Масов инерционен момент
| Тази статия е част от серията статии на тема Класическа механика |
| Импулс · Сила · Енергия · Работа · Мощност · Скорост · Ускорение · Инерционен момент · Момент на сила · Момент на импулса
Основни понятия
Пространство · Време · Маса · Тегло · Гравитация Формулировки
Раздели
Закони за запазване
|
В класическата механика, инерционният момент, наричан също масов инерционен момент или инерчен момент, (SI единици kg·m²·rad-2, ) е мярка за "съпротивата", която едно тяло оказва на промяна в състоянието му на въртеливо движение. С други думи, това е инерцията на въртящото се тяло по отношение на въртенето му. Аналогично с дефиницията на обикновената инерция, обект, който се върти, се стреми да продължи да се върти с постоянна скорост и ще продължи да се върти докато не му подейства външен въртящ момент. Инерционния момент играе роля във въртеливото движение подобна на ролята на масата в линейната динамика, описвайки отношението между момент на импулса и ъглова скорост, въртящ момент и ъглово ускорение и др. Най-често се обозначава с I и понякога с J.
Инерционният момент обикновено се приема за скалар в по-простите явления. За анализ на по-сложни системи инерционният момент се третира като тензор.
Съдържание |
Преглед [редактиране]
Тъй като инерционният момент около дадена ос показва колко трудно се изменя движението около тази ос, той включва не само масата на обекта, но и отдалечеността му от тази ос. Колкото по-далече е един обект от оста на въртене, толкова по-голям е неговият инерционен момент.
Скаларната форма на инерционния момент зависи от избрана ос на въртене, докато по-общата с тензорна форма не зависи.
Скаларен инерционен момент [редактиране]
Нека твърдо тяло се върти с ъглова скорост ω около дадена ос. Тялото се състои от of N точкови маси mi, чието отстояние от оста на въртене отбелязваме с ri. Всяка точкова маса ще има линейна скорост vi = ωri, така че пълната кинетична енергия E на тялото е:
В този израз стойността в скобите наричаме "инерционен момент на тялото спрямо дадената ос". Бележим го с главно латинско I:
Забележка: ri в случая е разстоянието до избраната ос на въртене, а не до началната точка в координатната система. Затова инерционния момент е различен спрямо различните оси на въртене.
Инерционният момент на плътно твърдо тяло около зададена ос може да бъде намерен чрез заместване на сумата с интеграл:
където r е радиус вектор на точка от тялото, ρ(r) е масовата плътност в точка r, и d(r) е разстоянието от точката r до оста на въртене. V е обемът на тялото.
Теореми [редактиране]
| Теорема | Означения | Формула |
|---|---|---|
| Принцип на суперпозицията за инерчен момент за всяка избрана ос | Inet = Резултантния инерчен момент (около всяка избрана ос) | ![]() |
| Теорема на Щайнер за успоредните оси | M = маса на тялото d = разстоянние между две оси през центъра на масата |
![]() |
| Теорема за перпендикулярните оси | i, j, k се отнасят за всяка една от възможни взаимно перпендикулярни оси | ![]() |
Свойства [редактиране]
Суперпозиция
Инерчния момент е адитивна величина. Това значи, че ако тяло може да бъде разделена на няколко части, то инерционния момент на цялото тяло около дадена ос е равно на сумата от инерционните моменти на частите му около същата ос.
Виж също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Moment of inertia“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |





