Матвей Геденщром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Матвей Матвеевич Геденщром (на руски Матвей Матвеевич Геденштром, на немски Matwei Matwejewitsch Gedenstrom) (1780/1781 - 20 септември 1845, Томск) руски изследовател на Сибир.

Роден в Ревел (сега Талин, столица на Естония) в семейство на служещ. Постъпва в Дерптския университет, но не го завършва и започва работа в ревелската митница. За нарушаване на митническите правила е обвинен и осъден на заточение в Сибир.

През 1808 се явява в Иркутск и получава служебно поръчение за изследване на бреговете на Сибир. От 1808 до 1812 възглавява експедиция, която изследва Новосибирските о-ви, като открива „сибирските полини“ (открити пространства незамръзнала вода). Изследва брега между устията на Яна и Колима и части от Якутия и Забайкалието. Неподготвен за дейността, с която е натоварен започва да се занимава активно за да се научи да определя географската ширина и дължина и да работи с геодезически прибори.

През 1813 е назначен на служба в канцеларията на иркутския губернатор, а след това до 1818 заема длъжността управител на Верхнеудинск. На тази длъжност Геденщром продължава да се занимава с научни изследвания и съставя богати минераложки и ботанически колекции. През февруари 1820 е обвинен в спекула с хлебно жито и специалната съдебна комия, която разглежда неговите машнации го лишава от заемане на всякакви административни длъжности и заселване във вътрешността на губернията. С височайши указ на императора е оправдан и се заселва в Тоболск, където отново му е разрешено да заема административни длъжности. През 1827 му е разрешено да се завърне в Петербург и е назначен за началник на отделение в Медицинския департамент. В началото на 30-те години на ХІХ в. е изпратен в Томск и назначен за губернски пощальон. След като се пенсионира се заселва в селце близо до Томск, където се отдава на пиянство и умира в пълна нищета на 20 септември 1845.

Неговото име носят:

Публикации[редактиране | edit source]

  • "Путешествие Геденштрома по Ледовитому морю и островам оного, лежащим от устья Лены к востоку", («Сибирский Вестник», 1822 г., ч. 17—19);
  • "Описание берегов Ледовитого моря от устья Яны до Баранова камня", (там же, 1823 г., ч. 2);
  • "Записки о Сибири", («Журн. Минист. Внутр. Дел», 1829 г., ч. 1, кн. 1; 1830 г., ч. 2, кн. 1—3; ч. 3, кн. 4);
  • "Отрывки о Сибири", (СПб., 1830 г.); на немски: «Fragmente oder Etwas uber Sibirien» (S.-Pb., 1842);
  • "Острова между Леной и Колымой", («Русский Инвалид», 1838 г., № 268);
  • "Новая Сибирь", (там же, № 313);
  • "Головы неизвестных животных, находимых в Северной Сибири", (там же, № 318);
  • "О Байкале", (там же, 1839 г., № 9 и 10);

Източници[редактиране | edit source]