Мастна киселина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В химията и особено биохимията, мастна киселина е карбоксилна киселина често с дълга неразклонена алифатна опашка (верига), която е или наситена или ненаситена. Карбоксилната киселина и дори късата бутанова (маслена) киселина (4 въглеродни атома) се смятат за мастни киселини, докато мастните киселини добити от естествени мазнини и масла обикновено имат не по-малко от 8 въглеродни атома, например: каприлова киселина (октанова киселина). Повечето натуралните мастни киселинин имат четен брой въглеродни атоми, тъй като биосинтезата им включва коензима acetyl-CoA, носещ дву-въглеродна атомна група.

Производство[редактиране | edit source]

Мастни киселини се добиват чрез хидролиза на естерните звена в мазнините и биологичните масла (като и двете са триглицериди) с отнемане на глицерол. Редица генно-инженерни компании се опитват да създат искуствено микроорганизми, които да произвеждат мастни киселини чрез репрограмирането на тяхната ДНК, като междинна цел при производството на биогорива.[1]

Мастните киселини са алифатни монокарбоксилни киселини, добити от, или съдържащи се в естерифицирана форма във животински или растителни мазнини, масла и восъци. Естествените мастни киселини обикновено имат вериги състоящи се от 4 до 28 въглеродни атома.[2] Това би включило дори и оцетната киселина, която не се смята за мастна киселина, тъй като е толкова къса, че триглицеридът и триацетин е значително разтворим във вода и следователно не е липид.


Видове[редактиране | edit source]

Триизмерен модел на мастни киселини

Мастните киселини биват наситени или ненаситени. Те се различават и по дължина.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Fatty acid“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.  

Източници[редактиране | edit source]

  1. Casey, Tina. Killer Bacteria Could Breathe New Life into Biofuel Production. // CleanTechnica, 2010-09-03. Посетен на 2010-09-03.
  2. The Gold Book. 2nd. International Union of Pure and Applied Chemistry, 1997. ISBN 052151150X. Посетен на 2007-10-31.