Матвей Геденщром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Матвей Матвеевич Геденщром (на руски: Матвей Матвеевич Геденштром, на немски: Matwei Matwejewitsch Gedenstrom) (1780/1781, Рига20 септември 1845, с. Хайдуково, край Томск) е руски изследовател на Сибир.

Роден в Рига в семейство на служещ. Постъпва в Дерптския университет, но не го завършва и започва работа в ревелската митница. За нарушаване на митническите правила е обвинен и осъден на заточение в Сибир.

През 1808 се явява в Иркутск и получава служебно поръчение за изследване на бреговете на Сибир. От 1808 до 1812 възглавява експедиция, която изследва Новосибирските острови, като открива „сибирските полини“ (открити пространства незамръзнала вода). Изследва брега между устията на Яна и Колима и части от Якутия и Задбайкалието. Неподготвен за дейността, с която е натоварен започва да се занимава активно за да се научи да определя географската ширина и дължина и да работи с геодезически прибори.

През 1813 г. е назначен на служба в канцеларията на иркутския губернатор, а след това до 1818 г. заема длъжността управител на Верхнеудинск. На тази длъжност Геденщром продължава да се занимава с научни изследвания и съставя богати минераложки и ботанически колекции. През февруари 1820 г. е обвинен в спекула с хлебно жито и специалната съдебна комисия, която разглежда неговите машинации, го лишава от заемане на всякакви административни длъжности и заселване във вътрешността на губернията.

С височайши указ на императора е оправдан и се заселва в Тоболск, където отново му е разрешено да заема административни длъжности. През 1827 г. му е разрешено да се завърне в Петербург и е назначен за началник на отделение в Медицинския департамент. В началото на 1830-те години е изпратен в Томск и назначен за губернски пощальон.

След като се пенсионира, се заселва в селцето Хайдуково близо до Томск, където се отдава на пиянство и умира в пълна нищета на 20 септември 1845 г. Погребан е в Томск.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • "Путешествие Геденштрома по Ледовитому морю и островам оного, лежащим от устья Лены к востоку", («Сибирский Вестник», 1822 г., ч. 17—19);
  • "Описание берегов Ледовитого моря от устья Яны до Баранова камня", (там же, 1823 г., ч. 2);
  • "Записки о Сибири", («Журн. Минист. Внутр. Дел», 1829 г., ч. 1, кн. 1; 1830 г., ч. 2, кн. 1—3; ч. 3, кн. 4);
  • "Отрывки о Сибири", (СПб., 1830 г.); на немски: «Fragmente oder Etwas uber Sibirien» (S.-Pb., 1842);
  • "Острова между Леной и Колымой", («Русский Инвалид», 1838 г., № 268);
  • "Новая Сибирь", (там же, № 313);
  • "Головы неизвестных животных, находимых в Северной Сибири", (там же, № 318);
  • "О Байкале", (там же, 1839 г., № 9 и 10);

Източници[редактиране | редактиране на кода]