source]

Масовите измирания понякога водят до ускоряване на еволюцията на живота на Земята. Доминирането на една група организми в определена екологична ниша над друга, в редки случаи е следствие на това, че новата доминираща група е "по-висша" от старата. Обикновено смяната на ролите се дължи на масово измиране, при което се елиминира старата група и се освобождава пътят за разцвета на новата. [3][4]

Така например, представители на Mammaliaformes са съществували по време на господството на динозаврите, но не са били в състояние да се конкурират за големите сухоземни ниши на гръбначните, които са били монополизирани от динозаврите. Масовото измиране в края на Креда води до отстраняването на нелетящите динозаври и прави възможно заемането на освободените ниши от бозайниците.

От друга страна, много групи организми, които успяват да оцелеят след масови измирания, никога повече не се възстановяват по разнообразие или по брой, и измират бавно до окончателно изчезване. Често пъти ги наричат "групата на живите мъртъвци" [5]. В тази връзка, анализът към даден момент на това "какво е измряло и какво е оцеляло" не дава изчерпателни резултати сам по себе си за обхвата на едно масово измиране.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Bambach, R.K., Knoll, A.H., Wang., S.C.. Origination, extinction, and mass depletions of marine diversity. // Paleobiology 30 (4). December 2004. с. 522–542.
  2. а б Raup, D. & Sepkoski, J.. Mass extinctions in the marine fossil record. // Science 215. 1982. с. 1501–1503.
  3. Benton, M.J.. 6. Reptiles Of The Triassic. // Vertebrate Palaeontology. Blackwell, 2004.
  4. Van Valkenburgh, B.. Major patterns in the history of xarnivorous mammals. // Annual Review of Earth and Planetary Sciences 26. 1999. DOI:10.1146/annurev.earth.27.1.463. с. 463-493.
  5. Jablonski, D.. Survival without recovery after mass extinctions. // PNAS 99 (12). 2002. с. 8139-8144.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Exctinction event“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.