Матвей Геденщром

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Матвей Геденщром
Матвей Матвеевич Геденштром
руски изследовател
Роден
1780 г.
Починал
с. Хайдуково, Томска губерния, Руска империя

Националност Русия
Учил вТартуски университет
Матвей Геденщром в Общомедия

Матвей Матвеевич Геденщром (на руски: Матвей Матвеевич Геденштром; на немски: Mathias von Hedenström) е руски изследовател на Сибир.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младежки години (1780/1781 – 1808)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1780 или 1781 година в Рига, Руска империя (днес Латвия), в семейство на служещ. Постъпва в Дерптския университет, но не го завършва и започва работа в митница на Ревел. За нарушаване на митническите правила е обвинен и осъден на заточение в Сибир.

Експедиция в Сибир (1808 – 1812)[редактиране | редактиране на кода]

През 1808 е в Иркутск и получава служебно поръчение за изследване на бреговете на Сибир. От 1808 до 1812 възглавява експедиция, която изследва Новосибирските острови, като открива „сибирските полини“ (открити пространства незамръзнала вода). Изследва брега между устията на Яна и Колима и части от Якутия и Задбайкалието. Неподготвен за дейността, с която е натоварен, започва да се занимава активно, за да се научи да определя географската ширина и дължина и да работи с геодезически прибори.

Следващи години (1813 – 1845)[редактиране | редактиране на кода]

През 1813 г. е назначен на служба в канцеларията на иркутския губернатор, а след това до 1818 г. заема длъжността „изправник“ (полицейски нначалник) на Верхнеудинск. На тази длъжност Геденщром продължава да се занимава с научни изследвания и съставя богати минераложки и ботанически колекции.

През февруари 1820 г. е обвинен в спекула с хлебно жито и специалната съдебна комисия, която разглежда неговите машинации, го лишава от заемане на всякакви административни длъжности и заселване във вътрешността на губернията. С височайши указ на императора е оправдан и се заселва в Тоболск, където отново му е разрешено да заема административни длъжности. През 1827 му е разрешено да се завърне в Петербург и е назначен за началник на отделение в Медицинския департамент. В началото на 1830-те години е изпратен в Томск и назначен за губернски пощальон.

След като се пенсионира, се заселва в селцето Хайдуково близо до Томск, където се отдава на пиянство и умира в пълна нищета на 20 септември 1845 г. Погребан е в Томск.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Путешествие Геденштрома по Ледовитому морю и островам оного, лежащим от устья Лены к востоку“, („Сибирский Вестник“, 1822 г., ч. 17 – 19);
  • „Описание берегов Ледовитого моря от устья Яны до Баранова камня“, (там же, 1823 г., ч. 2);
  • „Записки о Сибири“, („Журн. Минист. Внутр. Дел“, 1829 г., ч. 1, кн. 1; 1830 г., ч. 2, кн. 1 – 3; ч. 3, кн. 4);
  • „Отрывки о Сибири“, (СПб., 1830 г.); на немски: „Fragmente oder Etwas uber Sibirien“ (S.-Pb., 1842);
  • „Острова между Леной и Колымой“, („Русский Инвалид“, 1838 г., № 268);
  • „Новая Сибирь“, (там же, № 313);
  • „Головы неизвестных животных, находимых в Северной Сибири“, (там же, № 318);
  • „О Байкале“, (там же, 1839 г., № 9 и 10);

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Геденштром, Матвей Матвеевич (ок.1780 – 20.06.1845), Имена на карте Арктики
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 107 – 108
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г., Т. 4: Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 70 – 71